България се подготвя за трусове

България се радва на поредна година на силен растеж, увеличаване на чуждестранните инвестиции и устойчив спад на безработицата. Това пише в годишен обзор за икономиката на страната ни, поместен в броя на в. „Файненшъл таймс от четвъртък. Вестникът е посветил четири страници на страната ни.

Съществува свирепа борба между чуждите банки за отпускане на кредити на оформящата се средна класа, която търси ипотечни кредити за закупуването на новопостроени апартаменти и потребителски кредити за обзавеждането им, продължава поместеният доклад, цитиран от Инвестор.бг. Треската на чужденците да се сдобият със собственост в България продължава с неотслабваща сила.

Преводите от структурните фондове на Европейския съюз ще започнат да пристигат от следващата година, което ще позволи на България да стартира продължителния процес за догонване на по-богатите си партньори. Но над тази слънчева панорама скоро може да надвиснат облаци.

ЕБВР предупреди Източна Европа за последиците от ипотечната криза

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предупреди през този месец, че световната кредитна криза ще засегне силно Източна Европа, забавяйки растежа чрез увеличаване на лихвите по кредитите.

Източноевропейските икономики може да се изправят срещу криза в краткосрочната ликвидност, но по-големите ефекти ще дойдат в дългосрочен план, след като растежът намалее от високите си нива заради трудностите и по-високите рискове, свързани с взетите заеми, коментира Ерик Берглоф, главен икономист на ЕБВР.

По-малкото кредити ще отслабят растежа в развиващите се пазари с последващ ефект върху износа, се казва в съобщение на Световната банка за източноевропейските членове на ЕС, цитирано в поместения във „Файненшъл таймс” доклад. Новите страни-членки на ЕС досега останаха относително невредими от пазарните трусове, докато подготовката за бъдещото членство успоредно с наблюдението отблизо от страна на Брюксел засилваше техните позиции, се казва още в документа. Възможността за задълбочаване на финансовата криза и за намаляването на външното финансиране обаче ще се отразят на държавите с висок текущ дефицит на ликвидни средства.

България е сред страните, които изглеждат уязвими

Заради бързата кредитна експанзия дефицитът по текущата сметка за първата половина на годината достигна 2.5 млрд. евро, което е 10.6% от брутния вътрешен продукт. Това означава годината да приключи с рекордните 19% от БВП. Според финансовият министър Пламен Орешарски преди кризата с кредитите дефицитът не е давал причина за тревога, най-вече защото високият размер на вноса се е дължал на оборудване и машини за бързоразвиващите се местни компании и чуждестранните инвеститори, установили се в България. „Ясно е, че можем да се сблъскаме с рискове, ако растежът в Европа намалее, тъй като над 60% от търговията ни се извършва с ЕС“, добавя той.

Преките чуждестранни инвестиции от около 4 млрд. евро в подготвителния период за членство в ЕС покриха напълно дефицита по текущата сметка през миналата година. Докато навлезлите през първата половина в страната средства надхвърлиха 2 млрд. евро, покривайки 74% от дефицита, съмнително е дали ситуацията от миналата година ще се повтори, смята Дикран Тебеян, икономист в Българската стопанска камара. България все още има едно допълнително предимство от най-малко 1 млрд. евро преводи от работещи в Западна Европа българи. „Тази сума може да е значително по-висока, ако хората, работещи в чужбина, внасят в страната по-големи суми в брой“, смята Тебеян.

През тази година Българската народна банка се намеси, за да ограничи кредитната експанзия, която нарастваше с над 40% на годишна база. Тя увеличи изискванията за задължителни минимални резерви от 8 на 12%. Увеличаването на заемите в частния сектор вече докара брутния външен дълг до 80% от БВП.

За България има още една утеха и тя е, че банките с чуждестранно участие ще подкрепят финансовата стабилност, смята Ерик Берглоф. Секторът се доминира от филиали на банки, базирани навсякъде в ЕС, които се опират на компаниите-майки за осигуряване на средства за кредити.

Отрезвяването може да донесе ползи

След три години на годишен растеж на БВП над 6% отрезвяващият период може дори да донесе ползи, коментира от своя страна министър Орешарски. „В момента имаме едновременно увеличаване на заплатите и на цените, като намаляването на търсенето ще има положителен ефект върху платежния баланс“, заяви той.

Според „Файненшъл таймс” инфлацията на годишна база е скочила до 9.3% през август (официалните данни на НСИ показват инфлация за периода януари-август 2007 г. спрямо същия период на миналата година от 6.3%, а на годишна база – 12%. Планираната годишна инфлация бе завишена до около 8.5%, пише още финансовият ежедневник. Заплатите в държавния сектор са нараснали с 16% спрямо миналата година, докато увеличението в частния сектор се оценява на над 30%, тъй като бързо развиващите се компании се борят за намиране на квалифициран персонал, се казва още в обзора.

Безработицата спадна през лятото до около 6.5% (отново според „Файненшъл таймс” по официални данни най-ниско равнище на безработица е отбелязано през август при ниво от 7%). Но тези цифри крият влошаващо се намаляване на заетите в сектори като строителството и услугите, които осигуряват растежа.

Строгата фискална политика трябва да продължи

България няма избор, освен да продължи строгата си фискална политика, която осигурява бюджетен излишък, при положение че валутният борд отнема възможността за използването на монетарната политика като инструмент, е заявил още Орешарски. Излишъкът през тази година се очаква да нарасне до 2.7% от БВП, подкрепен от по-високите данъчни приходи, последвали въвеждането на 10 процентния корпоративен данък. Данъците върху доходите също ще намалеят догодина до плосък данък от 10% в нов опит да се обхване по-голяма част от сивата икономика в страната.

Бюджетът за следващата година все още се подготвя, но Орешарски заяви, че очаква „още една година на продължаващ растеж“.

При условие, че стане така, новите държави-членки на ЕС ще могат да устоят на по-нататъшните трусове на световните финансови пазари, посочва още „Файненшъл таймс”.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?