България сама саботира кандидатурата си за домакин на Европейската агенция по лекарствата

Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. Старата максима се оказва напълно в сила за кандидатурата на България за седалище на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА).

Преди дни ЕК критикува остро пропуски в кандидатурата на София да приюти централата на агенцията, която в момента е базирана в Лондон. Още 18 държави освен България се конкурират за неин дом за времето след Брекзит.

Без план за преместването на агенцията, нито цена срещу която ще ползва обещаната специално за нея сграда, без график за честотата и продължителността на полетите от и до София и без данни за пазара на труда и възможностите за намиране на работа в столицата - това са само част от критиките към българската кандидатура.

И макар че до окончателното класиране през ноември има още време, вече е ясно, че тя няма шанс. И то не защото са ни подложили крак или защото сме жертва на различните скорости в ЕС, каквато е защитната теза на българските власти от началото на кандидатурата. Дори не защото 94% от персонала на ЕМА предпочита да напусне, вместо да дойде у нас, или понеже не зачитаме правата на сексуалните малцинства. А защото кандидатурата ни е нахвърляна в последния момент, без никакъв план и предварителна подготовка, без никакво време за популяризирането ѝ и налагането ѝ.

Всички оправдания за нечестно съревнование или удари под кръста можеха и да са по-състоятелни, ако страната ни беше положила необходимите усилия за достойно представяне, но това не се случи.

Какво свърши България?

Кандидатурата на София от скромните 4 страници, придружеи от писмо на премиера Бойко Борисов до председателя на Европейския съвет Доналд Туск и до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, беше представена в последния възможен момент - на 31 юли.

Оказа се, че тя е била подготвена изцяло от новосформирания кабинет, без нищо оставено от служебното правителство или предходния кабинет, въпреки че идеята беше лансирана за първи път още през септември 2016 година.

Месец след закъснялото ѝ издигане и след критиките у нас, че подобно посредствено представяне ни излага и е недопустимо, на 31 август кандидатурата ни се сдоби и с официален сайт и клип, нещо което конкурентни държави бяха направили отдавна.

С това от здравното министерство, което е водещо в подготовката на кандидатурата ни за седалище на ЕМА, обявиха, че всички изисквания и критерии са покрити и че оттук нататък е ред на дипломацията.

Оттам набелязаха някои предстоящи срещи за популяризиране на кандидатурата и прехвърлиха топката в полето на Министерството на външните работи.

Официалното представяне на кандидатурата ни пред дипломатическите мисии на държавите-членки на ЕС в България бе направено на 14 септември от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева. Представянето ще бъде запомнено главно с 10-минутното закъснение на кмета на София Йорданка Фандъкова, заради което пълна зала с посланици остана в очакване на нейното появяване, за да им бъдат прожектирани клиповете на кандидатурата и да бъдат представени нейните предимства.

От отговор на МвнР на постaвeни от Mediapool въпроси става ясно, че непосредствено след издигането на кандидатурата на София от Министерския съвет на 31 юли външно министерство е изпратило съответните указания до Постоянното представителство на България в Брюксел и нашите посолства в държавите-членки на ЕС за провеждане на срещи с водещите институции в съответните държави за представяне на българската кандидатура и търсене на подкрепа.

Колко и какви срещи са осъществени обаче оттам не посочват, тъй като процесът на лобиране е в ход и след приключването му данните ще бъдат своевременно обобщени.

“След представянето на кандидатурата МВнР изпрати нота до мисии на държавите-членки на ЕС в България с молба за подкрепа за кандидатурата на София за домакин на ЕМА на предстоящото през м. ноември гласуване“, допълват от министерството.

Със съдействието на Министерството на здравеопазването на 19 септември в Брюксел се организира официално представяне на кандидатурата на България за домакин на ЕМА пред постоянните представители на държавите-членки на ЕС, Европейската комисия, Генералния секретариат на Съвета, Европейския парламент и представители на медиите.

Министерството на здравеопазването също организира срещи в Европа за популяризиране на кандидатурата, включително в централата на агенцията в Лондон.

И двете министерства разчитат на собствените си бюджети за всички дейности, без допълнителен целеви бюджет.

Жертва на заговор или на собственото си представяне?

От самото начало кандидатурата на България беше рекламирана с предимството, че сме сред четирите държави заедно с Румъния, Словакия и Хърватия, които нямат на територията си нито един европейски орган.

Преглед на кандидатурите на тези страни обаче показва, че те са се потрудили да представят далеч повече информация в полза на това домакинството на ЕМА да се премести при тях.

Кандидатурите на Букурещ и Братислава например са обосновани на над 50 страници, а Варшава, чиято кандидатура е със скромните 14 страници (с 10 страници по-подробна от нашата), е дала изискваната от ЕК конкретика, заради чиято липса ние сме критикувани.

Макар липсата на европейски орган да е едно от предимствата при оценяването на кандидатурите, четирите държави се оказаха в дъното на  класацията в предпочитанията на служителите на ЕМА.

Само 6% от персонала на Европейската агенция по лекарствата ще остане на работа, ако тя се премести в София, 8% - в Букурещ, 10% във Варшава и 14% в Братислава.

В стратегията си за привличане на подкрепа България я поиска именно от страните от Централна и Източна Европа по време на посещението на заместник-министъра на здравеопазването Мирослав Ненков в Прага и Варшава на 27 и 28 септември.

На срещата между полския министър Константин Радживил и зам.-министър Ненков във Варшава е била обсъдена необходимостта от консолидиране на подкрепата на “новите“ държави-членки на ЕС.

От българска и полска страна е било споделено мнението, че процесът на релокация на агенциите на моменти излиза извън установените правила, което не е в интерес на държавите-членки от Централна и Източна Европа, издигнали свои кандидатури за ЕМА. И двете страни изразиха притеснение, че процедурата внася разделение между държавите-членки, което потвърждава опасенията за налагането на модела “Европа на две скорости“.

В Берлин пък, където бе на 21 и 22 септември, Ненков коментира, че страната ни държи да се спазват строго и точно правилата за избор, намеквайки за договорки извън правилата, и изразявайки увереност, че Германия не участва в тях.

През последните седмици в битката за седалище на ЕМА се заформи и паралелен сюжет относно правата и свободите на служителите на агенцията с нетрадиционна сексуална ориентация.

Европейски медии цитираха писмо на т.нар. ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър и интерсексуални) служители до председателите на Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия, в което те изразяват притесненията си от това, че някои от страните кандидати за домакинство не признават гей браковете и гей партньорствата.

Малко след това Българският хелзински комитет (БХК) излезе с писмо до европейските институции, в което посочва, че притесненията на ЛГБТИ хората са напълно основателни и правата им не са гарантирани у нас.

Писмото провокира дебат за това редно ли е неправителствена организация да злепоставя страната ни в усилията ѝ да спечели домакинството.

Истинската тема обаче е възможно ли е България да е пълноценен европейски член в истинска конкурентна среда и да привлече домакинство на Агенцията по лекарствата, щом не влага минимални усилия да подготви и аргументира кандидатурата си, а оставя впечатление, че кандидатства само, за да отбие номера пред собствените си граждани.