България предложи "ОЛАФ за храните" с централа в София

"Кой умник реши, че българското бебе обича палмово масло вместо мляко", възмути се Бойко Борисов

България предложи "ОЛАФ за храните" с централа в София

България иска единен европейски орган, който да се бори с т.нар. двоен стандарт при храните. "ОЛАФ за измамите при храните със седалище в София", описа го образно омбудсманът Мая Манолова по време на форум в София по проблема, чието разрешаване влезе сред приоритетите на българското европредседателство.

Българската позиция обаче не се споделя от западните страни и засега всяка една държава ще разчита на свой контролен орган. Дори има страни, които имат възражения по "семплата декларация", с която се поставя проблемът на масата. В крайна сметка заключителният документ, в който се посочва, че двойният стандарт при храните трябва да бъде премахнат на територията на ЕС, беше подписан от всички държави членки.

Този акт обаче бе предшестван от прилив на възмущение от страна на премиера Бойко Борисов, който заплаши, че ако проблемът не се реши до срещата на върха на 16 и 17 май в София, ще почерпи гостите си с храни, продавани у нас, за да види как техните служби ще ги оценят и дали ще допуснат консумацията им.

"Направихме компромис за "Южен поток", но за храните няма да направим, заяви Борисов, визирайки западните вериги, които продават храни у нас, чието поведение той окачестви като "безобразно". Цялата му реторика обаче трудно може да се мери с тази на омбудсмана Мая Манолова, която по-рано обвини в "апартейд" западноевропейските компании, продаващи различни по състав храни от еднакви марки в Източна и Западна Европа.

Премиерът толкова се вживя в ролята на поборник за правата на източноевропейците, че лидерът на БСП Корнелия Нинова не издържа и обяви в съобщение, че сега цяла Европа прегърнала идеите на партията ѝ срещу различното качество на храните.

Европейската комисия подготвя промени в законодателство за решаването на проблема с двойния стандарт при храните. Очакванията са споразумението на политическо ниво по текстовете да бъде постигнато до пролетта на 2019 г. В момента ЕК е готова с обща методология, по която да се правят "сравними" проверки на храните в различни държави членки, а до края на годината се очаква и да бъдат публикувани първите обобщени резултати от тях, съобщи еврокомисарят по правосъдието и защитата на потребителите Вера Юрова.

Борисов: Кой умник реши, че българското бебе обича палмово масло вместо мляко

"Аз бих се срамувал много, ако бях на мястото на големите хранителни вериги.... Кой умник в Европа изследва едно бебе за вкуса му и че обича палмово масло? Всички, които ме познават, знаят, че съм един от най-големите защитници на европейската перспектива. Не ми е минавало през ума, че е възможно такива големи авторитетни компании да си позволят да правят подобно нещо. Отнасяли сме се с голямо уважение, помагали сме за навлизането на веригите в България, за свободния пазар. Не ви ли се струва безобразно?", ядоса се Борисов.

"Кой умник постави 100 млн. души, да се чувстват като аборигени. Страшно обидно е", продължи възмущението си той. Министър-председателят отбеляза, че преди години България е давала по 1 млрд. лв. за здравеопазване, а сега дава по 5 млрд. лв. годишно заради ръста на сърдечно-съдовите заболявания. От изказването му се разбра, че българите боледуват повече, защото ядат некачествена храна.

"Толкова ми е обидно да говоря  на тази тема, да търсиш връзки сега, за да си купиш бебешка храна от Запада...“, каза още Борисов.

Борисов заяви, че България е направила компромис да се откаже от газовия проект "Южен Поток" за сметка на "Северен Поток ІІ", но по отношение на храните няма да прави никакъв компромис.

В казармата по време на социализма имаше лаф: "Службата е тежка, но за сметка на това продължителна", сега за храните може да сложим - "Храните са вредни, но за сметка на това скъпи", каза Борисов.

Той се зарече още днес да говори с Доналд (най-вероятно председателя на Съвета на ЕС, Доналд Туск) за решаването на проблема. Закани се, че ако до срещата на върха в София не бъде задвижена процедурата, ще нагости европейските гости с храните на мултинационалните компании, които българите ядат. "Да видя как техните служби ще оценят храната", каза многозначително Борисов.

"Когато Рузвелт, Сталин и Чърчил са седнали и са разпределили света, какво сме виновни ние, че сме останали от другата страна на барикадата", попита Борисов.

Затова според него подписването на днешната декларация е най-малкото, което могат да направят страните-членки. "Това е акт на справедливост", каза Борисов и след това покани гостите на кафе-пауза, като ги успокои, че кафето е качествено и при него няма разминаване в стандарта.

Двойният стандарт може да бъде премахнат от 1 януари 2020 г.

В крайна сметка заключителният документ, в който се посочва, че двойният стандарт при храните трябва да бъде премахнат на територията на ЕС, беше подписан от всички страни членки. "Семплата"  декларация бе наречена от еврокомисаря Вера Юрова "силна", а министърът на земеделието Румен Порожанов обобщи, че "декларацията е силна, защото е семпла".

"Това е първият документ, около който се обедняват държавите в ЕС", отбеляза Манолова. Българският еврокомисар Мария Габриел определи подкрепата на ЕК за решаването на проблема като "безапелационна", защото не само го отчитала, но и набелязала конкретните следващи стъпки.

Амбициозната задача, която си е поставила България, е до края на годината да бъдат направени промени в европейското законодателство, с които проблемът с двойния стандарт при храните и други нелоялни търговски практики да бъде изчистен, каза министърът по европредседателството Лиляна Павлова.

Правното становище на ЕК за двойните стандарти е, че това е несправедлива практика, каза еврокомисарят Вера Юрова. Планът е да бъдат направени промени в три евродирективи по отношение на състава на храните, методологията за определяне на качеството им и нелоялните търговски практики до края на мандата на този европарламент и те да влязат в сила от 1 януари 2020 г., посочи тя.

Проблемът според българските власти

Проучвания в страни от Източна Европа откриват разлики по отношение на състава, вкусовите качества и цените на храните спрямо същите продукти (една и съща търговска марка), продавани в Западна Европа.

В България са правени три такива проучвания. Изследвани са общо 114 хранителни продукта от най-масовите, на които са направени 228 проби от Българската агенция по безопасност на храните.

Проучванията показват, че при 82% (94 продукта) няма разлики, за останалите са открити разлики в състава и хранителната им стойност, каза министърът на земеделието Румен Порожанов. Той посочи, че при осем от 58 продукта е установена разлика по отношение на вкусовите им качества. Само при един продукт има съществена разлика по отношение на състава му.

Най-съществените разлики в състава на продуктите са установени при млякото за малки деца. Българското е с повече палмово масло и растителни мазнини спрямо тези, продавани в западни страни, каза Порожанов. Другите са при сиренето моцарела – повече саламура и по-малко сирене, както и при детски шоколадов десерт, който се е оказал с по-малко мляко и шоколад у нас спрямо западни страни.

Съществени разлики са установени и по отношение на цените. Над една трета от изследваните храни (43 продукта) у нас са по-скъпи спрямо тези в Западна Европа с между 5 и 116%, каза Порожанов. Най-съществената разлика е по отношение на детските пюрета и макаронени изделия – близо два пъти по-скъпи у нас спрямо други страни в съюза.

Порожанов уточни, че в проучването са използвани нетните цени на стоките, изчистени от ДДС ставката, която е различна в различни страни. Дори да се сложат разходите по дистрибуция, логистика и оборотите от потреблението, не смятаме, че това е достатъчно основание за такава голяма разлика в цените, каза Порожанов. Той уточни, че в последното изследване е направено сравнение между едни и същи храни, продавани в България и Чехия, и е открита разлика при някои от тях, която не е в полза на българските потребители.

Това е "тревожно, обидно, неприемливо", каза зам.-омбудсманът Дияна Ковачева, която беше модератор на дискусията. "Безобразно" – възмути се премиерът Бойко Борисов.

Битката е за пазар от 1 трилион евро годишно

Хранителната индустрия в Европа е най-големият производствен сектор по отношение на оборота, добавената стойност и заетостта според данните на Евростат. Приносът му в европейската икономика е над 1 трилион евро оборот годишно и положително търговско салдо от над 25 млр. евро. Заетите в бранша са над 4.25 милиона. В България годишният оборот възлиза на около 5 млрд. евро, сочат данните на НСИ.

В Западна Европа потребителите са около 400 млн. души, а в Източна Европа – около 100 млн. Ако сложим и Западните Балкани, стават 130 млн. души, каза Борисов.

Заради големият икономически интерес битката с двойния стандарт при храните е трудна, а съпротивата - огромна, констатира Мая Манолова. По думите ѝ разделението не е между гражданите на Западна и Източна Европа, а между големите корпоративни интереси и правата на гражданите.

Според нея е "абсурдно" Клаус и Иван да купуват един и същи продукт в България и в Германия с различни съставки и на различна цена.

България е и категорично против понятието "национален вкус" - агрументът, който най-често се изтъква от хранителната промишленост като оправдание за двойния стандарт, посочи Манолова.

Еврокомисията с план за решаването на проблема

Българското европредседателство поставя началото на преговорите за изравняването на стандартите при хранителните стоки, каза еврокомисарят по правосъдието, потребителите и равнопоставеността Вера Юрова. "Искаме потребителите да усетят справедливия ЕС в своята потребителска кошница до края на мандата на този европарламент", допълни тя.

Европейският изследователски център изработва протокол за хармонизиране на мерките за борба с двойния стандарт при храните. Методиката за тестване на качеството и състава им е готова. До края на годината центърът ще публикува първите резултати от проучването, направено по единната европейска методика, съобщи още Вера Юрова.

По думите ѝ страните сами трябва да определят ресорните органи, които ще правят проверките. Така на практика се отхвърля българското предложение за единен европейски орган, който да следи за измами с качеството на храните.

Предстои да се уеднаквят санкциите при установяване на нарушения относно храните, каза още Юрова.

Тя посочи, че целта е всяка страна от ЕС да прилага еднакви мерки за взимане на проби и тестване на храните, така че производители и търговци да са наясно с тях и да не могат да ги оспорват, а доказателствата за двоен стандарт при храните да са категорични и съпоставими.

След публикуването на резултатите от общоевропейския тест при храните общата методика за борбата ще се насочи и към други продукти, каза Юрова. За пример бяха дадени перилните препарати, при които също има разлика в качеството на различните пазари.

По отношение разликата в цените на един и същ продукт в различните държави Юрова каза, че Европейската комисия не регулира цени, защото те се определят от пазара.

Цифровите технологии имат потенциал да допринесат за по-добро проследяване на качеството на храните – от фермата до трапезата, каза българският еврокомисар Мария Габриел.

Тя съобщи, че ЕК финансира с 30 милиона евро проект, който ще позволи по-добра проследяемост на храните, което ще доведе до тяхната по-голяма безопасност, по-лесно и по-бързо определяне на продуктите, които не съответстват на стандартите или имат различни, по-ниски стандарти.

Мария Габриел отбеляза още, че по новата работна програма по механизма "Хоризонт 2020" ЕК ще инвестира над 160 милиона евро в цифровата трансформация на земеделието до края на 2020 г. Тя изрази надежда, че ще има проекти от България и други държави от Югоизточна Европа, включително за борба с двойните стандарти.

Порожанов: Забрана за използване на палмово масло от млекопрераробтвателните предприятия

Министърът на земеделието Румен Порожанов каза, че България не стои да чака приемането на промените в евродирективите и в момента се преразглеждат националните стандарти за храните.

Предстои да се въведат по-строги изисквания за качество като за основа се използва европейският опит на други страни членки.

При млечните продукти се предвижда забрана за използването на палмово масло от млекопреработвателно предприятие, каза Порожанов. Това е залегнало с промени в наредба, която е качена за обществено обсъждане, допълни той. Идеята е производителите да изберат дали ще произвеждат млечни продукти или имитиращи продукти. Ако изберат, че ще произвеждат имитиращи продукти, тогава излизат от групата на млекопреработвателните предприятия, разясниха от земеделското министерство.

За кренвиршите може да се въведе изискване да са с 80% месо, както е в Германия, а за соковете – 12% плод, както е в Италия, даде примери Порожанов.

БСП внася отново закона за търговските вериги

По-рано през деня лидерът на социалистите Корнелия Нинова обяви, че новите правила трябва да обхващат не само качеството на храните, но и всички стоки. "Считаме, че това е дискриминационен проблем и няма как в единния европейски пазар да има продукти в еднаква опаковка, на една и съща марка, но с различни съставки", смята Нинова.

По-късно във "Фейсбук" тя обяви, че БСП отново ще внесе законопроекта за по-голям контрол върху търговските вериги, който се опитва да прокара от 2012 г. досега.

Поправките в Закона за защита на конкуренцията дори бяха приети по време на управлението на кабинета на Пламен Орешарски, но президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху законопроекта, а след това парламентът беше разпуснат и до приемането му не се стигна.

 

Още по темата
Още от Бизнес