България, Санадиново: Предверието на ада

Доклад на Амнести интернешънъл

Поместваме доклада със съкращения.

Целият текст е достъпен на английски на сайта на Амнести интернешънъл, както и в английската версия на сайта на БХК, раздел Новини.

Увод

Домът за жени с умствена изостаналост в с. Санадиново се намира в изоставено селце на 50 км североизточно от Плевен и на 35 км от Никопол. Повечето от деведесетте жени, настанени тук, живеят в двуетажна сграда, строена за училище през 1927 г. Отсреща през двора в едноетажна постройка са настанени лежащо болните - жените с най-тежки увреждания. Домуващите не могат да напускат дома сами и без разрешение.

Тази институция изпитва силен недостиг на персонал. Медицинският и не-медицинският персонал нямат необходимите квалификации за работа с хора с психически разстройства.

Много от жените тук са израснали в държавни институции като сираци или са били изоставени от родителите си. Други са пратени тук от своите настойници. Много от жените в Санадиново биха могли до водят независим живот в обществото ако им се предостави някаква подкрепа и общностна грижа.

Първото посещение на Амнести интернешънъл в Санадиново

На 1 октомври 2001 г. представители на Амнести интернешънъл, Български хелзинкски комитет (БХК) и Ментал дисабили райтс интернешънъл (МДРИ) посетиха дома в Санадиново. Около 20 от жените с най-тежки увреждания се намираха в едноетажната постройка, изолирани от останалата част от заведението посредством метална ограда. Повечето седяха на циментовия под, облечени в мръсни, опърпани дрехи. Няколко жени с ампутирани крайници нямаха какъвто и да било достъп до протези.

Леглата на две лежащо болни жени бяха силно зацапани. Подовете в стаите бяха мокри, и макар всички прозорци и врати да бяха отворени, навсякъде се носеше тежка миризма на урина и изпражнения. Тоалетната представляваше две открити тоалетни с клекала и мивка, намиращи се точно до стаята за живеене на жените. Отделна стая за дневни занимания нямаше.

Особена загриженост предизвика методът на изолация в дома в Санадиново. Жените с "агресивно поведение" бяха заключвани в метална клетка под навес на двора. По време на посещението шест жени стояха заключени в клетката (3,5м х 1,5м), която беше пълна с урина и изпражнения. Не беше възможно да се разбере колко време те бяха прекарали там, тъй като този вид изолация не изглежда да беше отразен някъде.

Реакции на находките на Амнести интернешънъл

В българската преса излязоха няколко статии за дома в Санадиново след като Амнести интернешънъл алармира за положението там. Вестник "Труд" публикува материал след непредизвестено посещение в дома, "Двадесет жени умират, заключени в клетка", "Жени в клетка вият и просят милост".

В отговор на материалите на Амнести интернешънъл на 19 октомври 2001 г. Министерството на труда и социалната политика (МТСП), под чието ведомство се намира домът, изнесе резултатите от собствената си проверка в дома. Проверката е била направена от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане и психиатър. Отговорът на МТСП беше кратък и не се спря върху всички проблеми, повдигнати от организацията.

Министерството отговори, че ще реши два важни въпроса, свързани с необходимите ремонти и персонала на заведението. Съобщено бе, че ще се променят разпоредбите за заплащането, за да се увеличат заплатите на работещите в далечни и непривлекателни места. МТСП също обеща спешна помощ от 30 000 лв. за дома за покупка на медикаменти, дезинфектанти и най-неотложни ремонти.

Загрижеността на Амнести интернешънъл предизвика реакция и от Европейския парламент. На среща с Народното събрание на 30 октомври 2001 г. бе включена и точка за положението на хора с психически разстройства.

Реакция на министър-председателя

В писмо от 19 ноември 2001 г. кабинетът на министър-председателя Симеон Сакскобургготски информира Амнести интернешънъл и БХК, че по случая е започнала спешна проверка. В писмото се казваше, че Министерство на здравеопазването ще предприеме мерки да се подобрят медицинските грижи в дома, че МТСП е отпуснало помощ на дома, и че местните власти са помолени да намерят подходяща сграда за преместване на дома. В писмото се казваше, че правителството ще търси по-добри схеми за финансиране на подобни институции, за да ги направи независими от общинските бюджети.

Посещение на БХК и плевенска окръжна прокуратура в Санадиново

На 23 ноември БХК се върна в Санадиново за трети път, този път заедно с прокурор. Но това посещение разкри, че освен премахването на клетката в двора, много малко се бе променило.

Справката за посещението на Йорданка Антонова, плевенски окръжен прокурор, и зам. окръжен прокурор Славчо Славов, бе предадена на Главна прокуратура на 7 декември 2001 г. Много от наблюденията в него съвпадат с тези на Амнести интернешънъл. Този доклад започва с думите: "Мястото наистина е призрачно". Според справката, отдалечеността прави нулева възможността за осъществяване на социални контакти на болните. Отбелязва се, че директорът на дома е доктор по професия, "но заяви, че няма право да лекува болните, нито да им изписва лекарства". Справката също така отбелязва, че след посещение на правозащитници домът е посетен от д-р Алина Десимирова, първият психиатър, посетил дома от години. Прокурорът отбелязва, "Направи ми силно впечатление фактът, че къпането на болните става направо на пода в помещенията, ... а не в баня. Нечистотиите се стичат направо на пода и се оттичат през отходни канали в самите помещения. След това, с каквото и с колкото и да се чисти не може да се говори, че се спазват някакви хигиенни норми. Още повече, че от много дни в Дома няма никакви [дезинфектанти]".

На пода в основната сграда, прокурорите проверяват изолатора, където виждат младо момиче, "тежко болно". Там те разглеждат и три спални помещения, които са сравнително чисти. На въпроса на прокурорката, "...къде са болните от тези помещения, ми беше отговорено, че всички са на втория етаж и т.н. "дневни" и гледат телевизия. Тъй като лявото крило на 1-вия етаж на сградата беше затворено с метална врата, поисках да ми отворят, за да разгледам и тези помещения. Когато отвориха вратата бях повече от изненадана - както аз, така и представителя на БХК. Виждах пред себе си коридор, по чиите циментов под имаше вода и едно полуголо и цялото омазано с изпражнения младо момиче да ходи босо във водата. Оказа се, че в тази част на етажа се намира т.н. "дневна" за най-тежко болните, но движещи се жени. Те бяха 9 на брой, облечени в зелени войнишки дрехи - панталон и куртка. Някои от тях бяха полусъблечени, другите целите изпоцапани с изпражнения. Фекалии имаше размазани и по дървения под, а белите някога стени бяха кафяви". тоалетната в това крило е била напълно запушена. Йорданка Антонова описва тази картина като "смазваща и дълбоко отчайваща".

"В едно от спалните помещения лежеше жена с кървава превръзка на очите. Засъхнала кръв имаше по цялото ѝ подуто лице. Явно превръзката не беше сменяна от няколко дни. От персонала ни беше дадено обяснение, че болната е с тежък конюнктивит".

Справката също отбелязва, че за цялата 2001 г. община Никопол е отпуснала само 800 лева за лекарства.

Прокурорската проверка установява, че шест жени са починали в дома през 2000, и четири през 2001 г. Аутопсия на починалите не се прави. "Те се погребват в гробището на селото или телата им се предоставят на Медицинския университет в Плевен за обучение на студентите".

Макар материалните условия в Санадиново да са много подробно отразени, прокурорът заключава, че "при извършената проверка не бяха констатирани обстоятелства, които да ни дават основание за образуване на предварително производство срещу виновни длъжностни лица". Според заключението на прокурора, домът се нуждае от "повече персонал и доктори, които да полагат по-големи грижи за болните, и най-вече от много повече парични средства и подобряване структурата на обслужването, от много повече медицински грижи, от повече социални контакти". Най-накрая, прокурорът отбелязва, че при невъзможност да бъде осъществено преместването в нова сграда, домът трябва "да бъде закрит, а болните преместени на други места, където за тях ще се грижат добре". Плевенския окръжен прокурор Йорданка Антонова прави повторно посещение в Санадиново на 31 януари 2002 и констатира, че крилото на първия етаж, използвано за изолация на жените с най-тежки увреждания, е било затворено.

На 3 декември 2001 г., Ромео Яков, районен прокурор в Никопол, съобщава, че няма да се образува предварително производство въз основа на сигнала на Български хелзинкски комитет относно положението в Санадиново. "Няма данни за злоупотреби както с пациентките, така и с отпусканите от общината, дарени и от НЗОК, средства. Видно от изложеното, липсват данни за извършени престъпления от общ характер".

Посещението на Амнести интернешънъл през януари 2002

На 24 януари 2002 г. представители на Амнести интернешънъл, БХК и МДРИ отново посетиха Санадиново. Те не намериха в тази институция да са настъпили никакви съществени подобрения от посещението им през октомври 2001 г.

Материалните условия в дома продължаваха да бъдат ужасни. Това беше най-очевидно в случая с 15 лежащо болни жени в малката сграда, които имат най-остра нужда от грижа, но очевидно получават най-малко. Хигиената в тази постройка беше под всякаква критика. Вонята беше толкова силна, че едвам се дишаше. На пода имаше урина и изпражнения, като по време на посещението една санитарка и една домуваща, която изглеждаше недобре, ги миеха. Металната вана беше преместена в тясната тоалетна в съседното помещение, и сложена върху двете тоалетни с клекала. Вътре във ваната, както и около тоалетната имаше изпражнения. Санитарката обясни, бе ваната се мести в тоалетната, когато домуващите ги къпят. Това обяснение не изглеждаше резонно предвид тежестта на ваната и процедурата по преместването ѝ в тясната тоалетна.

Желязната клетка, която видяхме през октомври, беше развалена по време на януарското ни посещение и вече не се използваше. В основната сграда, крилото, където по време на посещението на плевенският окръжен прокурор през ноември 2001 г. са били заключени 15 или 16 жени, беше празно.

В т.нар. "дневна зала", с размери 4,5м х 9м, представителите на организацията намериха над 30 жени, които бездейно седяха на пейките и на земята. Пространството, в което тези жени прекарваха по-голямата част от деня, и мебелировката вътре, бяха напълно неподходящи.

Според д-р Гарвански, директор на дома, след посещението през октомври много институции са се заинтересовали от дома. МТСП бе отпуснало 30 000 лв. спешна помощ. "Досега сме получили само 13 000 лв., с които купихме гориво", каза той. Нямаше никакви индикации персоналът да се е увеличил, или условията на работа да са подобрени, както се обещаваше в специалното съобщение на МТСП от 19 октомври 2001 г. По време на писане на доклада според д-р Гарвански домът все още не беше получил остатъка от обещаната спешна помощ.

Тревоги и препоръки на Амнести интернешънъл

Амнести интернешънъл е загрижена, че няма подобрение в условията на живот в малката постройка, където са настанени най-тежко болните домуващи на домът в Санадиново. Тези условия и небрежно отношение към домуващите в най-тежко положение се равняват на нечовешко и унизително третиране и нарушават международните правозащитни норми, в това число член 7 на Международния пакт за граждански и политически права и член 3 на Европейската конвенция за правата на човека. Те нарушават и точка 6 от Декларацията на ООН за правата на умствено изостаналите лица.

Клетката, където бяха затворени шест жени през октомври 2001, вече не се използва. Стаите на приземния етаж, където по време на посещението на плевенският окръжен прокурор са били заключени 15 или 16 жени, също не се използваха. Обаче, положението на 30те жени в "дневната зала" в основната сграда, оставени на това малко пространство без надзор от персонала и без терапевтични занимания, също може да бъде счетено да е равно на нечовешко и унизително отнасяне.

Амнести интернешънъл е разтревожена от необразуването на предварително производство от плевенска окръжна и никополска районна прокуратури, за да се установи дали някое длъжностно лице трябва да бъде държано отговорно за отношението към жените в Санадиново. Тези решения са в остро противоречие със справката на плевенския окръжен прокурор за положението в Санадиново.

Амнести интернешънъл приветства първите стъпки на българското правителство по отношение на Дома за възрастни с умствена изостаналост в Санадиново. Организацията обаче изразява тревога, че българското правителство не успява да предприеме ефективни стъпки за подобряване на положението в Санадиново, да осигури на домуващите адекватно лечение, и отношение съвместимо с международните правозащитни стандарти. Мерките, предложени от МТСП, не отговарят на сериозността на положението. И дори и тези мерки не са изпълнени ефективно. В тази връзка Амнести интернешънъл напомня на българското правителство за ангажимента по точка 2 на Декларацията на ООН за правата на умствено изостаналите лица.

Амнести интернешънъл приповтаря своите искания към българското правителство:

" да предприеме незабавни стъпки отношението към жените в Санадиново да бъде професионално и хуманно, и съвместимо с международните стандарти;

" да затвори институцията и да премести домуващите в подходяща сграда, или по друг начин да предприеме незабавни стъпки да я приведе в съответствие с международните стандарти;

" да осигури всички подобни институции да имат необходимия персонал и оборудване, и да осигури те да са подложени на система на наблюдение от общинските и националните власти, в това число независими органи;

" да въведе програма за професионално обучение на персонала;

" да проведе задълбочена и безпристрастна проверка на положението в Санадиново, и да изправи пред правосъдието тези, които намери за виновни за грубата небрежност в отношението и грижата да жените, настанени в тази институция.

* заглавието е на mediapool