Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

България се изкачи до 58-ма позиция в световния износ

Преструктурирането на икономиката ни обаче върви прекалено бавно

6 коментара
България се изкачи до 58-ма позиция в световния износ

България плавно се изкачва в световния износ през последните години, но преструктурирането на икономиката ни - от износ на суровини към стоки с добавена стойност върви прекалено бавно, а диверсификацията на пазарите засега остава добро пожелание. Това показва традиционният анализ на Българската стопанска камара (БСК) за световния износ през 2020 г. Той е направен от Веселин Илиев, главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК.

Ръст от 20% за последните 5 години

Българският износ през 2020 г. e 31.9 милиарда щатски долара. Това е по-малко от износа през 2019 г. (33.4 мрд. долара) и през 2018 (33.7 млрд. долара).

Въпреки това България се изкачва на 58-мо място сред всички износители в света от 233 държави (60-то място през 2019 г. и 64-то за 2018 г.), непосредствено след Нигерия и Литва и преди Оман и Колумбия.

В ЕС страната ни заема 21-во място (20-то място за 2019 г.). Пред нас са Хърватия, Естония, Латвия, Люксембург, Кипър и Малта. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Литва – 33 млрд. долара, Словения – 37 млрд. долара, Финландия – 66 млрд. долара, Словакия – 86 млрд. долара, Дания – 107 млрд. долара, Ирландия – 184 млрд. долара.

На база огледални данни, България е изнесла стоки за отбраната поне за 615 милиона долара. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям.

За 2019 г. износът на специална продукция се оценява на 560 млн. долара, за 2018 г. – 780 млн. долара, а за 2017 г. – 1.2 млрд. долара. От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, защото НСИ третира тази информация, като конфиденциална.

Спадът на износа ни в щатски долари за 2020 г. спрямо 2019 г. е 4.4%, а кумулативно за последните 5 години има ръст от 20%.

Световният внос е намалял със 7% за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 години е 3%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари, посочват от БСК.

Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати, енергоносители - горива и електроенергия. Тези 4 групи стоки формират една трета от износа ни.

Износът ни е нараснал с една пета за последните 5 години

Кумулативно българският износ през миналата година е с 20% по-голям от този през 2016 г., което представлява 4% средногодишен ръст.

Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%.

Ръстът на цените допринася за това износът на мед и медни продукти да се изкачи до втора позиция. Износът на машини и апарати също се представя добре и бележи средногодишен ръст от 8%, докато световният внос расте с 3%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.

Традиционно, износът на енергоносители заемат водещи позиции – за 2020 г. четвърто място. Основно поради Covid кризата, спадът в износа на горива е 2 пъти.

Износът на зърно заема пета позиция, като водещите продукти в тази група са пшеница и царевица.

С над 1 милиард долара износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, фармация, пластмасови изделия, руди и концентрати, от които две трети са концентрати на благородни метали.

Следват мебели и изделия за обзавеждане, маслодайни семена, конфекция, плетени облекла, изделия от желязо и стомана.

Група стоки под митнически код 99 Специфични доставки е на 7-ма позиция в експортната ни листа, но ще бъде изключена от анализа ни, защото описанието не дава точна представа за какво става дума.

По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.

Износът по стоки

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2020 г. е катодна мед - 1.183 милиарда долара, което е 19% ръст спрямо предишната година. Така спадът от 20% през 2019 г. е почти напълно компенсиран. Най-големи потребители на българска катодна мед са Китай, за където отива почти две трети от износа, и Турция - с една трета.

Втората стока е износът на анодната мед с 993 милиона долара и ръст от 27%. Около 60% от суровината заминава за Белгия, а останалата - за Германия.

Медикаментите са трети с износ за 806 милиона долара. България изнася лекарства за много държави, но предимно за Русия и Германия - около 12.5% за всяка.

Следва износът на концентрати на благородни метали за 695 милиона долара и ръст 18%. Немски купувач взима 90% от тях, а останалите 10% за Канада. Прави впечатление, че средната експортна цена за Германия е 427 хиляди долара на тон, а за Канада – 27 хиляди долара на тон.

С една четвърт е намалял износът на пшеница през изминалата година, но тази стока остава в топ 5. Изнесената пшеница е за 695 милиона долара, докато през 2019 г. стойността ѝ е била 944 милиона долара. Водещи пазари за пшеницата ни са Испания, Гърция, Румъния, Филипини, Либия и други. Най-високи експортни цени постигаме в Либия и Гърция, а най-ниски - в Румъния.

Тези пет стоки генерират почти 14% от износа ни.

Износът на леки нефтени масла е бил за 551 милиона долара, което е спад от 54% за година. Следват маслодаен слънчоглед за 535 милиона долара и ръст 25%, средно тежки нефтени масла за 531 милиона долара и спад от 57%, царевица - за 493 милиона долара и електроапаратура за ниско и високо напрежение за 472 милиона долара.

Общо водещите 10 стоки формират над една пета от износа ни (21.8%).

След тях се нареждат: биодизел, кабелни снопове за автомобилостроенето, слънчогледово олио, велосипеди със спомагателен двигател, медни руди и концентрати, прекъсвателна електроапаратура, стъклен амбалаж, електроенергия, тръбопроводи от каучук, пръти и профили от стомана.

Измежду стоките с износ за над 100 милиона долара за 2020 най-голям кумулативен ръст за последните години бележат: велосипеди със спомагателен двигател – 186% годишно, дамска конфекция – 55%, части за мобилни телефони – 43%, концентрати на благородни метали – 39 %.

Забележителен ръст от над 8 пъти от старта си през 2017 г. има износът на велосипеди със спомагателен двигател.

С най-голям положителен търговски баланс са катодна и анодна мед - по около милиард долара, пшеница - 689 милиона долара, царевица - 488 милиона долара, леки нефтени масла - 431 милиона долара, концентрати на благородни метали - 425 милиона долара.

Голям ръст на търсенето на световните пазари в последните години има при талий (193% годишно), монетарно злато (178%), хексахлорбензен (110%), родий (104%) и други редкоземни изкопаеми и химически субстанции.

С какво сме най-успешни

България държи близо една пета (19.9%) от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа.

Временно консервираните български череши имат дял от 16.4 на сто в световния износ.

Останалите стоки са месинг на плочи и ленти (14.9%), спирачни маркучи (14.1%), хидравлични турбини и регулатори (14%).

Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост.

Диверсификация на пазарите

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), добра диверсификация има при стойност на индекса под 0.10, умерена концентрация има при стойности от 0.10 до 0.18.

При над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация, а България има стойности на индекса над 0.3 при важни продукти.

Средно за всички изнасяни стоки България постига индекс 0.06 (0.05 за 2019 г.), но сред някои от водещите по стойност стоки е налице прекомерна концентрация.

Например катодна мед, която две трети се изнася за Китай, а 60% от анодната мед отива за , Белгия. Около 90% от концентрати от благородни метали отиват за Германия, а 45% от произведените у нас кабелни снопове се изнасят за Турция.

Над половината (55%) от произведените у нас велосипеди със спомагателен двигател се изнасят за Германия, а над една трета (34%) - за Белгия. Около 80% от произведените пръти и профили от желязо и стомана пък изнасяме за Румъния.

От БСК посочват, че прекомерната концентрация е опасна, защото всяко смущение във функционирането на купувача води до подобно по размер смущение в работата на българския доставчик. Това е и най-големият риск в периода на икономически ограничения, породени от Covid-19.

Прави впечатление, че при катодна и анодна мед и при концентратите от благородни метали концентрацията нараства. Тези три позиции формират 9% от износа ни. Предстои да видим как те са се отразили на експортните ни партньори и там, където липсва достатъчно диверсификация, негативното влияние върху съответните български износители ще бъде голямо.

Част от концентрацията се дължи на факта, че не малко сравнително големи български предприятия са с преобладаваща чужда собственост и продукцията им се изкупува от фирмата-майка. Това води след себе си износ на стоки за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност), сравнително по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, повишено въздействие върху околната среда, в сравнение с това при фирмите-майки, и др. Всички тези индикатори са сред посочваните негативи в докладите на ЕС за България.

Партньорите на България

През 2020 г. България е изнесла стоки и суровини за 139 държави и територии за над 1 милион долара. В редица страни имаме малък износ на нишови продукти.

Най-важният пазар за нас е Германия - 16.1% от целия износ, при това с положителен търговски баланс от 880 милиона долара.

Следват Румъния (9.1%), Италия (6.9%), Гърция (6.7%), Турция (6.4%), Франция, (3.8%), Белгия (3.5%), Китай (3.3%), Холандия (2.6%), Полша (2.5%). Тези 10 партньора са пазар за 60.9% от износа.

Най-голям положителен търговски баланс България има с Германия, Белгия, Гърция, Румъния, Великобритания, Франция, САЩ.

Най-голям отрицателен търговски баланс имаме с Русия - 1.7 милиарда долара. (3.146 млрд. през 2019 г.) при общ търговски дефицит на България от 3.092 милиарда долара.

Следват отрицателните баланси с Унгария, Китай, Холандия, Полша, Украйна.

Измежду значимите партньори над 10% ръст на износа ни за миналата година са Белгия (15%), Китай (14%), Полша и Северна Македония (по 10%).

Спад над 10% има в търговията ни с Италия, Турция, Испания, Сърбия, Русия и Украйна.

Трансформация с ниска скорост

Преструктурирането на българския износ се "случва" прекалено бавно, коментира Веселин Илиев. Според него все още износът на суровини и материали за последваща обработка заема такъв дял, че не допринася за излизането ни от категорията "най-бедната държава в ЕС".

Като че ли България загуби от инерцията на предприсъединителния период и първите години след присъединяването и са необходими нови инструменти за промяна, смята Веселин Илиев. Според него те трябва да са насочени към опериращите в страната иновативни предприятия с голям растеж и предлагащи стоки и услуги с висока и много висока добавена стойност.

Ролята на чуждите инвестиции е важна, особено за заетост, придобиване на нови знания и умения, но не бива да се очаква, че само те могат да преструктурират икономиката ни в желаната посока. Необходимо е допълнително сегментиране на мерките за насърчаване на инвестиции, препоръчват от БСК.

Технологичното обновление става бавно и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми и програмата за развитие на селските региони. Прекалено често се констатират инвестиции в производство на продукти без никакви умения за реализацията им и пазарни познания.

По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чужди решения и технологии, отколкото на българските. Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат.

От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, и така евтиният труд на българските учени допринася за тяхната конкурентоспособност.

Българските предприемачи се учат по трудния начин - на базата на грешки и успехи в работата с чужди партньори. Не са малко университетите в България, които имат специалности по предприемачество. Но никой преподавател не си задава въпроса защо завършилите предприемачество в САЩ или Великобритания се справят значително по-добре от техните студенти. Това е една от причините да продължаваме да срещаме липса на добри управленски умения и пазарен усет.

Други причини са бизнес средата, правната сигурност, достъпът до информация за пазари и достъпът до финансиране.

Износът ни расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика, каквато липсва у нас - политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България, и много други. Това говори за факторна конкурентоспособност на част от продукцията ни, посочва Илиев.

Поради слабата диверсификация на някои продукти, те могат да се окажат по-чувствителни към пазарни сътресения в резултат на кризата, породена от Covid-19.

Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава, техният износ се влияе в по-малка степен от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция.

Износът на суровини, енергоносители и материали с ниска степен на преработка запазва дял около 31 - 32% за 2020 г.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:

Електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства, сензори; Оптични изделия; Някои софтуерни продукти за управление на процеси; Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели; Велосипеди с помощно задвижване; Наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари - САЩ, Япония, Югоизточна Азия; Видеоигри; Хладилници, фризери; Някои фармацевтични и медицински изделия, медицински инструменти и апарати; Ски, сноуборд.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са големите икономики в ЕС, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

Българските фирми най-често изнасят за развитите държави като подизпълнител на големите фирми и се включват в глобалните вериги на доставки. С течение на времето се придобиват знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от липсата на конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест, посочва Илиев.

Според него независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено в техните предприятия у нас. Това има негативно въздействие, изразено в по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, сравнително по-голямо въздействие върху околната среда.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. vladi_guetzov
    #6

    Статията е доста тъжна и разочароваща , ако се проследят цифрите по години.Извода е ,че оставаме бедна африканска страна , изнасяща ресурсите и суровините за богатите държави , на ниски цени , и без добавена стойност,с малко изключения за увеличен износ на велосипеди,но за коли и така не се сещам точно какви произвеждаме.Истината е,че за последните 2 години износът е намалял с над 2 милярда и имаме 4,4 % спад на производството , само износа на ценни метали и концентрати се увеличава

  2. анита хегерланд
    #5

    Преструктурирането на икономиката може да се осъществи по друг начин. Трябва да се осигури законовото прехвърляне на отговорността върху общинските съвети, които да се ангажират с намирането на инвеститори и подписването на договори. Знае се, че Национална компания индустриални зони вече е изградила такива около големите градове. Турската икономика няма валута, но има добър бизнес с България. Тя може да стане един солиден инвеститор. Другият може да е Румъния. Русия също може да прояви интерес. Северна

  3. Litko
    #4

    Ако сметнат и износът на квалифицирана и неквалифицирана работна ръка ще дръпнем много напред.

  4. 1107a
    #3

    Да дойде оня "професор" Христов, да обясни за колко милиарда е бил износът през 1984 та!

  5. mediaman
    #2

    Ех, ако можехме да изнасяме простотия направо щяхме да сме ТОП нация. Минимум в първата тройка. Пред нас ще са само Русия и Македония. Световна сила, гиганти....

  6. анита хегерланд
    #1

    Чудесни новини. Сега трябва да се засече информацията внос-износ. По телевизията пуснаха новина, че България е внесла от Украйна слънчоглед за 1 млн. долара. Ако го внасяме, за да го изнесем, или го изнасяме, за да го внесем, къде е сметката?!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.