България с план да печели тройно повече от газов транзит

Правителството има грандиозен план за инвестиция в разширяване на газовата ни мрежа, изграждане на хъба "Балкан" край Варна и платформа за търговия с природен газ, който трябва да увеличи тройно сегашните приходи на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) от транзита само на руски газ за Турция, Гърция и Македония. Необходимите средства са около 2.8 млрд. лв., но засега не става ясно откъде ще дойдат.

Намеренията бяха представени от министъра на енергетиката Теменужка Петкова пред парламентарната енергийна комисия в четвъртък. Тя бе изслушана от депутатите за взетото само преди ден решение на прясно обявения Съвет за енергийна сигурност към Министерския съвет за актуализация на енергийната стратегия на страната до 2020 г. в газовата ѝ част.

Плановете са в документа да влязат газопроводът "Турски поток" през българска територия, намеренията за строежа на газовия хъб и за участие на "Булгартрансгаз" в терминала за втечнен газ край Александруполис, както и газовата връзка с Гърция, през която се очаква да влизат алтернативни на руския газ доставки. По информация на Mediapool актуализацията на газовата част от енергийната стратегия се очаква да стане факт в средата на ноември.

Петкова обясни пред депутатите, че това се налага, за да може страната ни да реагира адекватно на променената среда по отношение на изграждащата се в региона енергийна инфраструктура. Затова и били необходими въпросните инвестиции в разширяването на българската газопреносна инфраструктура чрез изграждането на тази част, която ще бъде важна за реализацията на газоразпределителния център "Балкан". Приблизителната стойност на подобна инвестиция е около 2.8 млрд. лв. и включва цялата налична инфраструктура, както и 4 компресорни станции, което ще даде възможност освен да се реализират тези приходи, но и България да запази своето стратегическо място на газовата карта на Европа, добави Петкова.

Става дума най-вече за изграждането на газова транзитна мрежа до сръбската граница за пренос на количествата, които "Газпром" обяви преди време, че е готова да пренася през българска територия по втората тръба на газопровода "Турски поток". Нейният капацитет ще е 15.750 млрд. куб. м годишно и макар премиерът Бойко Борисов да каза през май след срещата си руския президент Владимир Путин, че е поставил условия половината от тези обеми да остават за търговия в хъба, това не е сигурно.

Предварителни оценки от предпроектното проучване за хъба сочат, че реализацията на тези планове ще струва около 2.8 млрд. лв. Точната сума ще стане ясна при провеждането на обществените поръчки за различните сегменти от мрежата и хъба, който по-скоро ще е платформа за търговия, отколкото физическо място за приемане или съхранение на газови потоци. По неофициална информация на Mediapool намеренията засега са "Булгартрансгаз" да е инвеститор във всички тези проекти и в хъба, а да не се търсят партньори, каквато опция се разглеждаше на по-ранен етап от плановете. Газовият оператор обаче не разполага с подобни средства и все още се обсъждало как точно да се структурира финансирането, твърдят източници, запознати с хода на плановете.

Цялата тази инвестиция се готви в краткосрочен период най-вече заради решението на "Газпром" от 2020 г. да прехвърли целия сегашен транзит на газ до Турция през Трансбалканския газопровод – през Украйна, Румъния и България, в размер на 14 млрд. куб. м годишно, по "Турски поток". Други около 2 млрд. куб. м БТГ транспортира до Гърция и под 1 млрд. куб. м за Македония по този маршрут.

В момента "Булгартрансгаз" получава малко над 125 млн. лв. от транзита на руски природен газ за Турция, каза Петкова  пред депутатите. Според нея като се прехвърлят доставките за южната ни съседка през "Турски поток" БТГ ще загуби тази съществена част от приходите си, които общо са 207 млн. лв. годишно.

По този повод депутатът от БСП Таско Ерменков припомни, че БТГ има договор с "Газпром Експорт" до 2030 г. за транзитните доставки и в него има клауза "пренеси или плащай", според която дори и газовият доставчик да не осигури количества по този маршрут, ще дължи такси. Юридически операторът може да защитава това свое право в арбитражен съд, но по-скоро няма да го направи в очакване да спечели повече от "Турски поток", което към момента няма гаранция, че ще се случи.
 
Петкова каза в Народното събрание, че анализите на "Булгартрансгаз" сочат, че ако се разшири българската газопреносна инфраструктура, приходите, които ще получава от транспортирането на природен газ, биха били около 400 млн. лв. на година. Тя допълни, че според предварителни изчисления до края на договора си с "Газпром" за транзит БТГ би получил приходи от 2.3 млрд. лева до 2030 г., а при планираната бъдеща инфаструктура те ще са около 7 млрд. лв.

Повишението идва от разработен нов тарифен модел за входно-изходни капацитети на мрежата на газовия ни оператор, които ще се прилагат при новата транзитна схема, включваща и хъба, обясниха пред Mediapool запознати. В момента плащаните от "Газпром" на БТГ транзитни такси са в пъти по-ниски от действащите по други европейски газови маршрути.

Пълна яснота по тези въпроси обаче ще има след като приключи третата фаза на започналия още през 2017 г. пазарен тест за интереса на доставчиците на газ към разширяването на газовата ни мрежа. Тази фаза е за обвързващи оферти, които трябва да приключат с договори. До момента е проявен принципен интерес от петима играчи. Документацията за процедурата е внесена за одобрение в Комисията за енергийно и водно регулиране.

Планира се и "Булгартрансгаз" да влезе като акционер в проектната компания за строежа на терминал за регазификация на втечнен газ край гръцкия град Александруполис. Политическото решение за влизането на държавни компании на Гърция и България в засега частния проект се очаква са бъде обявено на 2 ноември по време на балканската среща във Варна. Досега обявяваните намерения бяха "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) да вземе 25 на сто от проекта. Очакванията са гръцката ДЕПА да получи същия дял. Вместо БЕХ обаче в компанията ще влезе дъщерната ѝ БТГ. Целта е газовият ни оператор като акционер да има директен достъп до количества, с които да захранва хъба и да търгува на собствената си платформа, където се очаква да играят чужди газови търговци.

По думите на Петкова всички тези проекти ще се развиват изключително в рамките на европейското законодателство и изискванията на Третия либерализационен пакет.