България се превръща в център за производство на дрога

България се превръща в център за производство на дрога

През последната година България продължи да се превръща от предимно транзитна страна за трафик на дрога във важен производител на наркотици, се посочва в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ  за търговията с наркотици в света за 2006 г.

Както отбелязват световните агенции, в доклада са критикувани и  приятелите, и враговете на Съединените щати.

Според неправителствени и правителствени източници, България все повече се превръща в център за производство на синтетични наркотици, които изместват хероина като най- използвана дрога в страната, пише в доклада.

Амфетамините се произвеждат за местния пазар и за износ към Турция и Близкия изток.

Канабисът е единственият наркотик, който се отглежда в България, но не се изнася, пише в доклада, който отчита, че през последната година има драстичен скок на конфискациите на марихуана. В същото време се наблюдава се постоянен ръст на производството на синтетични стимуланти като каптагона.

Неефективна борба с дрогата

Българското правителство подчерта ангажимента си да се бори с тежките престъпления, включително трафика на наркотици, пише в доклада. Независимо от реализирания напредък, през 2006 г. нямаше осъдителни присъди на важни лица, замесени в трафик на наркотици или други сериозни престъпления, включително организирана престъпност, корупция и пране на пари. Сред проблемите, пречещи на усилията за борба с наркотиците, са лошото сътрудничество между органите, липсата на финансиране, адекватно оборудване за търсенето на наркотици, широкоразпространената корупция и често неефективната съдебна система.

И национални, и европейски институции поставят от съмнение ефективността на законодателството за борба с дрогата, прието в България през последните години, като някои проучвания показват, че в същото това време консумацията на наркотици в действителност е нараснала.

В доклада се отбелязва, че специализираното национално звено по въпросите на наркотиците разполага с данни за 900 заподозрени за наркотрафик.

Основните наркотици, транзитирани през България, са синтетична дрога, хероин и кокаин.

Корупция в управлението

Като отбелязва проведени успешни акции по разкриване и залавяне на дрога, документът посочва, че независимо от напредъка, сериозен проблем остават различните форми на корупция в правителството. Цитиран е мониторинговият доклад на Еврокомисията за необходимостта от премахване на корупцията по високите етажи на властта, за успешни разследвания и осъдителни присъди.

В същото време няма данни висши правителствени служители да са замесени или да подпомагат производството, доставките или дистрибуцията на дрога.

Липса на регулаторен контрол за пране на пари

В частта на доклада на американския Държавен департамент за пране на пари се посочва, че България не е считана нито за основен финансов център в региона, нито за офшорна зона. Нейното значение по отношение прането на пари се обуславя от географското положение, по- добре развития финансов сектор в сравнение с други страни на Балканите и липсата на регулаторен контрол.

Въпреки че България е важна транзитна държава за наркотиците към Западна Европа, не е ясно дали наркотрафикът е източник номер едно на приходи за организираната престъпност и за последващо пране на пари в страната. Като източници на значителни печалби за организираната престъпност в България, предразполагащи към изпиране на пари, са посочени още финансовите престъпления, трафикът на хора и стоки и др. . Данъчните измами също са широко разпространени, сериозен проблем остават банковите измами и тези с кредитни карти, пише в доклада.

Прането на пари в страната е свързано както с местни, така и с международни източници. Организирани престъпни групи действат открито в България. Посочват се посегателства срещу публични фигури и журналисти, възприемани като предизвикателство за дейността на организираната престъпност.

Проблем за България остава контрабандата, както и стабилните ѝ връзки с финансовата система. В доклада се отбелязва, че благодарение и на сътрудничеството със Сикрет сървис в последните години има напредък в борбата с фалшификациите на валута, паспорти и т.н.

Няма индикации финансовите институции в България да извършват транзакции от финансови потоци, придобити от трафика на наркотици.

Политически чадър над безмитните оператори

В доклада пише, че от 2003 г. българското Министерство на финансите  фокусира вниманието си върху операциите на безмитните магазини като част от усилията за справяне със сивата икономика и контрабандата на акцизни стоки. Безмитните магазини имат сериозна роля в контрабандата на цигари, алкохол, в по-малка степен на парфюми и други луксозни стоки.

Опитите на финансовото министерство да закрие безмитните магазини в страната са неуспешни, отчасти заради политическата опозиция вътре в управляващата коалиция.

Вниманието на правителството е насочено към безмитните магазини, използвани за нарушение на митническия и данъчния режим. Безмитните оператори могат да бъдат използвани за други престъпления, включително финансови. Има надеждни информации, свързващи много от безмитните магазини в България с интереси на организираната престъпност при контрабанда на горива, склоняване към проституция, трафик на хора и дрога.

Няма индикации обаче за връзка между безмитните магазини и зоните за свободна търговия в България с финансиране на терористи.

Няма процедури за идентифициране на незаконни дейности

Агенция “Митници” и данъчните органи, които имат контролни функции по отношение на безмитните оператори, посочват, че приходите и печалбите от тези магазини съвсем ясно включват незаконни дейности в допълнение към самата безмитна търговия. Лисват обаче процедури за идентифициране на незаконните дейности. Например, инспектори от Министерството на финансите разкриха, че е практически невъзможно да контролират дали клиентите на многобройните безмитни магазини наистина са преминавали международната граница.

Описвайки нормативната база за борбата с финансови престъпления, в доклада се посочва, че в България действа стриктно и всеобхватно законодателство по отношение на банковата, данъчната и търговската тайна, което ограничава разпространението на финансова информация без съдебно разрешение.

Припомня се, че през 2006 г. са приети поправки в закона за кредитните институции, които трябва да улеснят разследването и наказателното преследване на финансови престъпления, като се дава право на главния прокурор да изисква финансова информация от банките без съдебно решение, в случаи, свързани с пране на пари и организирана престъпност.

В доклада на Държавния департамент са цитирани и критиките от майския доклад на Еврокомисията към България през 2006 г., настояващ за “спешни действия” във връзка с прането на пари. В отговор българският парламент прие законодателни промени, целящи да улеснят разследванията на този вид престъпления.

Неефективен контрол върху небанковия финансов сектор

Съгласно закона за пране на пари, 30 категории дейности, включително адвокатска, агенции за недвижими имоти, аукциони, данъчни консултанти, финансово-консултантски фирми, търгуващи с ценни  книжа и др. са задължени да докладват за съмнителни транзакции. Това изискване към момента обаче се спазва по същество само от банковия сектор, а в по-малка степен от страна на обменни бюра, казина и други небанкови финансови институции. Това може да се отдаде на редица фактори, като недостатъчно разбиране или съобразяване със законовите изисквания, недостатъчен ресурс за инспекции и цялостно отсъствие на ефективен регулаторен контрол над небанковия финансов сектор.

Макар че са водени дела за пране на пари, доскоро нямаше нито една осъдителна присъда. През октомври 2006 г. бяха произнесени първите две присъди за пране на пари – от районни съдилища в Русе и Варна.

В доклада на Държавния департамент се посочва, няма индикации за участие на България във финансиране на терористични организации.

Докладът на Държавния департамент е на адрес http://www.state.gov/p/inl/rls/nrcrpt/2007/

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?