България приключи старите еврофондове с 98% усвояемост

Вторият програмен период отново тръгна със закъснение и риск от спиране на пари в края на 2017 г.

България приключи старите еврофондове с 98% усвояемост

Със сериозно закъснение, но със силен финален спринт България приключи първия си програмен период с 98% усвояване на европейските средства. Това е "отличен резултат", коментира вицепремиерът по еврофондовете Малина Крумова по време на среща с управляващите органи на програмите и партньорските организации, съобщи Министерският съвет.

През програмния период 2007 – 2013 г. са оползотворени 15 милиарда лева от кохезионния и структурните фондове на ЕС. Още близо 5 млрд. лв. са усвоени от земеделските и рибарските фондове. Изпълнените европейски проекти са 11 778 броя.

По-добро представяне на земеделските фондове

Изминалият програмен период ще се запомни с първи три нулеви години на усвояване на евросредствата. Положението се влоши и със спирането на еврофондове заради нарушения, основно свързани с обществените поръчки. Най-засегнатите програми бяха "Околна среда" и "Регионално развитие", които показват и най-слаб резултат – средно 95% изпълнение.

Изцяло са усвоени европейските средства само по две от общо седем оперативни програми. Това са "Човешки ресурси" и "Техническа помощ", от която се плащаха допълнителните възнаграждения за администрацията, занимаваща се с еврофондовете плюс рекламата за използването им.

Останалите програми – "Конкурентоспособност", "Транспорт" и "Административен капацитет", показват резултат около средния от 98 на сто.

Изненадващо земеделските и рибарските фондове са се справили малко по-добре (с около 1%) от структурните и кохезионния фонд. Резултатът е изненадващ, заради непрекъснатите скандали свързани с фонд "Земеделие". В определени периоди те бяха станали ежедневие. Най-значително беше напрежението по времето на управлението на правителството на Пламен Орешарски, когато БСП и ДПС не успяха да си поделят контролът върху милиардите от ЕС.

Над половината от еврофондовете са инвестирани в инфраструктура

Приносът на еврофондовете за социално-икономическото развитието на страната е безспорен, смята Малина Крумова.

Спрямо общите бюджетни разходи на държавата средствата от еврофондове са 9%, но те допринасят за 80% от публичните инвестиции в периода 2007 – 2013 г.

Над половината от 20-те млрд. лв. са насочени към изграждането на инфраструктура - транспортна (20.5%), води и отпадъци (16.2%), местно и регионално развитие (18.8%). Останалите са отишли за инвестиции в човешки капитал (12.7%), развитие на бизнеса (12.2%), иновации (9%), администрация и други.

Три пъти и половина е нарастването на обема на реализираните инвестиции в общините с от 10 000 до 20 000 жители с активно участие по европейските програми в сравнение с общините със слабо участие, отчита Крумова.

С 35 на сто е увеличен броят на предприятията в големите общини, а със 70% - броят на инвестициите в селските общини. Предприятията в тях са се увеличи с 50 на сто.

Благоприятно въздействие на еврофондовете се наблюдава при конкурентоспособността на българската икономика, която се изразява в увеличаване на експортния потенциал на предприятията.

Друг положителен ефект, важен за икономиката, е приносът на еврофондовете за намаляване на безработицата.

Настоящият програмен период повтаря грешките на стария

Настоящият програмен период общо взето повтаря стари грешки. Това е четвърта година, която може да се окаже нулева за инфраструктурата за финансиране с европари.

И ако за предишния програмен период това не беше фатално, то сега през следващата 2018 г. има изпълнение на междинни цели, които ако не бъдат постигнати България, ще загуби заделения ѝ резерв по програмите от около 10%.

Към момента също има риск от спиране на средства заради неизпълнението на т.нар. предварителни условия, което трябваше да се случи до края на 2016 г. Към края на годината неизпълнени бяха 11 предварителни условия. Няма официална информация служебния кабинет да е затворило някои от тях.

Най-големият проблем е рискът от спиране на парите по оперативните програми "Наука и образование" и "Транспорт" в края на годината.

По "Наука и образование" България сама спря плащанията си до изчистването на установените нередности по програмата свързани с контрола върху средствата. Рискът сега е Брюксел да ни ги спре заради все още неприетата Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) и Националната пътна карта на научноизследователска инфраструктура.

В сектор "Транспорт" все още не е приета "Интегрирана транспортна стратегия 2030", която е в процес на разработка от няколко години.

Още от Бизнес