България пропуска възможностите от украинската криза

Българската авиация е силно зависима от поддръжката на руските МиГ 29

Максимата "Всяка криза крие и възможности" често се опровергава от българските политици и последният пример за това е българската реакция около кризата в Украйна.

Имало е и случаи обаче, в които е определяла и развитието на страната. Евроатлантическите перспективи за България, например, се разкриха благодарение на позицията ѝ по време на войните в бивша Югославия.

Сега отново се водят военни действия в непосредствена близост до България и всички погледи са насочени към региона. Полша и Румъния открито заявиха, че се чувстват заплашени от руската агресия и искат военна помощ от НАТО.

България обаче твърди, че може да се справи сама, а правителството "успокоява" избирателите си, че няма да се засили американското присъствие в България. На този фон българските военновъздушни сили изнемогват, като дори президентът призна, че ресурсите не стигат, за да се следят зачестилите полети на руски самолети над Черно море.

Бойната авиация е изправена от години пред необходимостта от закупуване на нови изтребители. Проектът е за минимум 700 млн. лева и е почти непосилен за българския бюджет.

Кризата и призивите на НАТО правителството да прекрати зависимостта на въоръжените ни сили от руската техника отварят възможност за постигането на добра политическа цена, но правителството засега умува дали да купува нови машини или да модернизира наличните съветски.

Не се обсъждат реално и възможностите за съвместно закупуване на изтребители с други страни членки. Президентът Росен Плевнелиев спомена и за още един   вариант   – да се обмисли как държавите с по-големи възможности в НАТО могат да предоставят включително и използвана военна техника на страните с по-малки възможности. Засега правителството не постига напредък и по тази възможност.

Най-скъпата покупка в модернизацията обаче е подходяща за реализирането на определени "възможности" за управляващите, които традиционно се откриват при сделките на Министерството на отбраната. Така те са изправени пред наистина труден избор предвид вероятността и за предсрочно прекратяване на мандата.

Военните действия близо до България, която вече е външна граница на Европейския съюз, разкриват и възможности за реализирането на стратегическия приоритет за членство в Шенген. Вместо да ги използват, управляващите са затънали в обяснения защо нарушават европейското законодателство заради руския проект "Южен поток".

Вместо да печели солидарност от партньорите си в ЕС, София губи и малкото останало доверие. А с лакатушещата си позиция за Русия само засилва съмненията в трайността и последователността на евроатлантическата си ориентация.

Все по-вероятно е възможностите, които кризата разкрива пред България, да бъдат пропилени, неглижирани заради вътрешнополитическите сценарии и делби в преследване на лични, а не национални цели.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари