България се бори да запомни миналото си

17-годишната Яна Лазарова вдига очи към висок паметник в средата на софийския Парк на свободата. Монументът, изваян от черен камък, представлява трима мускулести мъже, единият от които с пушка в ръце. Запитана дали знае какво символизира статуята, момичето признава, че не знае.

След което се опитва да отгатне: "Това е паметник на съветската армия по случай освобождението на България от турците през 1878 г."

Преди не чак толкова много време отговорът на Яна би предизвикал шок и строго порицание. Статуята действително е софийският паметник на съветската армия, но тя няма нищо общо с турците. Тя е в знак на почит към съветските войски, освободили България от нацистите през 1944 г., събитие, което проправи пътя за продължилото 45 години комунистическо управление в страната.

Това е факт, който всеки ученик в тази държава от бившия Източен блок знаеше. Но петнайсет години след рухването на комунизма, изказвания като това на Лазарова не са нещо необичайно. Учениците на възрастта на Яна са били само на две години, когато твърдолинейният български управник Тодор Живков бе свален от власт на 10 ноември 1989 г., един ден след разрушаването на Берлинската стена.

Оттогава много българчета растат само със смътно понятие за близкото минало на тяхната родина. Историята на страната след Втората световна война "се прескача" в гимназиите, казват тийнейджърите. България обръща поглед към бъдещето, а не към миналото.

Страната стана член на НАТО през тази година и се очаква да се присъедини към Европейския съюз през 2007 г. Предвид това вниманието е категорично насочено към икономическите реформи в западен стил и напредъка към просперитет, постигнат от България през последните години.

В центъра на София улиците, които бяха празни преди едно десетилетие, сега са пълни с коли - лъскави мерцедеси и БМВ-та, както и семейни опели. Младежите се събират в кафенета и барове с минималистичен дизайн и матово осветление. Ресторантите "никнат като гъби". Тийнейджърите "вървят в крак" с модата. Всичко се променя.

В момент, когато страната доказва своя успех, има обаче хора, които се безпокоят, че израства поколение, очевидно незнаещо почти нищо за миналото.

Новото благосъстояние на страната не може да затъмни близкото ѝ минало. Това личи навсякъде - от панелните блокове, разположени от двете страни на безкрайните булеварди и граничещи с големи изоставени заводи и паметници като този в Парка на свободата.

Много младежи в края на тийнейджърския период или малко над двайсетте години обаче демонстрират незнание за комунистическото минало. "Не мога да кажа много неща за него", казва 20-годишната студентка по журналистика и масови комуникации в Софийския университет Весела Перева. "Не зная дали то е било добро или лошо."

Един от преподавателите на Перева, гостуващият от Сан Франциско лектор по журналистика Матю Брунвасер, заяви, че вижданията на Весела са типични за нейните състуденти.

Когато 33-годишният преподавател споменал наскоро за Държавна сигурност, прословутите български тайни служби, студентите трябвало да се приберат вкъщи и да потърсят сведения за нея в интернет. Държавна сигурност стои зад многобройни убийства в чужбина и изгражда обширна мрежа от информатори вътре в страната.

Според официални представители проблемът се дължи на факта, че историческите книги предстои да бъдат осъвременени, а училищата вече не използват старите марксистки учебници отпреди 10 ноември 1989 г.

"Може да си помислите, че периодът на социализма е омаловажен в учебниците по история", казва Веселин Методиев, министър на образованието във второто антикомунистическо правителство на страната. "Българската историография бе идеологическа дисциплина. На историците, които не споделят марксистки възгледи, бе позволено едва наскоро да се ровят в архивите."

Децата чуват малко за миналото и у дома: Брунвасер заяви, че много семейства предпочитат да не говорят за тъмната страна на комунизма.

"Родителите не искат да обременяват децата си", обяснява преподавателят по журналистика, който живее с прекъсвания в България от 1995 г. "Някои семейства го правят, специално тези, които са особено пострадали от режима, но по принцип просто не говорят по въпроса."

Някои младежи споделят мнението, че уроците за социализма нямат практическо значение за хората в днешния свят. "Не ги е грижа за миналото. Те живеят тук и сега", заяви Ясен Боев, който е бил на десет години по време на падането на Берлинската стена. "Интересуват ги парите и модата. Миналото не им носи никаква практическа полза."

Това схващане предизвиква тревога във време, когато по-възрастните българи гледат на социализма във все по-положителна светлина. Докато комунизмът предизвикваше бурна враждебна реакция през 90-те години, сега много хора от по-старото поколение поглеждат с все по-голяма носталгия към времената, които свързват с гарантирана работа и сигурност.

"Трябва да се отбележи, че живеем в общество, в което огромното мнозинство не знае какви са положителните страни на демокрацията и е забравило лошите черти на социализма." Това се казва в публикувано през януари тази година изследване, направено от експертен екип от асоциацията Инициатива "Глобална България."

Желю Желев, дисидент и първи президента на страната след рухването на комунизма, заяви, че е обезпокоен от факта, че новото поколение расте в невежество.

"До известна степен това е добре, но без да познават миналото, те не знаят нито какво представляват репресивните режими, нито могат да прогнозират бъдещето", каза Желев в телефонно интервю.

Макар и бавно, някои хора обаче се опитват да разширят дебатите по темата. Съществува уебсайт /www. spomeniteni.org/, който приканва хората от всички възрасти да изпратят личните си спомени, и добрите и лошите, от комунистическия период.

Създателката на въпросната интернет страница, Диана Иванова, заяви, че инициативата ѝ е в противовес на все по-розовия поглед към миналото, поощряван от някои бивши политици и от медиите. Може би защото става въпрос за сайт, по-голямата част от посланията са изпратени от млади хора.

В един и-мейл жена описва как на 7-годишна възраст майка ѝ бързо я завела вкъщи. Държавните медии не са съобщили за аварията в ядрената електроцентрала Чернобил в Украйна. Новината обаче бързо се разпространила в страната от уста на уста. Непознат човек "подшушнал" на семейството ѝ за станалата трагедия.

Ако успеем да събудим интерес към личните преживявания на хората, това може би ще увеличи интереса и към по-голямата история, казва Диана Иванова.

По БТА