България с амбиция да влезе в "Клуба на богатите" през 2025 г.

България си е поставила амбициозната цел до 3 години да стане член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която членуват най-богатите държави в света и е известна като "Клуба на богатите". Това обяви служебният премиер Гълъб Донев на съвместна пресконференция с Матиас Корман, генерален секретар на ОИСР. Той представи във вторник доклада "Икономически преглед на България", изготвен от организацията в София. Документът е задължителна стъпка по пътя на присъединяването на страната ни.

В отговор на въпрос на Mediapool Матиас Корман каза, че не може да обещае, че през 2025 г. България ще е член на "Клуба на богатите", защото всичко зависи от изпълнението на 25 политики, които ОИСР оценява.

"Засега работата върви гладко и ако продължим да отчитаме същия напредък, процесът по присъединяване на България към ОИСР ще приключи възможно най-скоро", каза дипломатично Матиас Корман.

Той оцени факта, че членството на България в ОИСР е национален приоритет, зад който застават всички партии. Сега зависи от правителството и парламента да си свършат работата, посочи Корман.

Предизвикателствата са повишаването на доходите, демографския проблем, борбата с корупцията и ускоряването на зеления преход, стана ясно от обясненията му.

Доходите

Ръст на минималната работна заплата и въвеждане на подоходно облагане е една от препоръките на ОИСР.

"България постигна две десетилетия на солиден икономически напредък, като доходът на глава от населението се повиши от 30% от средния за ОИСР през 2000 г. до над 50% днес", каза представителят на ОИСР, но допълни, че това не е достатъчно.

Социалните разходи, линията на бедността (413 лв. за 2022 г.) и минималната работната заплата (780 лв.) в България са значително по-ниски от средното в ОИСР и има място за подобрение, отбеляза той, без да се ангажира с колко трябва да нараснат.

Изрично посочи обаче, че това не трябва да става за сметка на фискалната дисциплина и стабилност. Минималната работна заплата трябва да расте чрез повишаване на производителността на труда и изсветляването на сектора, каза Корман.

Половината българи се осигуряват на минималната работна заплата, но ние не вярваме, че половината от работоспособното население получава минимално възнаграждение, каза генералният секретар на ОИСР. Призова да се спре с практиката "плащане под масата" и да се декларират действителните заплати, които получават хората. За целта е необходимо да се подобри работата на Инспекцията по труда, смята той.

Първоначално служебният кабинет отказваше да повиши минималната заплата в края на миналата година, но в крайна сметка реши да я вдигне от 710 лв. на 780 лв. от 1 януари 2023 г.

Заради растящото неравенство между бедни и богати генералният секретар на ОИСР призова да се помисли за въвеждане на прогресивното подоходно облагане. Плоският данък върху доходите в България беше въведен през 2008 г. от правителството на тройната коалиция начело със Сергей Станишев (БСП). От тогава темата се повдига периодично в обществото, като БСП са за връщане на прогресивния данък. Неотдавна и бившият премиер Иван Костов (СДС) се изказа в подкрепа на тази мярка.

Наред с увеличаването на социалната подкрепа за най-уязвимите, ОИСР препоръчва и реформа в подпомагането на хората с увреждания, така че работоспособни да не разчитат на държавно благодеяние. "Една шеста от икономически активното население разчита на инвалидни помощи", се казва в доклада на ОИСР.

Въпреки че, безработицата е едва 3.8% - на исторически най-ниски нива, младежката безработица е висока - 9 на сто. Необходимо е хората в активна възраст до 30 години да бъдат привлечени на пазара на труда, отбеляза Корман.

В отговор служебният премиер Гълъб Донев коментира предприетите мерки от служебното правителство в подкрепа на уязвимите българи и допълни, че инвестицията в хората е насочена именно към младите.

"Работим по създаване на лесен достъп до онлайн обучения, както за заети, така и за безработни, за придобиване и валидиране на различни умения и квалификации в съответствие с изискванията на работодателите", каза Донев.

Демографският проблем

Най-голямото предизвикателство пред страната ви е демографският проблем и топящото се население, което от 2010 г. е намаляло с 19 на сто, отчете Матиас Корман.

Той препоръча да се изготви стратегия за завръщането на българските имигранти. По различни оценки около 2 милиона българи живеят зад граница, предимно в страни от Западна Европа и Америка. За целта е необходимо България отново да стане привлекателно място за живот, каза Корман.

По думите му трябва да се реши проблемът с недостига на места в детските ясли и градини. Като "стъпка в правилната посока" определи безплатните детски градини и високите обезщетения за майчинство.

ОИСР препоръчва също така облекчени процедури за приемането на мигранти.

Донев отвърна, че мерките, които правителството прилага, имат за цел да забавят темповете на намаляване на населението в дългосрочен план.

Борбата с корупцията и върховенството на закона

"Клубът на богатите" поставя специален акцент върху борбата с корупцията, като много се разчита на позитивния ефект от новия закон за защита на подаващите сигнали за нарушения, който ще влезе в сила на 4 май. Той беше специално отбелязан от генералния секретар на ОИСР.

"България има някакъв напредък в борбата с корупцията, но трябват допълнителни действия на този фронт. Корупцията има тежка цена", каза Матиас Корман.

По думите му корупцията трябва да се преследва на всички нива и длъжности и да се овладее. Генералният секретар на ОИСР препоръча повече прозрачност и независимост на властите, по-лесни процедури за инвеститорите, за да бъдат привлечени в България.

В доклада се сочи, че корупцията у нас продължава да налага високи разходи по сделките, а в публично-частните транзакции има малко проверки и механизми за регулиране.

Според ОИСР системата за разкриване и разследване на корупцията в България е разпокъсана и това оставя сиви зони. "Всички предложени сделки, включващи значителни суми публични средства или публични активи, да подлежат на проверка за конфликт на интереси", препоръчва още организацията.

Противодействието на корупцията е приоритет на страната в управлението на последните няколко правителства, увери Гълъб Донев. България споделя констатациите в доклада относно нивото на превенция и противодействието на корупцията в страната, допълни той. Припомни, че България вече е предприела законодателни промени в тази посока.

Правосъдният министър Крум Зарков коментира, че в икономическия преглед на ОИСР се препоръчва да не се възпрепятстват разследванията и да се създадат ефективни механизми за разследване на главния прокурор. Създаването на нов орган с разследващи правомощия е добре дошло, но по-голяма прозрачност и по-строги разпоредби биха помогнали за разкриването и докладването на случаи на корупция, смята организацията.

Зеленият преход

ОИСР призовава за ускоряване на зеления преход. Към момента 35% от производството на електроенергия идва от ядрени мощности и зелена енергия, но въглищата продължават да се използват много, а в същото време ТЕЦ трябва да бъдат изведени от експлоатация, каза Матиас Корман. "2038 г. може да ви се вижда далече, но няма да усетите кога ще дойде", допълни той и призова работещите в трите въглищни региона Стара Загора, Кюстендил и Перник да бъдат преквалифицирани с европейските средства.

В доклада на ОИСР е посочено, че в областта на околната среда България трябва да изработи пътна карта за постигане на нулеви въглеродни емисии.

Препоръчва се и увеличаване на акцизите върху горивата и другите данъци за замърсяващите производства.

Затягане на фиска при висока инфлация

ОИСР препоръчва затягане на фискалната политика, ако инфлацията остане висока.

"Заради политически решения, законодателни промени за въвеждане на данъчни облекчения, увеличения на разходите и нереализирани европейски инвестиционни програми, в средносрочен план се формират рискове за дефицит над 3% от БВП", каза премиерът Гълъб Донев.

Според него от особена важност е българските правителства да продължат да водят благоразумна фискална политика, съобразена с икономическия цикъл.

"В противен случай се създават пречки не само за изпълнението на критерия за държавната бюджетна позиция за влизане в Еврозоната, но и за изпълнението на критерия за ценова стабилност", отбеляза Донев.