Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

България ще изгуби 1/3 от работоспособното си население до 2050 година

6 коментара
България ще изгуби 1/3 от работоспособното си население до 2050 година

До 2050 година България ще загуби близо една трета от населението си в трудоспособна възраст. Страната ни е най-бързо смаляващата се в света. Дотогава една трета от пълнолетните в България ще бъдат на възраст 65 години или повече, което най-вероятно ще доведе до недостиг на пазара на труда и ще предизвика стрес върху системата за социално осигуряване на България. Това се казва в доклад по партньорски проект на българската Агенция по заетостта, съвместно с Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Сред най-сериозните проблеми са бързото застаряване на населението и силното обезлюдяване поради ниска раждаемост и емиграция. В докладва се посочва, че усилията трябва да се насочат към набор от политики за увеличаване на заетостта до максималната възможна степен, за да се облекчат последствията от бързо намаляващата работна сила.

Друго предизвикателство, пред което е изправен българският пазар на труда, е високата степен на неговата неравномерност, се казва в доклада. Заетостта на високообразованите е сред най-високите в ЕС – 89% в групата на 15-64-годишните през 2019 г., докато заетостта сред нискообразованите е значително по-малка – само 38%. Аналогично, както заетостта, така и равнището на заплатите са значително по-високи в икономически по-богатите райони, отколкото в бедните и отдалечените части на страната, а данните за трудовата заетост варират значително при етническите групи. Например, трудовата заетост на мъже от ромски произход в трудоспособна възраст е 51%, сравнена с 65% при мъжете от турски произход и 76% за етническите българи. При жените разликите са дори по-големи: в заетост са 31% от жените от ромски, 48% от тупски и и 71% от български произход.

900 000 неактивни на пазара на труда

Независимо от подобренията в пазара на труда, постигнати от България през последните години, има около 900 000 пълнолетни в трудоспособна възраст, които са безработни или неактивни, като тук не се включват учещите. Сред това незаето население 15% са безработни (т.e. налични за заетост и ефективно търсене на работа), а останалите 85% са неактивни (т.е. извън работната сила). Макар неактивността и безработицата да са разпространени сред много различни групи, някои групи от населението са особено засегнати и са изложени на голям риск да станат или да останат неактивни или безработни, се посочва в доклада.

В тези групи са неработещите , неучещи и необучаващите се млади хора – около 170 000 души през 2019 г.

България има едни от най-високите проценти такива младежи в ЕС – 17 на сто, в сравнение с 13 на сто в ЕС, което откроява необходимостта от допълнителни усилия в тази сфера. Младите хора бяха най-силно засегнати от последствията на пандемията Covid-19 на пазара на труда. През второто тримесечие на 2020 г. броят на работещите 15-24-годишни намаля рязко със 17% в сравнение с една година по-рано, докато ефектът върху работещи на възраст 25 и повече години беше много по-малък и намалението е само с 5 %. Това доведе отново до увеличаване на процентите на неработещи и необучаващи се млади хоса – 18% през 2020 г., при средна европейска стойност 14%.

Безработица сред етническите малцинства

Анализът на статистическите данни за доходите и условията на живот (SILC) показва, че около 42% от младите неработещи и неучещи са роми. Активирането им е особено важно, защото неспособността да се увеличава човешкият капитал или умения може да доведе до дълготрайни негативни ефекти, достигащи страховити размери, се отчита в доклада.

Друга група с голям риск са безработните от етнически малцинства (360 000 през 2019 г.): ромите са засегнати от много по-масова безработица в сравнение с други етнически групи и те се сблъскват с много бариери и предизвикателства във връзка с участието им на пазара на труда.

И турската общност е изправена пред сравнително високи равнища на неактивност, особено сред жените, макар в по-малка степен в сравнение с ромската общност. Общо има около 240 000 роми в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, а по-малко от една пета от тях са в контакт с Агенцията по заетостта. За турското малцинство изчисленията сочат около 123 000 пълнолетни в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат.

Грижа за близки спира хора от работа

Грижите за близките и семейните отговорности са сред най-честите причини за неактивност на пазара на труда. Тази бариера засяга особено жените, които представляват преобладаващата част от хората, обявяващи грижата за близки и семейните ангажименти за главната им пречка за нетърсене на работа.

България предоставя един от най-дългите отпуски на майките в ЕС (общо повече от две години, включително, както отпуск по майчинство, така и по-малко щедро заплатен родителски отпуск). Както повечето други страни в ЕС, България предоставя много по-кратък отпуск за бащите (около две седмици), се отчита в доклада. За да се насърчат бащите да поемат по-голяма роля в грижата за децата, някои страни, напр. Швеция, и Исландия, са увеличили отпуска за бащите, понякога на принципа "използваш или губиш".

Други политики, които могат да донесат и културни промени, също могат да помогнат и на родителите.

Например, по-широк достъп до финансово достъпна грижа и възможността да се работи с намалено работно време може да помогне на родителите да балансират отговорностите си за отглеждане на децата и работата си. Броят на дневните детски заведения обаче е ограничен, особено в селските райони, а България има култура за работа на пълен работен ден, по-малко от 2 процента от работещите са с намалено работно време – най-ниският процент в ЕС. В допълнение към това заплатите за намалено работно време в България са често твърде ниски, за да осигурят прилично съществуване, анализират експертите.

Много неработещи жени, поради свързани със семейството причини, често се сблъскват и с други бариери за участие на пазара на труда – особено бариери, свързани с умения и опит, включително липса на актуален професионален опит (докато отглеждат децата), ниско ниво на образование или предишни нискоквалифицирани занимания, се посоча в доклада.

Безработни поради болест

Третата особено рискова група са безработните поради заболяване и увреждане - 190 000 през 2019 г. Уврежданията са честа причина за неактивност, а процентите на заетост при хората със здравословни проблеми са сред най-ниските в ЕС.

По-възрастните безработни в трудоспособна възраст (55-64 г.) - около 340 000 през 2019 г. са другата проблемна група.

Макар процентите на заетостта при по-възрастните хора да са по-високи от средните стойности за ЕС и силно да са се увеличили през последните години, те остават много под равнището за основната група пълнолетни. Предвид големия брой хора на възраст 55-64 години, които не работят и поради растящия дял на по-възрастните хора сред българското население, активирането на по-възрастни хора би имало потенциала да допринесе за намаляването на ефектите на намаляващото и застаряващото население и ще реши проблеми на недостига на работна ръка.

Работещите възрастни се увеличават

Процентите на трудовата заетост на по-възрастните лица (55-64 г.) се увеличиха много съществено през последното десетилетие – от 45 процента през 2011 г. до 64 процента през 2020 г. Това увеличение е тясно свързано с постепенното нарастване на официалната възраст за пенсиониране. Въпреки това се прогнозира бързо намаляване на работната сила в България и необходимост от допълнително увеличение на трудовия стаж на по-възрастните работещи за облекчаване на недостига на работна ръка.

Макар заетостта на 55-64-годишните сега да е по-висока в сравнение със средните данни за ЕС, тя е все още с поне 10 процентни пункта по-ниска, отколкото във водещи страни в ЕС, анализират експертите.

Сред мъжете на възраст 60-64 години, които не работят, по-малко от един на шест души се регистрира в Агенцията по заетостта, макар че те още не са достигнали официалната възраст за пенсиониране. Тази практика е частично свързана с финансови демотивиращи фактори за работа в пенсионната система, което намалява желанието на по-възрастните лица да работят

Препоръки

Въпреки значителния напредък на българския пазар на труда през последното десетилетие и въпреки пандемията от Covid-19, нивата на заетост в България нараснаха от под 60 процента сред 15-64 годишните преди 10 години до 68.5% в края на 2021 г., според данни, изнесени в доклада. За да активира обаче възможно най-много неактивни хора, България трябва да пренасочи ресурси към политики, които работят най-добре и да засили подкрепата си за най-нуждаещите се, според наблюденията, изложени в доклада на ОИСР. България харчи едва 0,16 на сто от БВП за активни политики на пазара на труда (АППТ), по-малко от половината от средното за страните от ЕС (0.39 на сто).

Освен това, две трети от разходите на България за АППТ отиват за директни програми за създаване на работни места, докато други видове програми са по-малко застъпени. ОИСР препоръча пренасочване към преквалифициране и повишаване квалификацията на работниците, както и целенасочени програми за подкрепа на заетостта на първичния пазар на труда.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Гений
    #6

    Нищо чудно. Спасибо, братушки, че промихте мозъците на поколения българи, че умишлето държахте страната ни в нищета десетилетия наред, че за газ плащаме в пъти повече от всичките ви други клиенти, че обявихте буквите за скопски! Няма да се изненадам, ако и през 2050 паметниците на савецката армия и алиоша гордо доминират над българските градове, зорко пазени от парапраправнуците на активни борци...

  2. анита хегерланд
    #5

    Как се коментира темата в Япония и САЩ, където раждаемомостта е на най-ниското ниво, откакто се следи този проблем?! Смята се, че световното население ще продължи да се увеличава и да се разселва от Азия, Африка и Латинска Америка към цивилизования западен свят. Това са бъдещите работници, от които икономиките ще се нуждаят.
    Другият проблем е потреблението: консуматорът купува това, което икономиката произвежда, ако го няма, бизнесът умира. За да не се реализира прогнозата, американските специалисти

  3. анита хегерланд
    #4

    Какво се случва с раждаемостта?! Глобалният феминизъм се свързва с проблемите за свободата на житейски избор, което включва социалният статус, външният вид, семейството.
    В Южна Корея се зараждат две противоположни обществени движения: едното поддържа култ към крастота, постигната чрез пластични операции, за просперитет в обществото, като свобода на избор и социална увереност. Другото течение: "извън корсета" е против фетишизирането на тези полови разлики.
    Във Великобритания се заражда движение на

  4. анита хегерланд
    #3

    Доколкото младите реагират на стимули, то за повишаване на раждаемостта това е жилището. Държавна политика за строителство на евтини домове е една опция, която си струва да се обмисли. Във Виена се строи такъв комплекс, в който няколко малки апартамента имат обща трапезария, като идеята е, че жилищата ще се продават на млади семейства, които ще живеят заедно като комуна. Това прави отглеждането на деца по-лесно, защото семействата са по-тясно свързани помежду си.

  5. Ianko74
    #2

    Евроатлантиците харесват това.

  6. Десен бесен
    #1

    По времето на Боко, който иска да се връща на власт, България намаля с 800 хил. души. На това в нормалните държави се казва ГЕНОЦИД. Демографската политика наистина е най-големият и фундаментален проблем на България. Съдебната реформа след дълги родилни мъки, един ден ще се случи. Магистралния пръстен на България един ден ще се построи, както и бързата железница. Дори може да имаме три тунела под Стара планина и пет моста над Дунав. Но какво от това, ако няма ХОРА, или те са с един доста по-различен манталитет и култура от европейската?!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.