България се отказва от общия терминал и сменя фирмите си в Бургас-Александруполис

България се отказва от общия терминал и сменя фирмите си в Бургас-Александруполис

София предприема в крачка съществени промени в проекта за петролопровод Бургас-Александруплис, като се отказва от общ входен терминал за тази тръба и за конкурентната АМБО и сменя дружество, което ще представлява България в Международната проектна компания (МПК), която ще строи и експлоатира тръбата до Александруполис. От новото дружество ще бъде извадена частната фирма “Фронтиер”, смятана за близка до енергийния министър Румен Овчаров.

Бяха потвърдени и намеренията България да продаде 24,5-процентния си дял МПК, но не на руски фирми, според уверенията на министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов (БСП).

Той направи изявление за медиите във вторник, след българо-гръцки инвестиционен форум, провеждащ се в рамките на визитата на гръцкия премиер Каролос Папуляс у нас.

В четвъртък Министерският съвет трябва да промени решението на предходното правителство за обща входна инфраструктура на двата петролопровода чрез изграждане на универсален терминал в Бургас, който да се контролира от българската държава. След подписването на проектоспоразумението между България, Гърция и Русия на 7 февруари, обаче, стана ясно, че София е отстъпила пред натиска на Москва за собствеността върху съоръжението, така че то да се контролира от МПК, в която руската страна държи мажоритарен дял от 51%.

Това отвори проблем с финансирания от американски капитали проект Бургас- Вльора (АМБО), който по горната схема се оказва зависим от общата входна инфраструктура, контролирана от Русия. 

“Вече такова понятие няма”, каза във вторник Гагаузов за общия терминал и допълни, че предстои ликвидирането на специално създаденото за целта дружество “Универсален терминал Бургас”. В него акционери са държавната “Техноекспортстрой” и частната “Фронтиер”.

“Универсален терминал Бургас” бе записана със 75 процента участие заедно с “Булгаргаз” в компанията "Проектна компания Нефтопровод Бургас-Александруполис- БГ" АД, определена от българското правителство за участник в проекта.

Гагаузов съобщи, че в четвъртък ще внесе предложение България да се представлява в МПК от двете държавни фирми “Булгаргаз” и “Техноекспортстрой”, които да си разделят на паритетен  принцип 24,5-процентото участие на страната ни в тръбата.

Това ще е третата смяна на българските фирми в проекта.

 “Фронтиер” остава аут

Така на практика извън тръбата остава частната “Фронтиер” на Красимир Георгиев, който има крупни интереси в енергетиката и е спряган за приближен на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров (БСП).

От “Фронтиер” разбраха за изпадането си от петролопровода от Mediapool. От компанията коментираха, че в последните два-три месеца са били напълно  изолирани от преговорите на българо-руско-гръцката работна комисия. Частното дружество през последните две години е инвестирало в предпроектни проучвания по трасето на тръбата, но какви действия ще предприеме, ще стане ясно след окончателното решение на МС, допълниха от “Фронтиер” за Mediapool.

Проблем с терминалите и разтоварването на танкерите

Гагаузов подчерта, че на мястото край Бургас за преливане на петрола от танкерите към тръбата към Александруполис и към другата за Вльора, ще оперират напълно самостоятелно компаниите, реализиращи двата проекта, а третата част ще е на Държавен резерв. Така хем се запазва смисълът за обща инфраструктура и е по-щадящо за околната среда, хем компаниите са независими.

От офиса на АМБО казаха за Mediapool, че с интерес очакват новото правителственото решение за входната инфраструктура към тръбите. Според специалистите от АМБО, идеята на регионалното министерство да посочи на инвеститорите в двата петролопровода къде да е входът, поставя други сериозни проблеми. Ако решението действително е двата входа към нефтените тръби да са един до друг, то възниква въпросът с разполагането на буйовете за акостиране на танкерите.

За да се гарантира проектният капацитет на двете съоръжения от по 35 млн. тона нефт годишно, към всяка тръба трябва да се изградят по два буя, обясниха от АМБО. От всяка страна на разтоварната платформа трябва да има поне километър разстояние, за да могат големите танкери да маневрират.

Ако българското правителство настоява входът към всяка една от тръбите да е в Бургас, то там трябва да се разположат две резервоарни платформи всяка с по два буя.

Специалистите по проекта Бургас-Вльора уточниха, че имат изисквания към дълбочината – минимум 30 метра, на която ще се разположат платформите за разтоварване на нефтените танкери.

Според действащото в момента правителствено решение, двете нефтени тръби трябва да тръгват от обща входна инфраструктура, към която ще има два разтоварни буя. Идеята на предишното правителство на НДСВ беше разтоварните платформи за танкерите да се ползват съвместно от компаниите, които ще управляват двата петролопровода.

След като България отстъпи за руския контрол върху входа за Бургас – Александруполис и предвид липсата на съгласие от АМБО за подобно положение, общият терминал се обезсмисля и се налага промяната.

Без повече руски нефтени компании

Акционерният дял на България в Бургас-Александруполис ще бъде отворен за чуждо участие, но това няма да стане на толкова близък етап, каза още Гагаузов. Търговска тайна било кога ще се отвори пакетът, но министърът каза, че вече имало инвеститорски интерес и били водени разговори в тази насока. Той обаче заяви, че повече руски нефтени компании в проекта нямало да има.

През лятото Русия поиска от България и Гърция да останат със символично участие и Москва да поеме над 90 на сто от проекта. впоселдствие София и Атина успяха да си гарантират разделянето на 49 на сто от тръбата. Руските “Транснефт”, “Роснефт” и “Газпромнефт” си поделиха  мажоритарния дял и на практика контролират проекта, но не са тайна апетитите им към по-голямо участие.

В същото време България се опитва от повече от година да вкара в проекта американската “Шеврон” и е много вероятно именно с нея да се преговоря за поемане на българския дял в оператора на Бургас-Александруполис. “Шеврон” вече е ангажирана с проекта Бургас-Вльора, но в същото време тя участва в разработката на находищата в Каспийския регион, откъдето ще бъдат захранвани и двата петролопровода през българска територия.

Оттеглянето на правителството от проекта и оставянето му на търговски начала  се потвърждава и от изявлението на Гагаузов в четвъртък, че държавата няма да даде нито лев за тръбата.

Очаква се в проекта да се включат големите български строителни фирми на ниво изпълнители или подизпълнители, след като стартират конкретните процедури по изграждането на петролопровода, допълни министърът

Той потвърди, че изнесената от ДСБ информация, че Бургас-Александруполис минава през територии, които са включени в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Затова в четвъртък Гагаузов ще предложи  на кабинета да се обмисли промяна в Закона за биологичното разнообразие, касаеща големи инфраструктурни проекти през тези терени. Според регионалния министър “нефтената тръба ще минава на 2 метра под земята и няма да пречи нито на птичките, нито на лисичките”.

Експлоатацията - от 2011 г.

Гръцкият министър на развитието Димитрис Сиуфас е изпратил писмо на българския си колега Асен Гагаузов и на руския министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко да подпишат финалното междуправителствено споразумение за Бургас-Александруполис в Атина на 6 март. Това съобщи на форума Анастасиус Нерацис, зам.-министър на развитието на Гърция. Според него няма никакви пречки пред старта на проекта и експлоатацията на петролопровода да започне през 2011 г.

Гагаузов потвърди, че в проектоспоразумението е записано тръбата да е готова  до края на 2010 г.

По същото време трябва да започне и експлоатацията на тръбата от Бургас през Македония до албанското пристанище Вльора. Проектът бе подписан официално на 31 януари, седмица преди този за Бургас -Александруполис.

В четвъртък Гагаузов трябва да получи мандат от правителството за подписване на споразумението за Бургас -Александруполис, който след това трябва да бъде ратифициран и парламента.

Чак след това ще тръгнат процедурите по изготвянето на екологичната оценка, търсенето на кредити за финансирането на строежа и самото изграждане. 

Още по темата
Още от Бизнес