България продължава да е на дъното по медийна грамотност в Европа

България продължава да е на дъното по медийна грамотност в Европа, заемайки 30-то място от 35 държави. Страната ни попада в една група със Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания. Това сочат резултатите от тазгодишното издание на Индекса за медийна грамотност, изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.

Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода, като се ползват индексите на на Freedom House и на Репортери без граници и тези за образование, базирани на резултатите от образователния тест PISA. Индикаторите "е-участие" (на ООН) и "доверие в другите" (на Евростат) са със сравнително по-малка тежест спрямо другите.

Индексът за медийна грамотност бе създаден през 2017 г. като един от начините да се измерва потенциала за устойчивост на европейските държави към пост-истината, фалшивите новини и техните последствия, както и да предложи иструмент, който да е полезен за изработването на мерки и решения.

Позицията на България е непроменена спрямо позицията ѝ от миналата година. На последните две места в класацията са Македония и Турция. От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема пета позиция, като резултатът и се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите. Най-голям спад спрямо миналата година отбелязва Полша, която губи три позиции, основно заради влошаване на оценките за медийна свобода.

Според резултатите на Индекса за 2018 г. страните, които са най-добре подготвени да се справят с с въздействието на “пост-истината“ и фалшивите новини са страните от Северозападна Европа – скандинавските страни, Холандия, Естония и Ирландия. Това съвпада с изводи на други изследвания и ескпертни мнения, които открояват тези страни по отношение на техния капацитет да се справят с фалшивите новини.

Представянето на Естония е показателно, тъй като има едновременно отличен резултат за нивото на образование и свободата на медиите и така изпъква на фона на другите страни в Централна и Източна Европа. Страните с най-нисък резултат са в Югоизточна Европа – от Хърватия до Турция, заедно с непосредствените им съседи Унгария и Кипър.

Като правило, причините за това класиране са свързани с наличието на слаби или посредствени резулати в образованието, както и оценката за медиите им като контролирани и зависими. Такива страни биха били по-уязвими към фалшиви новите и негативните им въздействия. Като цяло, страните с най-добри резултати в Индекса имат най-доброто представяне в образованието, най-свободните медии и високо доверие в обществото.

Страните в края на класацията имат ниско качество на образованието, по-контролирани медии и - като правило - ниско доверие между хората. Тези фактори може да са налични в различни степени: например в случая на Турция цялостният резултат се дължи повече на ниската степен на медийна свобода, докато в случая с Македония основният проблем са ниските резултати в образованието (според изследванията PISA).

Полша слиза с 3 позиции и губи 3 точки в сравнение с миналата година (2017). През 2018 г., Чехия губи 2 позиции и 1 точка, Словакия – 1 позиция и 3 точки, а Унгария, Сърбия и Черна гора са изгубили по 2 точки всяка. Подобрение отчитат страни като Исладния – с 3 точки и 3 позиции нагоре, Испания и Франция с по 2 позиции и по 2 точки всяка нагоре, Швеция – 2 позиции и 2 точки подобрение. Интересно е да се отбележи, че подобренията в класацията се случват в първите две групи, докато влошаването е по-скоро в останалата част на класацията, което задълбочава различията между добре представящите се страни и тези с по-ниски резултати. Основната причина на промените на резултатите е свързана с промяната в медийната свобода, дискутирана и по-долу в текста.

Според автора на изследването Марин Лесенски съществуват различни подходи за справяне с фалшивите новини и пост-истината, като регулацията е един от тях. Но въпреки необходимостта от регулации , образованието се очертава като най-удачното цялостно решение за фалшивите новини и пост-истината. То има по-малко странични ефекти и повече възможности за адаптиране към различни ситуации.

Резултатите на Индекса за медийнаграмотност показват, че образованието с високо качество и наличието на повече и по-образовани хора са предпоставка за справяне с негативните факти на фалшивите новини и пост-истината. В допълнение, изследването показва наличието на връзка между качеството на образованието и медийната свобода. При съпоставянето на индикаторите измерващи нивата на функционална грамотност и степента на медийна свобода се вижда, че страните с по-добро образование имат повече медийна свобода и обратното. Въпреки, че Индексът не може да установи кое е причината и кое следствието, тези наблюдения са показателни.