България проспа китайски форум за милиарди евро

Бойко Борисов пропусна събитието, за разлика от колегите си от Чехия, Полша, Унгария, Сърбия, Гърция, Италия, Турция и Румъния

България проспа китайски форум за милиарди евро

Представителите на българската държава начело с министър-председателя Бойко Борисов пропуснаха най-важния китайски икономически и дипломатически форум за годината. Това става ясно от списъка с присъствалите на събитието, в който липсват официални български представители.

Става дума за провелия се на 14 и 15 май тази година в Пекин форум "Поясът и пътят" по китайската външноикономическа инициатива от 2013 г. "Един пояс, един път" (‘The Belt and Road Forum’).

Това амбициозно начинание, ориентирано към Азия и близките ѝ региони, включително Европа, е насочено основно към инвестиции в инфраструктура. По оценки на рейтинговата агенция "Фич", цитирана от британския в. "Гардиън", в момента по инициативата са планирани или са в ход проекти за около 900 млрд. долара, което я прави най-голямото подобно начинание в глобален план.

Грешката била техническа, пропуснали сме датата

"За съжаление, действително България изпусна възможността да участва във форума, но причините са технически и не са свързани с естеството на срещата", разясни пред Mediapool проф. Захари Захариев, председател на наскоро създадената у нас Национална асоциация "Един пояс, един път".

По думите му отношението на премиера Борисов към темата е много положително, но около смяната на властта у нас е пропуснато участието да бъде заявено навреме. Министерството на външните работи е настоявало участието на форума да бъде на високо ниво, планирано е да се прати министърът на икономиката, но покрай президентските и парламентарните избори са изпуснати сроковете.

Впоследствие новата президентска администрация е решила да прати вицепрезидента Илияна Йотова, но китайските власти са отговорили, че на този късен етап не може да се организира посещение на толкова високо равнище. В крайна сметка форумът е посетен от българския посланик в Китай Григор Порожанов като присъстващ, но не и като участник в събитието.

"Пропускът е голям, но положителното е, че в България има политически консенсус за значимостта на инициативата на КНР", заключи оптимистично проф. Захариев.

За повече от две седмици Mediapool не получи официален отговор нито от Министерски съвет, нито от министерствата на външните работи и на икономиката за причините, довели до българското неучастие на китайския форум, нито за позицията на страната по инициативата "Поясът и пътят". От икономическото министерство обещаха, че ще изпратят информацията до края на седмицата.

Инициативата не е само икономическа

Китайската инициатива включва проекти за тръбопроводи, пристанища, жп линии, мостове, магистрали, индустриални паркове и други подобни съоръжения, чиято цел е да се изградят нови търговски маршрути по море и суша, свързващи китайското крайбрежие с Източна Африка и Средиземноморието по море и Китай с Европа, Централна Азия и Близкия Изток по суша.

Според част от анализаторите освен чисто икономически цели като отваряне на нови пазари за китайските стоки и технологии, инициативата има и геополитичски амбиции, свързани със засилване на международното влияние на Пекин.

Критиките към инициативата в момента са, че тя е по-амбициозна на думи, отколкото на действия, защото реализацията ѝ изостава. Освен това тя все още не е напълно ясна на западните партньори и не във всички аспекти е достатъчно привлекателна. Част от проектите се свеждат до отпускане на заеми, които впоследствие трябва да се връщат от правителствата, което доведе до известно охлаждане на ентусиазма към китайските инвестиции в Централна и Източна Европа.

Въпреки че САЩ се въздържа от присъствие на форума на високо равнище, включително като протест срещу участието в него на представители от Северна Корея след поредния ядрен опит, редица европейски и съседни на България държави се включиха на най-високо равнище.

29 лидери са взели участие в събитието

Според информационните агенции в събитието са взели участие 29 държавни и правителствени ръководители, сред които по информация на изданието за азиатско-тихоокеанския регион "Дипломат" са били лидерът на Чехия Милош Земан, на Турция Реджеп Ердоган, на Гърция Алексис Ципрас, на Унгария Виктор Орбан, на Италия Паоло Джентилони, на Полша Беата Шидло, на Събрия Александър Вучич, на Испания Мариано Рахой, а също и зам. министър-председателят и министър на околната среда на Румъния Грациела Гаврилеску.

На ниво министър в събитието са участвали и Великобритания с финансовия си министър Филип Хамънд, Финландия с транспортния Ане Бернер и Германия с икономическия Бригите Зиприс.

От постигнатото по инициативата до момента става ясно, че по конкретни споразумения и проекти с Китай работят държави като Чехия, Сърбия, Гърция, Унгария, Турция, Полша.

България принципно има интерес към бизнеса с Китай

Българските власти, включително по време на кабинета "Борисов 2", нееднократно са заявявали значимостта на китайските инвестиции за България, а през ноември 2015 г. самият Борисов заведе 7 свои министри на Четвъртата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа (формат, известен като "16 плюс 1").

След това България получи ресор "земеделие" във въпросния формат, а у нас се създаде Център за селско стопанство между Китай и ЦИЕ към земеделското министерство. Най-големият му успех до момента е подписаното на 23 май 2017 г. споразумение за създаването на Демонстрационен парк за сътрудничество в земеделието във формат "16 плюс 1" заедно със Селскостопанската академия. Въпросният парк ще представлява платформа за научно-изследователска и развойна дейност, за модерни технологии, нови сортове и др., обясни пред Mediapool ръководителят на земеделския център Васил Гелев. За сравнение Унгария е с ресор туризъм във формата "16 плюс 1", а Словения – гори, поясни Гелев.

България силно изостава в битката за китайски инвестиции

"България към момента изключително много изостава в сравнение с другите държави от Централна и Източна Европа в конкуренцията за китайските инвестиции", коментира още проф. Захари Захариев. По думите му засега държавните институции не реализират националния интерес нито по отношение на инициативата "Един пояс, един път", нито във формата "16 плюс 1". Положителното според него е, че по предложение на Бойко Борисов следващата среща на формата на високо равнище през 2018 г. ще е в България.

По думите на Захариев на фона на почти нулевата ефективност на българските усилия за привличане на китайски инвестиции, Сърбия може да се похвали с привлечени 3.5 млрд. евро, Румъния – с 3.2 млрд. евро, а Унгария – с близо 5 млрд. евро.

Асоциацията, ръководена бившия член на висшето ръководство на БСП Захари Захариев асоциация "Един пояс, един път", обединява редица представители на правителствения и неправителствения сектор у нас. Сред тях са бившият председател на БАН и зам.-шеф на военно-промишлената асоциация акад. Стефан Воденичаров, индустриалецът Цоло Вутов, председателят на Съюза на юристите Владислав Славов, директорът на Народния театър "Иван Вазов" Мариус Донкин, зам.-министър на образованието, ръководството на БТПП и др. Участието е разнородно, защото самата китайска инициатива има не само икономически, но и политически, научни и културни аспекти.

Експерт: Толкова са постигнали дипломатите ни

"Не е лесно да се каже дали България е трябвало да участва във форума в Пекин", коментира пред Mediapool Веселин Илиев, главен директор "Международно икономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара. По думите му България иска да привлича качествени китайски инвестиции, но не всички китайски проекти са свързани с истински инвестиции, а някои от тях не носят особен ефект като например производството на царевица и люцерна.

Фактът, че България е получила ресор "селско стопанство" във формата "16 плюс 1", а Чехия – автомобилостроене и самолетна индустрия, според Илиев е резултат от цялостната неефективна работа на българските дипломатически мисии и търговски представители с китайските власти.

"На честванията на Китайската нова година в посолството в София, на които често присъствам, не си спомням да съм срещал официални български представители. А китайците работят така – първо трябва да опознаят и харесат партньорите си, преди да правят бизнес с тях", посочи Илиев. По думите му в Пекин има македонски бизнес клуб, но не и български.

Споделяне
Още от Бизнес