България се престарава в докладване на измами пред ОЛАФ

България е повишила контрола по оперативните програми и дори се престарава при докладването на нарушение на ОЛАФ. Това е установил одит на Сметната палата върху дейността по администриране на нередности с европейски средства, съобщиха от ведомството.

Ревизията е направена на програмите “Регионално развитие”, “Човешки ресурси” и “Конкурентноспособност” и обхваща периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.

Наложените финансови санкции заради нередности по седемте оперативни програми на ЕС са за над 50 млн. лв. Потърпевши са основно общините, но има наказани и министерства, областни управи, фирми и неправителствени организации.

Непроведени обществени поръчки, нагласени търгове, неправомерни плащания, неизпълнени в пълен обем дейности по проекта, изградени обекти, които не се ползват. Това са основните нарушения, заради които общините търпят санкции при изпълнението на проектите по европейски програми. При 95% от случаите наложените финансови корекции са свързани с нарушения по обществените поръчки, показва досегашната практика.

Установяването на нередности и санкционирането им е важно за усвояването на еврофондовете. Причината е, че когато те се открият от българските власти, страната ни не губи безвъзмездната помощ, а тя може да се използва за финансиране на други проекти.

Дейностите по установяване на нередностите се извършват от управляващите органи на съответните оперативни програми и дирекция “Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности” известна като дирекция АФКОС. Тя докладва нарушенията на службата за борба с измамите ОЛАФ.

След като се установи допуснато нарушение управляващият орган налага санкция на изпълнителя на проекта. Това е т.нар. финансова корекция, която за много изпълнители се превърна във финансов кошмар. Санкцията варира от 2 до 100% от стойността на проекта в зависимост от тежестта на провинението. Досега най-високата налагана корекция е 25%.

Тенденцията за подобряване на контрола върху еврофондовете се наблюдава от началото на 2010 г., когато е създадена дирекция АФКОС, посочват от Сметната палата. Дирекцията обаче съществува още от 2008 г., като тогава беше на подчинение на вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева, а сега за нея отговаря вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов.

Сметната палата констатира, че не са правени плащания по проекти след установяването на нередност. Това показва, че са взети мерки за защита на финансовите интереси на България и ЕС, посочват от ведомството на Валери Димитров.

Вътрешните контролни органи на оперативните програми са разкрили значителен дял от установените нередности, който е двукратно по-голям спрямо външния контрол от страна на Брюксел, констатират одиторите. Според тях това е индикатор за ефективен контрол.

България дори е започнала да се престарава в докладването на нередности пред ОЛАФ.

Като пример е посочен управляващият орган на програма “Регионално развитие”. Той погрешно е докладвал на ОЛАФ нередност за над 2.1 млн. евро. Според Сметната палата е трябвало да бъде посочен само размерът на финансовата корекция от 109 хил. евро.

Друг пример пък е междинното звено по програма “Човешките ресурси” в Министерството на образованието. То е разкрило нередности за 379 хил. лв., които обаче не са регистрирани и докладвани.

Допуснатите слабости и пропуски показват, че са необходими още усилия за ефективно управление на еврофондовете, с което ще се подобри и имиджът на страната ни, отчитат от ревизорите.

Сметната палата е препоръчала на министрите на вътрешните работи, на икономиката, на труда и социалната политика и на регионалното развитие да подобрят работата си с еврофондовете.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?