България приключи участието в 30-тата лятна Олимпиада в Лондон само с 2 медала (един сребърен и един бронзов) и заедно с още 5 държави раздели 63-то място в класирането на нациите по медали. Това е най-слабото класиране на страната на Олимпийски игри от 60 години насам.
На 63-то място заедно с България с по един сребърен и един бронзов медал са и Естония, Индонезия, Малайзия, Пуерто Рико и Тайван.
Общо медали в Лондон спечелиха 85 страни, като след нас в класирането са Ботсвана, Кипър, Габон, Гватемала, Черна гора, Португалия, Гърция, Молдова, Катар, Сингапур, Афганистан, Бахрейн, Хонг Конг, Саудитска Арабия, Кувейт, Мароко и Таджикистан.
В Лондон страната ни бе представена от 63-ма спортисти. Преди четири години на Олимпиадата в Пекин със 72-ма представители България взе пет медала – 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови, с което се класира на 42-ро място.
Преди 60 години на 15-та лятна Олимпиада в Хелзинки, когато България печели първия си олимпийски медал в историята (бронзов на боксьора Борис Георгиев), тя е представена от 63 -ма спортисти (колкото и сега в Лондон) в 8 вида спорт. С единствения си медал тогава страната заема 40-то място в класирането.
На следващите Летни олимпийски игри, през 1956 в Мелбърн България е вече с 5 медала – 1 златен, 3 сребърни и 1 бронзов – и е на 19-то място.
В Лондон 2012-та медали за България спечелиха Станка Златева в борбата – сребърен – и боксьорът Тервел Пулев – бронзов.
Несъмнен успех е и четвъртото място на волейболистите въпреки пропуснатия шанс за медал. Както и седмото място на Йордан Йовчев на халки и самото му влизане във финала на този гимнастически уред, което е със стойността на медал, защото бе постигнато във феноменалното шесто участие на българския гимнастик на Олимпийски игри.
Освен това тези игри ще се запомнят с двете пети места във вдигането на тежести на Милка Манева и Иван Марков.
В художествената гимнастика Силвия Митева се класира осма, а ансамбълът ни – шести.
Като добро може да се оцени и представянето на лекоатлетката Ивет Лалова с полуфиналите ѝ на 100 и 200 метра, както и на останалите българи в бокса, достигнали до четвъртфинал – Александър Александров, Детелин Далаклиев и Стойка Петрова.
Две девети и едно десето място в дисциплините с пистолет в стрелбата при жените постигнаха Мария Гроздева и Антоанета Бонева.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
197 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Обидно е да се сравнява провалът на Олимпиадата в Лондон с представянето в Хелзинки през 1952 г., когато Борис Георгиев-Моката печели първия олимпийски медал за България. Постигнатото тогава е било несъмнен успех на фона на предишните ни участия. Срамно е обаче 60 години след първия ни олимпийски медал, отговорните за сегашното състояние на българския спорт политици да се опитват да ни убеждават, че българинът трябва да се радва на спечелените през 2012 г. два медала така, както се е радвал на медала от 1952 г. Забравяйки за постигнатото на всички летни олимпийски игри от 1956 г. до 2008 г., включително.
Започвам все по-често да си мисля, че родните комуняги организираха целия тоя саботаж на европейската олимпиада - както навремето в САЩ. Просто, за да не се засили интереса към европейската култура.
Няма какво да коментираме - пред нас са Тринидад и Тобаго, че и Бахамските острови! Вече 22 г. у нас няма демокрация, а само клептокрация - дори и в спорта!
До никъде няма да стигнем с тази наша българска злоба и завист. Погледнете как оплюват даже и тези наши спортисти, които заложиха всичко за победа. Но думата ми е за Константин Димитров. Живея в Лондон от три години и знам, че той е много уважаван там. Посланичето ни - а ти кой си както пише Остп Бендер? Какво си постигнал? И аз мисля, че К. Димитов беше от СДС или в последствие от ДСБ, но той е с толкова утвърдени позиции и уважаван, че щеше да е голяма грешка да се изхвърли зад борда.
От 183 до 187, а може и да има и по-нататък. Съгласен съм с вашето мнение.При това лошо наше представяне от БОК да си ходят, а също и председателя на футболния ни съюз. Футболът ни е на дъното. Рибата мирише от главата. Това са хора от близкото, но все пак минало. Сигурно има много млади хора с модерни знания и нови идеи. Хора, които говорят чужди езици, абсолютно необходими за ЕС. Може да не успеят, но трябва да опитаме. Тези се провалиха и трябва да си ходят.
Текстът по-долу е специално за г-ца Рада, щерка на посланичето ни в Лондон Косето Димитров. И двамата Десебари, преминали към герберчетата:
Несметни благодарности към Борисов за двата медала в Лондон
Спортистите ни постигат успехите въпреки държавата, твърди "Дойче Веле"
На кого ли щяха да благодарят спортните ръководители, ако Тервел Пулев и Станка Златева не бяха захапали противниците в битката за медалите като на живот и смърт?
След най-скромното ни присъствие на форума под петте преплетени …
кръга от 60 години "Дойче веле" търси причината защо спортните ни ръководители благодарят за всичко на премиера Бойко Борисов.
На фона на твърде скромното българско представяне на Олимпийските игри в Лондон спортните началници организирано благодариха “лично” на министър-председателя за “мощната” подкрепа. За какво говори тази благодарност?
Забелязали ли сте на кого благодарят обикновено победителите? И в частност – шампионите в спорта?
Особено ако са свободни хора и не са от някоя държава като Северна Корея, например. Благодарят на учителите, треньорите, колегите и дори на конкурентите си понякога. На семействата и на близките си. На Бог, ако са вярващи, и дори, някак косвено и подразбиращо се – на себе си.
Защото са хора със самочувствие, достойнство и вяра в собствените сили. В България обаче напоследък стана модерно да се благодари на друг.
Може би защото към момента сред тях нямаше нито победители, нито шампиони, в разгара на Олимпиадата в Лондон и българските спортисти благодариха „лично” на този друг. Всъщност, повечето от тях вероятно въобще не са знаели, че го правят, защото от тяхно име благодариха спортните началници.
„От името на българските олимпийци ръководството на делегацията ни в Лондон още веднъж изказва своята благодарност на цялата ни общественост, на българската държава и лично на премиера за оказаната помощ при подготовката и участието ни на игрите”, заяви на шестия ден от Олимпиадата в специална декларация председателката на Българския олимпийски комитет.
Едновременно с тази декларация бе разпространена още една. "Като водач на националния отбор на Олимпиадата в Лондон държа да изкажа благодарността към всеки, който подкрепя българския волейбол.
В тази връзка ние усетихме мощната помощ на българската държава и лично на министър-председателя”, приглася втората декларация, за да няма никакво съмнение на кого трябва да се благодари.
Какъв интерес и каква цел се крият зад тази организирана благодарност, си знаят благодарящите. Този път обаче доста се попрестараха.
Тяхната високопарна коленопреклонност е в конфузно несъответствие с действителността.
Точно в деня, в който се появиха тези декларации, бе започнало и безславно завършило участието на поредните няколко български спортисти. Към онзи момент българската олимпийска делегация имаше нула златни, нула сребърни и нула бронзови медала, но без личната „мощна помощ” на премиера вероятно нямаше да има и толкова.
„Просто хубаво е, че в професионалния спорт личи съживяване. Виждате, че почти във всяка дисциплина и да не стигнем до медал, играят много добре”, заяви пък „лично” премиерът.
Резултатите от Олимпиадата обаче говорят точно обратното – в българския спорт продължава да цари разруха с тенденция към пълен разпад. Цели спортове, някога успешни за България, са на практика заличени. В други участието е символично, на туристическо ниво.
За всичко това не са виновни спортистите. Те се опитват да правят от нищо нещо и някои го постигат – благодарение на себе си и въпреки държавата.
Има още една причина, поради която организираната олимпийска благодарност е абсолютно неадекватна.
Вместо на българските данъкоплатци, много от които едва свързват двата края, спортните началници благодарят „лично” на премиера, сякаш е извадил от собствения си джоб финансите за спорта и за новата супермодерна зала.
Той от своя страна поддържа тази съзнателна заблуда, раздавайки на ляво и на дясно милиони винаги от първо лице единствено число.
Дори и българското участие на Олимпиадата да беше по-успешно, благодарностите „лично” към премиера нямаше да звучат по-малко грозно, срамно и отвратително. Впрочем, и без спорта наоколо гъмжи от блюдолизци, които се надпреварват да убеждават, че без премиера-слънце нищо не се случва.
Държавата направи изключително много. Невероятна е заслугата лично на министър-председателя”, не пропуска да ни осведоми коментаторът на националната телевизия по време на победния волейболен четвъртфинал.
„С олимпиадата се справят много добре”, хвали от своя страна министър-председателят телевизията.
А на зрителя му идва да спре и звука, и картината, завършва анлазиът на "Дойче веле".
81,ти си с амнезия.ЗА КАКВИ НИСКИ ЗАПЛАТИ ГОВОРИШпо време на социализма?През 1980 г съм вземал като учител 180 лв на месец, хлябът беше 20 ст,бирата беше 45 ст,вестника беше 2 ст,апартаментът беше 6000 лв, /А СЕГА само баня да направиш струва 3000 лв,ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТА БЕШЕ БЕЗПЛАТНО,ПОЧИВКИТЕ И БАЛНЕОСАНАТОРИУМИТЕ ЗА 20 ДНИбяха на символични цени за по около 20 лв/а сега 60% от българите не могат и да помислят за почивка/ЦЯЛАТА ПОЧИВНА БАЗА Е В РЪЦЕТЕ НА МУТРИТЕ,заградиха черноморието и планинските …
курорти не можеш да припариш ако нямаш хилядарка в джоба. И къде са 20 лв ,къде са 1000 лв за пълна смяна за почивка.Не напразно България стигна 9 милиона ,ТОВА НЕ Е ЛИ ОТРАЖЕНИЕ НА СИЛАТА НА ДЪРЖАВАТА.
Какво ме топли това,чесега сме в НАТ0 и ЕС,КАТО ХЛАДИЛНИКА ми е празен,не съм спокоен за децата си и внуците,не мога да отделя пари за лечение и пр.Иска ти се да се забрави доброто старо време,сигурността,гарантираната работа ,гарантираното безплатно здравеопазване и пр. но няма да стане.АЗ И ХИЛЯДИ КАТО МЕН ЩЕ ПРЕДАВАТ ТОВА НА ДЕЦА И ВНУЦИ И ТЕЖКО ИМ СЛЕД ВРЕМЕ НА ТЕЗИ КОИТО РАЗСИПАХА ХУБАВАТА НИ ТАТКОВИНА
Простата сметка показва, че 10 първи нации печелят 525 медала от общо 962 раздадени на Олимпиадата...
На кого е нужно това...на големите да доказват едни на други колко са големи...
А малките - какво - да се комплексират колко всъщност са малки - хайде моля ви се ?
10 големи могат да си правят каквито искат състезания - а останалите - то пари нямало, пък и организацията лоша, па някой бръкнал в бг кацата за спорт - ле-ле - че то винаги си е било така...С изключение може би на преди 1944 - времето …
на Владимир Стойчев, Крум Лекарски...
Но няма защо да се ловим на играта на големите - те са си големи - трябват им участници - за себедоказване. Как ще разберат колко са големи -ако не са малките, слабите, безмедалните мърльовци...
Иначе лондонското откриване и закриване - ще ме прощавате - но може да има само едно име - велико-британски консервативен шовинизъм гарниран с безумни бг ковентатори...Комбинацията беше невероятна!
№187, носталгик си ти, носталгик си.Плачеш за "доброто старо време" на социализма когато "се прочухме и станахме уважавана нация" заради олимпийските медали, които сме печелели тогава.Това пък как успя да го напишеш.Най-верният сателит на СССР, страната без самостоятелна външна политика, която беше дефакто 16-тата съветска република с практически статут на колониална държава, та тази България била станала "уважавана нация".Хора като теб са били тогава, но и сега много далеч от действителността.