България предлага на Румъния общ морски вятърен парк

България ще предложи на Румъния проект за изграждане на общ офшорен вятърен парк във водите на Черно море, като интерес към подобен проект проявявали инвеститори от Дания и Германия, които имат опит в сферата. Идеята ще бъде представена от българския вицепремиер по климатичните промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов на румънския му колега по време на посещение в петък в Букурещ на правителствена делегация, водена от премиера Кирил Петков. Това обяви самият Сандов по време на конференция за нисковъглеродния преход на България, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Фондация "Фридрих Еберт".

"Не са проблем технологии, нито инвестициите, а законодателството, което не регламентира подобни проекти", призна обаче екоминистърът.

Няма регулации за нищо ново в енергетиката

Директорът на програмата "Енергетика и Климат" в ЦИД Мартин Владимиров отбеляза, че реално в момента страната ни няма законодателство и регулации за нито една от новите технологии, на които се разчита да доведат до енергийната трансформация към нисковъглеродна икономика. "Нито за офшорните паркове, нито за отчитането на децентрализираните енергийни общности, нито за съоръженията за съхранение на енергия като батериите", посочи той.

Сандов не каза дали управляващите смятат да предложат законови текстове, които да уреждат строителството и присъединяването на офшорни възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Все пак той декларира, че ще помага за координацията между властите за приемането на такива регламентации.

Екоминистърът припомни, че в началото на март при представянето на офшорния потенциал на българското Черноморие в парламентарната енергийна комисия посланикът на Румъния Бръндуша Предеско е коментирала подобна възможност. Ако Румъния не прояви интерес към такъв общ проект, България ще го реализира сама, каза екоминистърът но не даде повече подробности.

Проблемът с липсата на законодателство за морски ВЕИ бе коментиран и на това заседание, като депутатите и от управляващите, и от опозиционните партии обещаха подкрепа за законодателство, което да регулира изграждането на офшорни паркове и присъединяването към енергийната мрежа, на дейността им, включително гарантирането на инвестициите чрез сключване на договори за разлика за произвежданата електроенергия, които да гарантират приходите от проектите.

Българският потенциал за морски ВЕИ се оценява на 116 ГВ, но проекти за 26 ГВ може да бъдат реализирани в достъпни райони и с налични технологии.

Четири ключови зони на българското Черноморско крайбрежие са идентифицирани като подходящи за офшорни проекти. Регионът на Шабла, в близост до морската граница с Румъния, се смята за най-перспективен за бърза реализация и вероятно той ще бъде предложен за общ морски ветропарк с Румъния. Там има потенциал за 3-4 ГВ мощности, с капацитет 45-48 процента и средни разходи 60-80 евро за инсталиран мегаватчас, според оценките на ЦИД.

Водите край Варна, Обзор и край Резово в близост до морската граница с Турция са другите терени, които могат да превърнат регионите на Варна и Бургас в центрове за декарбонизация на българската икономика, според разчетите на организацията.

В началото на март Сандов обеща екоминистерството да определи зоните без конфликт за изграждането на офшорни проекти и по-специално прелета на птиците.

Европейската комисия още през есента на 2020 г. обяви Стратегия за развитие на разположените в крайбрежни води възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), според която тези мощности трябва да се увеличат от 12 гигавата на поне 60 ГВ до 2030 г. и 300 ГВ до 2050 г.

В документа Черно море е посочено като място с огромен потенциал за разполагане на крайбрежни вятърни платформи – както фиксирани за дъното, така и плаващи, както и за използване на енергията от вълните и приливите и отливите.

Според стратегията на ЕК за офшорните паркове Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и други финансови институции ще работят заедно в подкрепа на инвестициите в такива възобновяеми източници. За целта ще се използват Планът за възстановяване и устойчивост на ЕК, програмите ИнвестЕС и Свързана Европа, механизмът за финансиране на ВЕИ, Иновативният фонд и други фондове.

В четвъртък екоминистърът коментира, че проблем за ВЕИ проектите е, че ветровият или слънчевият потенциал на страната ни е основно в защитени територии, което пречи на реализацията на подобни намерения. Според него е крайно време да падне табуто върху изграждането на слънчеви централи върху земеделски земи, защото има много деградирали ниви, които така могат да бъдат възстановени.

Проекти за 19 гигавата ВЕИ вече чакат становище от "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) за присъединяване към преносната мрежа, отбеляза депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев, който е член на парламентарната енергийна комисия, относно перспективите за енергийната трансформация.

Старши икономистът на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ) Калоян Стойков допълни, че много повече са чакащите ВЕИ за присъединяване към частните електроразпределителните мрежи, а инвестициите в тяхното развитие в последните десет години са неглижирани. по думите му истинското предизвикателство ще е пред мрежите на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", тъй като те ще трябва да поемат повечето от новите ВЕИ, електромобилността в градовете, както и бъдещите енергийни общности.

Председателят на ЕИМ Славчо Нейков призова парламента да спре да разделя енергетиката на държавна и на частна и да подкрепя законодателно държавните дружества.

В контекста на енергийната криза в Европа и конкретно в България, породена от войната на Русия в Украйна и спрените от "Газпром" доставки за "Булгаргаз", програмният директор на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов отбеляза, че преходът към нисковъглеродна икономика няма да премахне напълно нестабилността в енергийния сектор. Причината е добивът на суровини и материали, необходими за изграждането на ВЕИ съоръженията, който е съсредоточен в несигурни региони.