България се нуждае от еко бюджет, икономика и инфраструктура

Живеем в свят, в който климатичните промени са реалност, трябва да се приспособим към тях и да трансформираме икономиките и живота ни така, че въздействието върху природата да се ограничи. Това заяви еврокомисарят, по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева в четвъртък по време на дискусия в София за значението на българските граждани и институциите за климатичните промени. .

Тя посочи, че е необходимо България да проучи откъде се генерират най-много въглеродни емисии и да изготви екологични бюджет, икономически политики и инфраструктурни планове, както и да адаптира селското си стопанство към климатичните промени. Това ще позволи на страната ни да се опази от наводнения и суши, които причиняват огромни щети, а също така да предотврати новите рискове пред здравеопазването, смята Георгиева В същото време тя посочи, че България е усвоила едва 20 процента от предвидените от еврофондовете средства за превенция на наводненията.

Всяко нещо, което се строи, трябва да се строи с идеята за климатичните изменения, коментира още Георгиева. По думите ѝ изграждането на една магистрала улеснява живота, създава работни места, но също така и увеличава вредните месии. Затова според нея инвестициите трябва да са насочени към по-екологичния железопътен транспорт.

"Аз искам да видя финансиране, които има целево предназначение. Във всички случаи ще търсим средства в бюджета за зелена икономика", каза българският еврокомисар.

Селското стопанство и промените в използването на земята са много голям източник на емисии у нас, въпреки че в представите на хората, това са основно енергетиката и транспортът, посочи още Георгиева. Според нея най-големият принос на хората към климатичните промени и свързан със сградите, които обитават, и затова е много важно те да се изолират. Най-много емисии парникови газове създаваме именно чрез сградите, санирането им в условията на криза е добро и за икономиката, тъй като създава работни места, посочи тя.

Според при изготвянето на бюджета трябва да се разгледа мястото на зелената енергия. Запитана от журналисти противопоставят ли се възобновяемите енергийни източници и атомната енергия, тя посочи, че “трябва да се гледа на всички източници и да се взима решение на базата на това – какво работи най-добре в конкретните условия“. “Противопоставяне няма. Не трябва да оценяваме енергийния баланс, трябва да има обективен анализ на това – каква комбинация от енергоизточници е най-добрият вариант за България”, каза еврокомисарят.

Не сме сами, нашите проблеми могат да бъдат умножени с тези на съседите ни, смята Георгиева.

Тя подчерта, че трябва да бъдем готови за бедствията, които стават по-чести и интензивни и акцентира върху робата на застрахователите в тази посока, коментирайки обаче, че техните услуги излизат много скъпо на българите.

От 1975 до 2009 г. бедствията са се увеличили пет пъти. Те значат загуба на човешки живот. За 10 години в Европа при бедствия са загинали 100 000 души и са нанесени щети за 150 млрд. евро. Само през 2003 г. са загинали 70 000 души в Европа заради горещините, подкрепи Георгиева думите си със статистика.

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова пък посочи по време на форума, че в момента се разработва за първи път закон за действията срещу климатичните изменения. Тя посочи, че е много важна добрата координация между институциите за решаването на проблемите с климата.

"Аз съм много щастлив министър, защото за първи път в нашата страна другите министри в кабинета не смятат, че мерките свързани с климата са работа само на МОСВ. Това са хоризонтални мерки и аз имам разбиране от министрите на икономиката, транспорта, земеделието, регионалното развитие", каза Караджова.