България представя четири варианта за газов хъб пред инвеститори

Разработени са четири проектни варианта за планирания от българското правителство газоразпределителен център "Балкан" край Варна, които ще бъдат представени на 5 и 6 септември пред поканените на инвеститорската конференция. В срещата ще участват стратегически добивни компании, международни финансови институции като ЕИБ и ЕБВР, пенсионни и инвестиционни фондове, както и транзитьори и търговци на природен газ. До понеделник участие са потвърдили над 35 компании, сред които световни гиганти и регионални играчи с разработвани газови проекти у нас и в региона на Балканите, съобщи пред Mediapool Георги Гегов, изпълнителен директор на държавния газов оператор "Булгартрансгаз", който организира конференцията.

Все още обаче руската държавна компания "Газпром" не е дала отговор за участието на свои представители. То е особено важно за българското правителство, което разчита да възроди проекта "Южен поток" в съкратен вариант – само по дъното на Черно море, за да си гарантира един от исканите от ЕК минимум три източника на суровина за газовия център, а и да се намалят загубите по спрения газопровод.

Инвеститорската конференция трябва да покаже какъв е интересът на бизнеса, банките и доставчиците на синьо гориво към реализирането на регионален газов хъб у нас. За захранването му се разчита директно на руски газ по "Южен поток", както и на каспийски от междусистемната връзка с Гърция, какъвто вече е договорен след 2019 г. в обем от 1 млрд. куб. м годишно. Очаква се в хъба да влиза и втечнен газ от терминалите в Турция и Гърция, доставян по бъдещите интерконектори с двете страни, още повече България в момента разработва с Гърция проект за общ терминал за регазификация на втечнен газ край Александруполис. Вариант е и суровина от австрийския газов център "Баумгартен" при реализацията на проекта "Йистринг", иницииран от Словакия за разнообразяване на доставките от Западна към Източна Европа и вкарването и на алтернативен газ от Иран, Ирак, Египет, Израел и Кипър в обратна посока.

Цената – между 1.2 и 2 млрд. евро

Пред участниците ще се представят четири технически варианта с цена от 1.2 млрд. евро до 2 млрд. евро, обясни Гегов. Според проявения инвеститорски интерес за участие с количества за транспортиране и предоставяне на финансиране, както и изчистването на свързаността с други газови проекти, ще се очертае и структурира финален вариант. Окончателното решение обаче ще бъде взето едва след предпроектното проучване за газовия хъб, което се очаква да започне да се изготвя през 2017 г., обясни шефът на "Булгартрансгаз".

Това проучване би трябвало да даде и крайните технически, икономически и финансови параметри и капацитет, който също ще зависи от конференцията и проявения интерес. В хода на тези разработки има да се свърши още много техническа работа, включително да се проведат разговори за осигуряване на хранилище като буфер между доставките, което е задължителен елемент от такъв газоразпределителен център. Като вариант се приемат изчерпаните сондажи от близкото находище в Черно море "Галата", което е на финала на своите запаси. Оператор на находището е "Петрокелтик", който има дългогодишен лиценз за ползване на блока, но държавата разчита да успее да си върне контрола върху сондажите и те да бъдат превърнати в газохранилище за нуждите на хъба "Балкан".

Съществуващата мрежа остава извън проекта

Плановете на държавата са на базата на проявения интерес към газовия център да се създаде смесено дружество, в което тя да държи контролния пакет, а останалите дялове да се разпределят между потенциалните кандидат-акционери в бъдещ оператор на хъба. Тази проектна компания обаче ще притежава само новоизградената инфраструктура за нуждите на проекта. Мрежата на "Булгартрансгаз", която вече съществува или се рехабилитира с евросредства и се предвижда да е свързваща на хъба, си остава собственост на държавния газов оператор и няма да бъде обект на каквото и да било споразумение.

Разчита се инвестиционните фондове и банките, присъстващи на конференцията, да бъдат убедени в рентабилността на проекта, за да могат после лесно да осигурят финансиране за него. Проектът ще кандидатства и за субсидия от плана "Юнкер", но все пак ще се нуждае от значителни допълнителни средства, ако избраният бъдещ бизнес модел стане реализуем.

По думите на Гегов се очаква инвеститорската конференция да даде нов тласък на идеята, която в началото на 2015 г. бе лансирана от премиера Бойко Борисов пред заместник-председателя на ЕК и отговарящ за Европейския енергиен съюз Марош Шефчович. Реализацията на проекта получи картбланш от Брюксел, дори и за включването на руски природен газ в хъба, но при спазването на европейските изисквания за осигуряване на достъп и на трети лица до инфраструктурата. Правната рамка е готова като цяло, но при евентуалните следващи стъпки по реализацията на проекта ще трябва уреждането на още юридически въпроси и регулаторни одобрения.

Вероятно след инвеститорската конференция ще има малко по-голяма яснота по идеята за газовия хъб, толкова скъп на Борисов, че наричан от него на галено "хъбче". В същото време редица енергийни експерти продължават да оспорват инфраструктурния и финансов смисъл от подобно грандиозно начинание.