България прие газпромовската оферта с някои условия

Позицията включва искане за тръба от Русия до Варна и изясняване на ценообразуването

България прие газпромовската оферта с някои условия

Поставяйки някои условия пред "Газпром", сред които и завоалирано искане за изграждане на газопровод по дъното на Черно море до Варна (с перспектива да послужи за газов хъб), България реши да приеме антимонополната оферта на руския монополист. Тя е отправена към Европейската комисия, която ще формулира окончателното споразумение с "Газпром", чрез което руската компания ще избегне многомилиарда глоба за злоупотреба с господстващо положение в България и в още седем източноевропейски държави.

Официалната българска позиция беше одобрена в сряда на последното заседание на служебното правителство на Огнян Герджиков, което след ден предава щафетата на третия кабинет на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Позицията, която до 4 май трябва да бъде изпратена в Брюксел и до последно бе съгласувана в правителството и с експерти от главна дирекция "Конкурентност" в Еврокомисията, няма съществени промени спрямо представената миналата седмица от служебния енергиен министър Николай Павлов.

"Директни руски газови доставки"

Новото е, че "от гледна точка на газовите пазари, директни доставки до България биха имали предимството, че ще поставят в условия на конкуренция както източниците на природен газ (Русия и очакваните доставки от Каспийския регион), така и маршрутите за транзит до Европа".

Два различни източника на Mediapool, запознати подробно с българската позиция, потвърдиха, че става въпрос за поставяне на условие пред "Газпром" да изгради газопровод по дъното на Черно море до Варна като алтернатива на прекратения проект за строеж на тръбата "Южен поток" . Тази възможност отдавна се коментира като вариант за захранване на един от любимите енергийни проекти на Бойко Борисов- за изграждането на газоразпределителен център край Варна, в който да влиза суровина от Русия, Азербайджан, както и втечнен газ през Гърция от САЩ и дори Северна Африка.

 

Сигналите от Русия за заместващо на "Южен поток" и в по-малък обем трасе до Варна са разнопосочни, но София е решила да вдигне отново топката, възползвайки се от антимополоното дело, заведено от Брюксел.

Става въпрос за това, че "Газпром" в антимополната си оферта предлага да се смени точката за вход на руската суровина в страната ни от румънската станция Негру Вода с друга точка на границата на България, без да се посочва коя ще е тя. Притесненията на България са, че така Русия иска да си гарантира орязването на украинския маршрут за доставки след 2019 г. и да пренасочи суровината за България през бъдещия газопровод "Турски поток", който замени "Южен поток" след решение на Кремъл. Това обаче застрашава интересите на българския газов оператор "Булгартрансгаз", който има договор с "Газпром" за транзит на суровината до Гърция, Турция и Македония до 2030 г. Смяната на трасето ще отреже компанията от приходи за около 100 млн. долара, а и не е ясно какви транзитни такси ще поиска операторът на "Турски поток".

Затова е и искането за "директни руски доставки", зад които на практика стои тръба до Варна. "С оглед сигурността на доставките, за България е важно промени на точките на доставка да бъдат обсъждани само след внимателен анализ дали количествата природен газ за страната и съседните държави са гарантирани, по какъв маршрут и срещу какви транзитни такси. Осигуряването на директни доставки през Черно море до България и оттам до държавите от Югоизточна Европа би допринесло за политическата и икономическата стабилност в региона", пише в съобщението на Министерския съвет след заседанието му в сряда.

Клауза срещу "Турски поток"

В позицията си България настоява ангажиментите на "Газпром" да бъдат преработени в частта с входните точки, като изключат дори съмнение, че промени на маршрутите за доставка и транзит на природен газ са приети или мълчаливо подкрепени от ЕК в противоречие с действащите договори. Това означава, че страната ни иска да се предпази от европейско одобрение за "Турски поток", на който Русия разчита да прекрои газовата карта в Европа, засилвайки значението на Турция на европейския енергиен пазар, съчетано с изолиране на Украйна като транзитна територия. В момента обаче потенциална европодкрепа за "Турски поток" изглежда повече от съмнителна на фона на силно влошените отношения между Анкара и Брюксел, както и заради позицията на ЕС за запазване на газовия транзит през Украйна.

Гаранции за качеството на доставената суровина

Друга важна претенция на София към "Газпром" е уреждането на въпроса с качеството на доставяната суровина. Според "Булгартрансгаз" гаранциите за качеството трябва да се дават първо от доставчика "Газпром", а после от всеки от преносните оператори по маршрута до крайната входна точка за ползване на суровината. Това обаче изисква разработването на ясен механизъм за измерване и предявяване на претенции от всеки следващ оператор по трасето спрямо предходния при непокривани качествени показатели на горивото, независимо дали ще остане украинският маршрут за доставки или ще е друг.

Страната ни счита също за неприемливо предложението на "Газпром", позволяващо на някои от останалите газови оператори от Централна и Източна Европа да променят точката си на доставка с такава на българската граница, докато "Булгаргаз“ и всеки друг български търговец, който купува газ от "Газпром“, няма да има възможност да доставя газ в точки на доставка на тези държави. Това е неравнопоставеност на конкурентни дружества и застрашава българския интерес, смятат газовите ни компании.

Фини договорни настройки след пазарен тест

От пресслужбата на Министерския съвет съобщиха още, че България ще приеме предложенията на "Газпром" за приключване на антимополното дело, ако те бъдат одобрени от Еврокомисията и ако предлагат бързо и трайно решение на опасенията от злоупотреба с господстващо положение от страна на руската компания. Все пак според София трябва известна промяна в ангажиментите на руснаците.

Българската позиция е, че бъдещото споразумение между ЕК и "Газпром" трябва да създава модел на равнопоставено и обективно договаряне с монополиста и да има ясен механизъм за разрешаване на потенциални спорове. Преди дни Павлов коментира, че предложеният от "Газпром" 120-дневен срок за решаване на търговски спорове е прекалено дълъг и искат да е 30 дни. Освен това са поискани и засилени контролни функции.

България си запазва правото да получи допълнителна информация и да предяви нови претенции към "Газпром" предвид множеството неясноти в предложението на руската компания, засягащи държавните газови доставчик и оператор "Булгаргаз“ и "Булгартрансгаз“, както и тяхната компания майка "Български енергиен холдинг".

Очакванията на София са окончателното споразумение на Брюксел с "Газпром" да стане след пазарен тест на поетите от руския монополист ангажименти, в чиито рамки най-добре ще стане ясно как да се търсят решения на идентифицираните от страната ни рискове.

Позицията на България по казуса е сравнително мека, спрямо изключително острата реакция на Полша и балтийските страни на офертата на "Газпром". Те настояват руският монополист да бъде санкциониран заради злоупотребата с господстващото си положение при ценообразуването и ограничаването на достъпа на конкуренти на потърпевшите държави. Според България обаче е по-добре да се реши казусът така, че в бъдеще да се избегнат подобни ситуации, отколкото да получи някакви обезщетения.

Офертата на "Газпром" до Брюксел, за да избегне глоба от поне 6.5 млрд. евро бе обявена от ЕК на 13 март. Руският монополист обеща да въведе конкурентно ценообразуване за България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия, да разреши на държавите да препродават свободните им количества руски газ чрез реекспорт, да им осигури достъп до западноевропейските газови хъбове и да се откаже от непазарни преимущества, получени за сметка на контрола върху газотранспортната и газоразпределителната инфраструктура. На 4 май изтича седемседмичния срок за изготвяне на позициите на осемте държави, след което Брюксел трябва да проведе още преговори с "Газпром" по казуса.

Не е ясно кога ще приключат те, за да може на свой ред засегнатите държави да започнат да предоговарят условията по отделните контракти.

Още по темата
Още от Бизнес