България получава от ЕК пари само за две газови връзки

България получава от ЕК пари само за две газови връзки

От европейския план за възстановяване България получава само част от 20 млн. евро за изграждането на газова връзка между Хасково и Комотини, а след забележка на българския еврокомисар Мегллена Кунева бе включена и връзката с Румъния. Колко ще получим за втория проект обаче не е ясно, защото вкарването му в последния момент означава да се преразгледа финансирането на останалите одобрени инвестиции. Не се знае и точната сума за България за проекта Хасково-Комотини, тъй като тя ще бъде поделена с Гърция.

Това стана ясно, след като в сряда председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу и еврокомисарите по енергетиката Андрис Пиебалгс, по далекосъобщенията Вивиан Рединг и на земеделието Мариан Фишер-Бьол обявиха разпределението на плана за възстановяване на Европейския съюз, представен през декември 2008 г. и с обща стойност от 5 млрд. евро. 

В условията на газовата криза заради руско-украинския конфликт България обяви, че освен за свързването на газовата си мрежа със системите на Гърция и Румъния, ще иска пари и за второ газово хранилище и за българо-гръцки терминал за втечнен газ в района на Егейско море.

ЕК обясни решението си в факта, че България не представила готови проекти.

От Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) уточниха пред Mediapool, че за финансиране са били внесени шест проекта, пет от които с конкретни суми и един идеен проект.

Предложението за газовата връзка с Комотини е за 120-130 млн. евро, а за тази между Русе и Гюргево - 30 млн. евро. За терминала за втечнен газ са поискани 500 млн. евро, за модернизация на съществуващото газохранилище в Чирен - 250 млн. евро, за изграждане на ново в Галата - 220 млн. евро. Представен е бил и идеен проект за улавяне на въглеродни емисии от въглищната централа ТЕЦ "Марица Изток 3", която се управлява от италианската "Енел".

Запитан защо на България се отпуска толкова малка сума, въпреки че бе най-засегната от спирането на руския газ в началото на януари, говорител на ЕК обясни, че предоставеното финансиране е само за проектите, които са в най-напреднал стадий на развитие и може да бъдат стартирани още през 2009 г.

От министерството на Петър Димитров не пожелаха да коментират каква е била готовността с проектите. Тоя месец той на няколко пъти повтори, че няма друго правителство след промените, което е направило повече от сегашното, да има алтернативни източници на газ за България. Не е ясно какво е направено черно на бяло, но вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин заяви след срещата в Брюксел във връзка с газовата криза преди двайсетина дни, че България има готовност да представи два проекта.

Разпределението на европейското финансиране

Председателят на ЕК Жозе Монуел Барозу заяви, че “европейският план за възстановяване е само за интелигентни инвестиции - краткосрочни стимули, насочени към дългосрочни постижения“.

От 5-те милиарда евро в плана за възстановяване 3.5 млрд. евро са за енергийни проекти, 1 млрд. евро за информационни технологии и 500 млн. евро за контрол върху храните.

От предвидените средства 250 млн. евро ще бъдат предоставени за изграждането на газопровода “Набуко“, каквато идея бе лансирана ден по-рано на среща на върха за проекта, състояла се в Будапеща.

От заделената за енергийните проекти сума 1.750 млрд. евро са за газови и електрически междусистемни връзки на различни европейски държави, напълно в контекста на обсъждания в момента трети пакет мерки на Брюксел "Енергетика-климат", който трябва да осигури диверсификацията на маршрутите на доставка на електричесто и синьо гориво. От тези средства освен 250-те млн. евро за “Набуко“, са отпуснати 100 млн. евро за италианско-гръцкия газопровод “Посейдон“, 80 млн. евро получава Полша за свой терминал за втечнен газ, а останалите средства са за междусистемни електро и газови връзки на съседни страни.

500 млн. евро са предоставени за вятърни проекти, а 1.250 млрд. евро са за изграждане на хранилища на въглеродни емисии от работата на въглищни централи, което се очаква да доведе до значителен напредък в борбата с климатичните промени, поставена сред основните приоритети на европейската политика. Финансирани са такива проекти в Германия, Полша, Холандия, както и съвместен испанско-португалски и британски, но не и българският.

От плана за възстановяване 1 млрд. евро са за развитие и обновяване на високоскоростната интернет инфраструктура. Останалите 500 млн. евро са за разрешаване на новите предизвикателства по отношение на проверките за качеството на храните.

Срокът за действие на плана на ЕК за възстановяване е двугодишен.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес