България получава за АЕЦ повече от Словакия и от Литва

Г-жо Приматарова, смятате ли, че представената от Европейската комисия финансова рамка за България и Румъния спазва обещанието за равностойно третиране с 10-те страни, които ще бъдат приети за членки на 1 май тази година?

Като сравняваме документа, който излезе за 10-те страни на 30 януари 2002 г. и този документ, който сега излиза за България и Румъния, можем да кажем, че структурата им е почти идентична с много малки разлики. Мисля, че по отношение на принципи и методология, подходът е идентичен и не може да се говори в никакъв случай за ощетяване на България и Румъния.

Различие има само по един съществен елемент - в документа за 10-те страни се казваше, че се очаква за една част от тях, поради някои особености на потока на парите, първата година да изпаднат в ситуацията на нетни платци към европейския бюджет. Твърдо бе записана постановката, че няма да бъде допуснато те да плащат в бюджета на ЕС повече средства, отколкото ще получават в първите три години, без да са фиксирани цифри.След това в хода на преговорите бяха договорени такива компенсации.

Но очевидно сумите, които се предвиждат за България и Румъния, в никакъв случай не ни изправят пред ситуация, в която да се окажем нетни платци и такъв елемент отсъства.

Появиха се и коментари, че отсъства компонента за спазването на шенгенското законодателство, но такъв елемент нямаше и в първоначалния документ на Европейската комисия за 10-те страни - така че и тук отношението е същото.

Като сравнявате сумите за България и Румъния може ли да се каже, че едната страна е по-облагодетелствана от другата?

Мисля, че този въпрос се поражда от едно нездраво съревнование между България и Румъния, което не се насърчава само от медиите, а дори и от някои политици. Подходът в ЕС е съвсем друг. Парите, които се определят за една страна, не са въз основа на симпатии, на по-добро или по-лошо приемане, а на основата на много конкретни критерии, свързани с брутния вътрешен продукт, населението и т.н., така че всякакви сравнения рискуват да ни подведат. Европейската комисия се е отнесла обективно към България и Румъния.

Ще може ли държавната администрация да се справи с усвояването на средствата по финансовата рамка, имайки пред вид факта, че те значително надвишават сумите, идващи като предприсъединителна помощ досега?

Този въпрос стои пред всички страни - кандидатки и не само пред тях. Може би не всички български граждани забелязаха, че тази година се оказа, че и страните-членки не са могли да усвоят средствата по структурните фондове, които са предвидени в План 2000.

Отчасти е важен административния капацитет, отчасти има и някои елементи в самите процедури за усвояване на европейските пари, които не винаги правят възможно тяхното усвояване.

Предизвикателството пред България, разбира се, е голямо и колкото по-рано се започне, толкова по-добре. За нас това означава, че трябва да имаме готови проекти и идеи за проекти още от сега, за да можем колкото се може по-рано да усвояваме средствата, особено по структурните фондове.

Веднага след обявяването на финансовата рамка се чуха коментари, че сумите за АЕЦ "Козлодуй" са недостатъчни, а и се публикуват преди оповестяването на доклада от партньорската проверка. Как оценявате 350-те милиона евро, които ЕК е определила за периода 2007-2009 г. за ядрената ни централа?

В България много често обичаме да сравняваме, но понякога говорим за несравними неща. Това, което за мен е сравнимо в ситуацията, е да видим какво е записано като суми за атомните централи на Словакия (Бохунице) и Литва (Игналина). Умишлено не използвам думата компенсации, защото и при тях никъде не става дума за компенсации, а за подпомагане на извеждането от експлоатация на съответните блокове и за подсигуряване на определено ниво на ядрена безопасност.

За Литва сумата, която е записана в договора за присъединяване към ЕС за периода 2004-2006 г., е 285 млн. евро. В първоначалната финансова рамка, представена през януари 2002 г., тази сума бе с 40 млн. евро по-малко. При Словакия положението е следното - в крайна сметка по договор тя получи за три години 90 млн. евро, докато във финансовата рамка бе записано 60 млн. евро.

Виждаме, че очевидно в хода на преговорите се е стигнало до някакво подобрение на първоначалната оферта. Но не в порядъка на милиарди, въпреки че самата Литва също имаше периоди, в които се говореше, че извеждането на Игналина ще струва 10 милиарда евро.

Цифрата, която се официализира от българска страна, е 1.7 млрд. евро.

Трябва да сравняваме сравнимите неща. При положение, че има 90 млн. евро за три години за Словакия, 285 млн. за Литва и 350 млн. евро за България - мисля, че цифрите говорят сами за себе си.

Възможно ли е след 2009 г. ЕС да отпусне още средства за подпомагане на извеждането от експлоатация на блокове от 1 до 4 на АЕЦ "Козлодуй"?

Отново бих се върнала към това, което можем да сравняваме. Това, което е записано в протоколите към договорите за затварянето на двата реактора на Бохунице и на двата на Игналина - във втория случай формулировката е такава, че предполага средства за извеждане от експлоатация отвъд 2007 година. Докато в случая със Словакия формулировката е много по-слаба и навежда на мисълта, че това е окончателната сума и едва ли ще има някакви големи измествания.

Не мисля, че е възможно да се получи приближаване към българската сума от 1.7 млрд. евро. Днес видях много заглавия като това- "Дават ни пет път по-малко от необходимото". За мен това са просто едни произволни сравнения.

Ощетена ли е България спрямо другите страни от избора на ЕК да определи производствените квоти на базата на последните десет години, а не на посочените най-добри за съответната страна?

Тук отново нещата се дължат на единен подход на ЕК и след това на държавите-членки към страните кандидатки. Десетте страни, които се присъединяват сега към ЕС, също не бяха никак доволни от т.нар. референтен период, на базата на който се изчисляват квотите. Там първоначалният период бе 1995 - 1999 година.

Не мога да се ангажирам какво бе прието окончателно, но е ясно, че всички страни от Централна и Източна Европа имат много по-добри години преди началото на прехода. От наша гледна точка, а и от тази на страни като Полша, Унгария и Чехия, бе някак си по-удобно да се вземат годините от преди прехода с по-добрите данни, но ЕК очевидно се има свой подход.

Тук отново можем да кажем, че ще бъдем третирани като останалите - и те не бяха доволни от този период. Очевидно ЕК и държавите-членки не разрешават да си изберем тези години, които са най-добрите и ще ни облагодетелстват най-много.

Споделяне

Още от Бизнес