България се вижда като регионален център за цифрова икономика

Страната ни следва световните тенденции на дигитализация и е четвърта по иновационна динамика в ЕС

България се вижда като регионален център за цифрова икономика

България смята, че до 2030 г. може да се превърне с регионален център за цифрова икономика, отделно страната ни работи за превръщането на Балканите в IT хъб на Европа. Високите цели бяха представени от министрите на икономиката и на европейското председателство Емил Караниколов и Лиляна Павлова в понеделник по време на започналата в "София тех парк" двудневна международна конференция IT Hub Connect 2018.

Нейни организатори са Американската търговска камара в България и Индийско-българската бизнес камара. На форума, който е под егидата на българското европредседателство, се дискутират възможностите за инвестиции и иновации в България и Европейски съюз с акцент върху разпознаване на България като врата за Индия към Общия дигитален европейски пазар.

Нужни са обединени усилия, с които можем да гарантираме, че всеки ще може да се възползва от цифровата трансформация, че никой няма да остане изключен, заяви пред участниците в проявата еврокомисарят Мария Габриел

По думите ѝ Брюксел работи по амбициозна програма за разширяване на инвестициите в цифровата трансформация за всички европейски граждани и бизнеса - от цифровизацията на индустрията до публичните услуги. Очаква се тя да бъде готова през май.

Габриел допълни, че тя и екипът ѝ предлагат в следващият европейски бюджет след 2020 г. да има отделно перо за дигитализацията и цифровото бъдеще.

Иска ми се в следващия бюджет на ЕС да видя подкрепа за вече стартирали инициативи, допълни тя и посочи, че частният сектор също трябва да е активен, тъй като само усилията на институциите не са достатъчни.

Еврокомисарят допълни, че са необходими инвестиции и в цифровата квалификация на служителите на предприятията и администрацията, за да може ползите от всички европейски и световни инвестиции могат да се материализират. Според нея има нужда от много по-широко разпространение на технологии в някои и сектори от голям обществен интерес като здравеопазване, образование, култура, правосъдие и публична администрация. Важно е да запазим човека в центъра на цифровизацията, той е този, който трябва да създава и управлява технологиите, коментира Габриел.

Единният цифров пазар, достъпът до иновации , връзката между образование и пазара на труда са в основата на технологичното развитие и неслучайно те са приоритет на българското председателство, смята и министърът на икономиката Емил Караниколов. Цифровата трансформация има голям потенциал за създаване на работни места и повишаване на производителността и конкурентоспособността на предприятията в ЕС, посочи той. По думите му връзките между предприятията, научно-изследователската дейност и иновациите са от важно значение за пазарната реализация.

Данните за развитието на българската икономика през последното десетилетие показват, че тя следва световната тенденции на дигитализация, коментира още министърът. Според тях

България е на четвърта позиция по иновационна динамика през последните пет години, според иновационната класация на ЕС. Това показва наличието на интензивни процеси при реализирането на иновационната политика, посочи той.

Караниколов цитира данни, че почти една трета от предприятията в страната се оценяват като иновативни, а 17% от тях са реализирали технологични иновации.

"Целта ни да развием иновационния си потенциал с цел създаване и развитие на нови технологии, водещи към конкурентни предимства и повишаване на добавена стойност на националните продукти и услуги“, допълни той. По думите му Единният цифров пазар, достъпът до иновации, връзката между образованието и изискванията на бъдещия пазар на труда са в основата на технологичното развитие.

Икономическият министър изтъкна, че данните за развитието на българската икономика през последното десетилетие показват ясно, че тя следва световната тенденция на дигитализация на бизнес отношенията, като даде пример с оборота на услугите в сектора на информационните и комуникационни технологии в България, който се е увеличил с 300% за последните 7 години и достига 2,5 млрд. евро.

Караниколов допълни, че разработената от неговото ведомство Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия предвижда към 2030 г. България да се разпознава като регионален център на цифровата икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.

Във видеообръщение към делегатите министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова заяви, че с днешните технологии физическите граници нямат значение.

"Дигитална Европа" е един от основните приоритети на българското председателство, припомни тя и посочи, че като председател на Съвета на ЕС България работи по три основни приоритета - за завършване на единния цифров пазар, за киберсигурност, за защита на личните данни. Цифровизацията и развитието на IT индустрията за нас са също така национален и регионален приоритет, България пое водеща роля и работи усърдно Балканите да станат IT хъб на Европа, каза още тя.

Във втория ден на форума ще обсъжда киберсигурността и регулациите, а директорът на Дирекция "Дигитално общество, доверие и киберсигурност" към Европейската комисия Деспина Спану ще представи стратегията на еврообщността за киберсигурността и проблемите, които Европейската комисия вижда пред развитието на сектора.

Още от Бизнес