"България произвежда все нови, малки и големи Пеевски"

Делян Пеевски. Сн. БГНЕС

Проблемът не е Делян Пеевски, а политическата култура в България, която може да хариже на един олигарх съществена част от държавния суверенитет, гласи един от многото коментари за България в немскоезичните медии, предаде Дойче веле.

 

"България – в хватката на корупцията и връзкарската икономика” е заглавието на статията във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ), посветена на страната.

 

"Многомесечни масови протести; корупционни скандали, от които може да ти се изправи косата; щурм на банките, който за малко да събори цялата финансова система на страната – какво става в България?”, пита авторът Михаел Мартенс.


Наистина, какво става с България?


"Който иска да внесе яснота в бъркотията, винаги се натъква на едно име - Делян Пеевски. Предприемачът, който владее цяла медийна империя, преди няколко дни навърши 34 години и за този свой кратък живот успя да създаде неочаквано много тревоги в татковината си”, разяснява статията. Периодът на управление на последното правителство е описан като време на политически хаос и стопански сътресения.

 

По-нататък се отбелязва, че българите са свикнали да търпят много неща, но чашата на търпението преляла, когато Пеевски бе трябваше да поеме като странично занимание и ръководството на тайните служби. "Разгневените граждани протестираха месеци наред срещу това решение, което би било съвършено невъзможно в повечето страни от ЕС. Но дори и в изтерзаната от корупция България то беше прието като чудовищен опит да се хариже на един олигарх съществена част от държавния суверенитет”.


Статията засяга също и скандала около КТБ. Според Стефан Колев, професор по икономическа политика в Западносаксонския университет в Цвикау, накрая държавата ще спаси банката, но ще ѝ се наложи да вземе нови заеми в размер от 1.5 милиарда евро. "Това е много голяма сума за най-бедната страна в ЕС", посочва той. Тази нова тенденция заплашва да разклати "забележителната фискална стабилност, изграждана в продължение на едно десетилетие", която досега беше запазена марка на България, посочва професорът-икономист.

Не имената, а структурите са проблемът

 

В статията е цитирана и анонимна съветничка на авторитетен български политик, която, както и професор Колев, е на мнение, че контролните механизми на ЕС работят зле в България и че наблюдението и санкциите трябва да са по-строги. Тя пита защо не е била сезирана антикорупционната служба на ЕС "Олаф", която да провери колко европейски проекти отиват към фирмите на Пеевски. Важно е освен това да се установи влиянието на Пеевски върху прокуратурата, Висшия съдебен съвет, Вътрешното министерство и данъчните служби.

 

Тази предложения авторът на статията коментира по следния начин: "Една брюкселска служба не може да реформира България, още повече, че голямото зло на страната не е някой си Пеевски, а политическата култура, която вече от десетилетия произвежда все нови и нови, малки и големи Пеевски. Не имената - структурите са проблемът. Вярно е обаче, че България не може да пресуши това блато без помощ от ЕС. В този случай "помощ” означава едно: строгост и санкции”.


Австрийският в."Дер Щандарт” също коментира ситуацията в страната и встъпилото в длъжност служебно правителство. "Назначаването на Близнашки, който подкрепи гражданските протести срещу подалото оставка правителство, е признание за ролята на гражданското общество в България като истински гарант за демократичното европейско развитие на страната.” С предишното си служебно правителство президентът Плевнелиев не извади късмет, пише авторът и припомня, че тогавашният служебен премиер Марин Райков се самоназначи за посланик в Рим.

 

В кореспонденция за "Дойчландрадио” Карла Енгелхард обяснява на слушателите си, че през 2007 година България влезе в ЕС като най-бедната държава членка и си остана такава до днес. "Правителството на Орешарски нямаше успех, оставката му беше само въпрос на време. Много време няма обаче и сегашното служебно правителство на Георги Близнашки, професор по конституционно право и човешки права и поддръжник на протестите”, се казва в материала.


Голяма статия за България помества и швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг”, който поставя акцента върху банковата криза и демарша на служебното правителство да осигури на страната място под европейския банков чадър.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?