България рискува да загуби европари, ако не ускори усвояването

България рискува да загуби европейски средства, ако не ускори усвояването им. Нито една от оперативните програми не е получила добра оценка. Отчетено е, че от 2009 г. има видим напредък в договарянето и усвояването на европейските средства, от които към октомври 2012 г. са разплатени малко над 30%.

По-зле от нас се представя само Румъния – с 15% усвояване на еворпарите. Чехия, Унгария, Малта и Италия също рискуват да загубят европейски средства. Това става ясно от стратегическия доклад на Европейската комисия за кохезионната политика, представен в четвъртък.

Прегледът е направен за средата на програмния период – края на 2011 г. За България данните са до октомври 2012 г. Договарянето на европейските средства приключва в края на годината, а усвояването им изтича в края на 2015 г.

Структурните и кохезионния фонд са имали решаващ фактор за икономическото възстановяване на страната ни, е посочено в доклада за България. Приносът на еврофондовете за растежа на БВП през миналата година е 80%. За периода 2009-2012 с тяхна помощ работа са намерили около 105 000 души, в резултат на което безработицата е по-ниска с 2.4%. “Нужни са усилия за постигане на определените цели, но от 2009 г. насам е постигнат значителен напредък”, е посочено в заключенията на доклада, който е подготвен от български експерт.

Бърз напредък е отчетен в увеличаване на коефициента на икономическа активност на населението, развитие на информационните и комуникационни технологии, както и при техническа инфраструктура.

Въпреки подобряването на някои параметри, разликата между България и средните за ЕС стойности остава значима.

Финансовата и икономическа криза са оказали умерено въздействие върху страната, позволяващо сравнителна стабилност на нейното финансово състояние, смятат в Брюксел.

Като негатив се отчита пазарът на труда, който остава с високи нива на безработица – над 12%, особено в селските райони и младежката безработица. България е последна по риск от бедност – близо половината от населението (49%). Засилват се и регионалните различия, като се задълбочава тенденция към моноцентризъм. Населението е съсредоточено в София, където се формира 48.2% от брутната добавена стойност. “На практика, територията на България се характеризира не толкова с разликите между отделните райони, а с разликата между столицата и останалата територия на страната”, се казва в доклада.

България е и страната с най-висока енергийна интензивност на икономиката в ЕС, както и висока зависимост от внос на енергийни ресурси.

Предизвикателствата

На нито една от оперативните програми не е дадена добра оценка за изпълнението ѝ, с изключение на “Техническа помощ”, която финансира заплатите и обучението на държавната администрация. Отбелязано е, че по-голямата част от програмите най-вероятно ще изпълнят набелязаните цели в края на периода през 2015 г. Като рискови за загуба на средства са определени “Околна среда” и “Конкурентоспособност”.

“Околна среда” изостава с изпълнението на проектите в сектор води и отпадъци. Към октомври 2012 г. са приключили проектите за 5 пречиствателни станции и едно депо.

По “Конкурентоспособност” четири ключови индикатора са нули. Това са научно-изследователски проекти, за сътрудничество с изследователски институции, създадени работни места за иновации и проекти за възобновяеми енергийни източници, е посочено в доклада. Основната причина за това е, че стойностите на индикаторите се измерват само на база постигнат напредък по договорите за безвъзмездна помощ, а към момента няма приключил нито един проект. Въпреки това текущото изпълнение на проектите по тези процедури дава основание да се допусне, че заложените цели ще бъдат достигнати до края на програмния период

Напредъкът в изпълнението на оперативна програма “Регионално развитие” е умерен, отчита Европейската комисия. По част от проектите се отчита добро изпълнение, но при други има изоставане.

Слаба оценка се дава на изпълнението на програмата срещу безработицата “Човешки ресурси”, като обяснението е липсата на опит за работа с европейския социален фонд. За програма “Административен капацитет”пък е трудно да бъде направена междинна оценка заради преформулиране на някои от индикаторите за напредък.

Сложни процедури и прекомерна административна тежест са основната причина за затрудненото усвояване на средствата, отчита Брюксел. Двойният контрол осъществяван от междинните звена и управляващия орган също е пречка за бързото усвояване на парите. Такъв имаше по “Конкурентоспособност”, но беше премахнат през миналата година, докато по “Човешки ресурси” остана.

Научените уроци

Един от ключовите уроци от настоящия програмен период е качественото планиране. Това трябва да става чрез активен диалог с бизнеса, синдикати и неправителствения сектор, е посочено в доклада.

Залаганите приоритети трябва да водят до “двигатели на растежа”, които премахват различията между регионите за да се избегне ефекта от разпиляване на инвестициите, препоръчва Европейската комисия. Според нея гарант, че това ще се случи е провеждането на навременни реформи в определени сектори, наличието на ясна визия и стратегия по провежданата от държавата политика в тях.

Друга важна предпоставка за успеха е да се осигури бърз старт на оперативните програми през следващия програмен период 2014-2020 г. За това е необходимо да бъде изградена навреме институционалната и нормативна уредба, както и да има готови проекти.

Европейската комисия препоръчва още да се въведат и електронни процедури като най-ефективно средство за намаляване на административната тежест.