България рискува да изгради образ на неразвито общество

Последните драматични дебати и декларации в парламента срещу определеното като расистко изявление на евронаблюдателя от “Атака” Димитър Стоянов като че ли не се споделят от повечето българи. Смятате ли, че това е сериозен проблем?

Да, защото той показва разминаване между базисни обществени нагласи в България и страните от ЕС. И ако такива разминавания се повтарят често, ще имаме проблем в ежедневното си общуване със страните от ЕС.

Това, което не се разбра или поне не беше достатъчно ясно отчетено по време на дебата в България, бе защо това изказване е расистко. Разговорът се измести върху това, че е станал скандал, в който е замесен български евронаблюдател.

Не стана ясно защо твърдението на г-н Димитров е неприемливо в едно цивилизовано общество. Неговото изказване бе, че не може да се даде награда на жена от ромски произход, защото такива като нея при нас ги продават по 5000 евро. Имплицитно в това изказване се съдържа твърдението, че след като става въпрос за една жена от ромски произход, тя не може да бъде оценявана според нейните индивидуални качества. Тя е просто част от една общност, която по принцип не може да бъде обсъждана сериозно. Тя се приравнява към някаква общност, която по определение е малоценна.

Това е расисткото в изказването и то бе безпогрешно разпознато като такова в Европарламента и европейските медии, затова предизвика такава остра и абсолютно еднозначна реакция.

Неразпознаването му като расистко изказване в България е истинският проблем и демонстрира къде се получава това разминаване. Тук се корени и проблемът, който ще имаме и в бъдеще при общуване с ЕС, що се отнася до въпроси, свързани с права на жени или малцинства, защото то е и сексистко.

А според вас на какво се дължи това разминаване?

В България е напълно общоприето мнението, че ромите са второ качество хора. Затова едно такова изказване не предизвиква и възражения. Това, че голяма част от ромите са в една социално-икономическа и образователна ниша, която не им позволява индивидуално развитие, не се отчита като реален проблем, който трябва да бъде решен. Те просто биват категоризирани като друго качество хора, което е основното определение на расизма.

Трябва да се отбележи обаче, че това разминаване е много опасно за България и начина, по който тя ще изгражда своя образ на демократично развито общество и позицията си на държава, която защитава своите интереси. Защото в момента, в който се натрупат няколко такива събития, България трайно ще се вмести в образа на онова неразвито, нецивилизовано място, което позволява негови евродепутати да говорят по този напълно неприемлив за Европа начин. Ако позволим това да се случи, всички ние ще търпим сериозни негативи.

Случаят с г-н Атанас Папаризов, струва ми се, е именно такъв. Ние така и не разбрахме кое е проблемно в разговора, който той е имал. Разбрахме само, че е станал някакъв скандал. Нямаме никакви индикации, че той се е държал нецивилизовано, невъзпитано или че по някакъв начин е изразил някакви расистки идеи. Независимо от това, скандал се получава, защото вече има една история на това как български евродепутат си позволява откровено расистки изявления.

Именно това е тревожното според мен. Защото ако не сме достатъчно активни да разсеем този образ на българското общество, като такова, което търпи и толерира расистки изразявания, негативите ще бъдат за всички нас.

Понятия като “интеграция на ромите” и “интеграция на малцинствата” са доста компрометирани у нас. Те се свързват с някакво привилегировано третиране, корупционно присъствие във властта или корупционно усвояване на външни средства. Има ли изход от тази ситуация?

Има изход, но този изход означава едно доста по-смело политическо поведение от страна на основните политически партии. Досега, понеже проблемът е сериозен, тежък и не носи непосредствени политически дивиденти, те го загърбваха.

Затова проблемът бе подхванат от неговата най-лесна и популистка страна, в момента основно от “Атака”, но далеч не само от нея, като възможност за набиране на лесна политическа подкрепа.

Това е проблем на българското общество и то трябва да го реши по разумен начин, като инвестира за преодоляването на тази изолация, за да може в средносрочна и дългосрочна перспектива да станат пълноценни членове на обществото и да допринасят към общото благо.

За съжаление, в момента нито една от основните политически сили няма куража на направи това. Така непрекъснато отваря възможността за популистко говорене, което обвинява във всичките тези неща, които реално не съществуват. Ние нямаме активна политика за интеграция на роми, поради което е смехотворно да се говори за привилегировано отношение към тях.

Ако бъдат преценени в тяхната цялост по отношение на всичко, което тези хора дават и получават от обществото – като образование, здравеопазване, достъп до пазара на труда, ще се види, че по никакъв начин не може да се твърди, че те са облагодетелствани.

Казахте, че в България масовата нагласа е, че ромите са второ качество хора, а популисткото говорене по въпроса често се експлоатира в обществото. Това ли са предпоставките за възхода на националистическите движения?

Да, може да се каже. Наистина сме изправени пред един много сериозен и тежък проблем, който няма бързо и лесно решение. Поради липсата на активна политика проблемът на практика нараства, а не се разрешава.

Всички изследвания сочат, че дистанцията между българската и ромската общност расте, а не намалява. Тяхната изолация се увеличава, което прави интеграцията – единственото рационално и цивилизовано решение - все по-трудна. Това от своя страна, в един порочен кръг подсилва негативните нагласи, защото е много по-лесно проблемът да бъде отречен и вината на бъде стоварена върху малцинството, като отговорно за решаването му.

Държавата все пак разработва програми и стратегии за пълноценното интегриране на ромите, но до момента усилията като че ли са по-скоро неуспешни.

Държавата прави едни програми, но те не са достатъчни като обем, като обмисляне и политическа воля за тяхното осъществяване. Да вземем най-очевидния и най-необходимия пример за действие от страна на държавата – осигуряване на качествено образование.

Чрез усилията на неправителствени организации и външни донори бяха проведени няколко опита за интегрирано обучение, които показват много добри резултати. Поставени в нормална учебна среда, ромските деца учат добре.

Нямаме подобно активно участие от страна на българската държава за такова интегрирано образование, което е първата стъпка, ако искаме да спрем да произвеждаме малограмотни хора, които нямат шанс да се реализират на пазара на труда. На практика, това, което се говори за много активна политика спрямо ромите, не е вярно.

А според вас харчат ли се ефективно средствата, които идват у нас по различни проекти за интеграция на малцинствата?

Моите общи впечатления са, че не е особено ефективно тяхното използване. И това е така, защото неправителствени организации не са в състояние да взимат ключови решение, а само помагат определени инициативи. Решаването на проблема е свързан с участието на държавата и е от компетенцията на държавата.

Заради това разминаване между готовност и желание финансирането, което се предоставя, не се използва ефективно. Тогава, когато държавата е активна и набележи основните приоритетни програми, неправителствени организации много по-лесно ще се включат в тези инициативи.

Все пак не бива да забравяме, че една такава активна политика изисква сериозен финансов ресурс. Икономическата логика на такова инвестиране е, че сега инвестиране, но в бъдеще тази инвестиция ще ни бъде върната – вместо да плащаме социални помощи, неефективно образование или наказателно правосъдие, българското общество ще получи обратно посредством данъци, включване на пазара на труда и т.н. До този момент това е мястото, където всяка държавна политика е спирала, заради страх, че се бъде обвинена в привилегировано отношение. Докато програмите за интеграция не получат реално сериозно финансиране, няма да има и реален успех.

А кога политиците ще узреят достатъчно, за да вземат това решение?

Оставени сами на себе си, струва ми се, че този процес ще бъде по-дълъг. Така или иначе обаче ние имаме привилегията да станем членове на ЕС, което влече със себе си и редица ограничения какви политики могат да се правят и какви не.

Това влияние, което в никакъв случай не е командване, изключва определени политики и прави неизбежни други. Затова мисля, че през следващите години ще имаме по-голяма активност от страна на политическите партии.

Още повече, че “Атака” постави на дневен ред въпроса и основните политически сили не могат са си позволят да го пренебрегнат. И тъй като не могат да приемат позицията на “Атака”, която реално не предлага ясно нищо, а само казва “мразим ги”, те трябва да произведат една по-ясна алтернатива.

Още от България

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?