България се скара и с Хърватия заради Северна Македония

Българското външно министерство привика посланика на Хърватия у нас Ясна Огняновац за обяснение заради "остри нападки" на хърватския президент Зоран Миланович към българската политика по отношение на евроинтеграцията на Северна Македония.

Миланович говори след Срещата на върха на Словения и Хърватия със страните от Западните Балкани, провела се на 17 май 2021 г. в Бърдо край Кран. Той каза, че Хървaтия щe пoдкрeпи зaпoчвaнeтo нa eврoпeйcкитe прeгoвoри cъc Ceвeрнa Мaкeдoния, която е в "невъзможно положение".

"Това, което държава-членка на ЕС прави със Северна Македония сега, наричам "влизане в чуждо", т.е. навлизане в интимното пространство. Да се поиска от страна кандидатка, която е в преговори за членство, да определи своя национален генезис в учебниците по история, както се изисква от съседна държава, навлиза в интимно пространство и това не се прави. И аз ще се противопоставя открито на това", каза Миланович.

Посланик Огняновац е била приета в МВнР от Румен Александров, генерален директор по европейските въпроси.

Александров е определил като "неприемливо и неоправдано изказването на президента Миланович, което предизвиква разочарование с оглед не само на отличния двустранен диалог между София и Загреб и единомислието по редица теми от Европейския и регионален дневен ред, но и предвид факта, че като непосредствени съседи на региона, България и Хърватия са естествено свързвани от общия интерес от реформиране, стабилизиране и скорошна интеграция в ЕС на страните от Западните Балкани".

Българският дипломат е посочил също, че процесът на евроинтеграция следва да бъде основан на собствените постижения на всяка една страна кандидат при спазване на фундаменталните ценности на ЕС, включително на принципа на добросъседство.

Посланик Огняновац е поела ангажимент да предаде в Загреб българската позиция.

Тя е отбелязала необходимостта от сътрудничество между България и Хърватия с оглед гарантиране на стабилността на региона на Западните Балкани и европейската му перспектива, съобщиха от българското МВнР.

Решението на България да спре Северна Македония по пътя ѝ към Европейския съюз обтегна отношенията между двете страни. Скопие предприе масирана дипломатическа кампания в Брюксел и сред останалите страни членки, за да обясни позицията си, според която е жертва на България.

София остана изолирана в ЕС и останалите страни членки отказаха да вкарат българските изисквания в преговорната рамка на Северна Македония.

Засега не се очертава напредък в разрешаването на кризата и България няма намерение да променя позицията си, че няма да одобри започването на преговори със Скопие докато не бъдат решени двустранните отношения.

София твърди, че няма да се поддаде на натиск от ЕС и САЩ, за да ревизира поведението си. Скопие от своя страна отказва каквито ѝ да е отстъпки към България.