България ще изпълнява решения на чужди съдилища и органи, гласи поправка в Гражданско-процесуалния кодекс

Решенията на чуждестранни съдилища, както решенията на компетентни чуждестранни органи се признават и изпълняват в България, когато нашата страна и съответната чужда държава имат договор. Това гласуваха народните представители, които приеха днес промени в Гражданско-процесуалния кодекс.

Срещу поправката се обяви депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов. Който предположи че по този начин ние се съгласяваме да се ограничат правата на тези граждани. Не се казва какви са тези органи - митнически, данъчни, правителствени полицейски, обясни депутатът. Това вече засяга не само съдебни суверинитет на държавата ни, но и националния, смята Корнезов, който възрази срещу възможността да се изпълняват решения на чужди административни органи на българска територия по реда на ГПК.

Оспорването на този текст е във връзка решението молба за връщане на дете, което е неправомерно изведено от страната, или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца да се разглеждат от Софийския градски съд в открито заседание.

Съдът трябва да се произнесе в 30-дневен срок, решението му може да се обжалва пред Софийския апелативен съд. Софийският градски съд ще може да определи подходяща временна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните. Софийският градски съд ще разглежда и молбите за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяването им при неправомерно прехвърляне на дете, когато молбата е основана на Люксембургската конвенция.

Работник, към който работодателят има парични задължения, може да вземе документи и извлечения от счетоводните книги и с изпълнителен лист да си събере вземанията, без да завежда дело, предвижда друга промяна в ГПК.

По този начин се създава ново, извънсъдебно изпълнително основание, което ще бъде по-лесен начин за работниците да получат парите по трудово правоотношение, които им дължат работодателите, обясни председателят на правната комисия Анелия Мингова. Има и възможност, когато работниците водят дела за подобни вземания, да се предвиди и така нареченото "предварително изпълнение" на съдебното решение, без да се чака то да влезе в сила и по-рано да тръгне принудителното изпълнение, обясни тя.

Любен Корнезов от Коалиция за България каза, че ще подкрепи текста, но това е мъртва, неприложима идея, макар и добра. Счетоводните книги са при работодателя, как работникът ще може да вземе извлечение, за да го даде на съдията, който трябва да издаде изпълнителния лист, попита Корнезов. Той предложи да се запишат механизми, чрез които работодателят да бъде задължен да издаде извлечението и съответните документи. В противен случай това извънсъдебно основание ще остане едно добро пожелание, защото никой работодател няма да издаде документ срещу себе си, посочи Корнезов.

Константин Пенчев от НДСВ обясни, че за въвеждането на тази разпоредба са настоявали синдикатите. Той каза, че възражението на Корнезов е основателно, защото, дори да има извлечение от сметките, то ще бъде в размера, който работодателят признава, а не който работникът търси. Ако не направим революционна промяна в изпълнителния процес, няма да имаме и ефективна съдебна система, така че този текст е стъпка напред, макар и да е малка, добави Пенчев.

Споделяне

Още от България