България: "Широко затворени очи" и хули срещу разследващата журналистика

Разследващи журналисти в България има, но разкритията им се сблъскват със стена от мълчание и "широко затворени очи" от страна на властите. Освен това тези журналисти и медии биват следени, тормозени и обезсърчавани чрез кампании за очернянето им и са наричани "врагове на държавата", посочва международната организация "Репортери без граници" в доклада си за състоянието на разследващата журналистика в България, разпространен в сряда. Само преди два месеца и половина организацията публикува годишната си класация за свободата на медиите, в която България се срива до 111-то място, вече последна не само в ЕС, но и спрямо страните от Западните Балкани.

В този доклад се казваше: "Корупцията и тайното сговаряне между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-видимото проявление на това ненормално положение е Делян Пеевски".

Политикът и медиен собственик е посочен поименно и в новия доклад като един от основните фактори, заедно с управляващите, за снижаването на професионалните стандарти в журналистиката.

Докладът, озаглавен "Мисията тъй възможна: Разследващата журналистика в България", анализира причините, поради които все по-малко български журналисти и медии се решават да правят разследвания за корупция и други значителни проблеми. "Причините са класическите - корумпирани редактори и издатели, автоцензура, натиск от властите и собственост на медиите, концентрирана в ръцете на олигарси, които използват пресата като "медийни бухалки" за постигане на контрол и наказване на малцината противопоставящи се", се казва в документа.

Как се случва това?

"През последните години стана забележителна концентрация на собствеността - три четвърти от печата е в ръцете на олигарха и законодател Делян Пеевски", посочва докладът.

"Репортери без граници" отбелязва, че печатните медии, гравитиращи около Пеевски, се отделиха в отделен съюз и се оттеглиха от Етичния кодекс на българските медии и си приеха "своя версия на саморегулация". Следва препратка към доклад от 2016 г на "Репортери без граници", озаглавен "Медийните олигарси пазаруват", където името на Пеевски се споменава 18 пъти.

Новият доклад констатира следния парадокс: технически погледнато България е добро място за разследваща журналистика, тъй като има действащи и евтини за достъп публични регистри; политиците и висши държавни служители са длъжни да декларират имуществото и конфликтите си на интереси; обществените поръчки може да се проследяват онлайн, а ако всичко това не е достатъчно, може да се използва Законът за достъп до информация, определен като "един от най-добрите закони за прозрачност в Европа".

Освен това не е неразрешим и проблемът с финансирането, тъй като има няколко български и международни фондации, готови да подкрепят проекти на качествената разследваща журналистика, отбелязва докладът. И констатира, че разследващата журналистика в България не е мъртва, дори е в добро състояние: журналистите успяват да заобикалят стената от мълчание, като разпространяват разкритията си сред обществото чрез социални мрежи и така неразкритите проблеми стават неизбежни за водещите медии и за властите.

"Разследващите журналисти често са обект на различен натиск: от предупреждения, заплахи, "сицилиански" послания и оклеветяващи кампании до физически посегателства над тях и собствеността им. За радост нито един разследващ журналист не е убит в България заради работата си, но има документирани планове и опити за убийства, както и за жестоки, екзекуторски побои, палежи на коли и нападения с бомби срещу разследващи репортери", пише в доклада.

И продължава:"Нито един случай не е разкрит и никой не е обвинен от прокуратурата заради нападение срещу журналисти, но самата държава има срамни прояви на административни и юридически атаки срещу разследващи репортери. Тук даже не броим многобройните случаи на заведени дела за клевета срещу журналисти от публични личности".

"Демотивираща е практиката на прокуратурата да заглушава и смачква официалните разследвания, провокирани от факти и доказателства за корупция и злоупотреба със служебно положение, публикувани в журналистически разследвания. Това се отнася особено до политическата корупция във високите етажи на властта", констатира "Репортери без граници".

"Репортери без граници" посочва примери за разследваща журналистика в България, изброявайки "Темата на Нова", "Хрътките" по бТВ и "Открито" по БНТ. Организацията обаче прави важно уточнение: "Мишените на тези телевизионни разследвания рядко, а даже и никога не засягат членове на висшите ешелони на властта."

"Няколкото печатни издания, които не принадлежат на депутата Делян Пеевски, продължават да публикуват добри разследвания и да разтърсват управляващите с много повече постоянство, отколкото техните колеги в телевизиите. Това важи особено за седмичника "Капитал" и всекидневника "Сега". Известните в миналото с качествени разследвания "24 часа" и "168 часа" се разделиха с качественото си представяне след като се смени собственикът им. Няколко онлайн медии като Mediapool, ClubZ, Offnews и E-vestnik също публикуват качествени разследващи репортажи. Но поради ограничения в бюджетите те не заделят екипи от репортери, които да работят изключително за разследвания", посочва "Репортери без граници".

Докладът отбелязва, че в регионалните медии рязко се появяват разследвания.

Организацията обяснява, че частните медии не са особено ентусиазирани от разследващи проекти с рисковани политически последици, а разследващата журналистика е скъпо начинание. За съжаление и телевизиите, и радиостанциите с обществено финансиране в България не са място, където разследващи репортажи са добре посрещнати.

Докладът посочва, че правителството е един от най-големите рекламодатели в медии, за което използва пари от бюджета, но и от фондовете на ЕС. Това създава порочен кръг - купуването на медии, издържани с публични средства, и превръщането на медиите в зависими от това разпределяне на публични финанси не стимулира провеждането на сериозни разследвания.

Докладът обяснява, че част от медийните издатели в България имат и друг бизнес. За някои това не е пречка да поддържат независима редакционна политика на изданията си, които произвеждат качествени разследвания. Други обаче ползват медиите си, за да разширяват другия си бизнес или за политически цели.

Чуждестранни донори като Фондация "Отворено общество", правителството на Норвегия, Фондация "Америка за България", Фондация "Фридрих Науман" и др. са подкрепяли и продължават да подкрепят екипи от независими журналисти по разследващи проекти, отбелязва докладът и оставя отворен въпроса "има ли живот след изтичането на грантовите схеми."