България ще може да отказва достъп до "Турски поток", но нямало да го прави

Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" ще получи правото да отказва достъп до "Балкански поток" - продължението на газопровода "Турски поток" през българска територия. Това ще стане с предложени поправки в Закона за енергетиката, внесени през декември от депутата от ГЕРБ и председател на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов между първо и второ четене на други корекции, засягащи възобновяемите енергийни източници.

Макар да изглежда скандална, всъщност промяната е заради приетата още през април 2019 г. т.нар. газова Директива (ЕС) 2019/692. Тя заложи изисквания за стриктно координиране с Европейската комисия на изграждането и експлоатацията на газопроводите на територията на ЕС, които влизат от трети държави или изходът им е към страни извън Общността. Новата евродиректива трябваше да бъде отразена в българското енергийно законодателство до 24 февруари 2020 г., което все още не е факт. Има процедура за нарушение на това изискване, поради което в законодателната програма на Министерския съвет до края на 2020 г. е било предвидено въпросните поправки да се внесат през септември, но това става едва сега.

Реално поправките се отнасят за всички български газопроводи от или към страни като Сърбия, Турция, Македония. Урежда се и това, че ако България иска да сключва технически или междуправителствени споразумения за експлоатация на транзитни газопроводи към трети страни, трябва също да ги съгласува с Брюксел и да получи изрично одобрение.

Но най-щекотлив е въпросът с т.нар. "Турски поток", който според САЩ увеличава енергийната зависимост на Балканите и Югоизточна Европа от Русия. Редица експерти също така твърдят, че българската инвестиция от 3 млрд. лв. в газопровода няма да се изплати от транзитните такси, макар държавната фирма да твърди друго.

Опция за дерогация...

Според внесените от Николов текстове "Булгартрансгаз" ще може, след съгласуване с Европейската комисия, да отказва достъп на транзитьори до газопровода "Турски поток" у нас. На преносния оператор това ще бъде разрешено, само ако не се нарушава конкуренцията на пазарите, които биха били засегнати при евентуално освобождаване на "Булгартрансгаз" от задължението да осигурява достъп до всички желаещи търговци, ако тръбата има свободен капацитет.

Реално още преди да започне да строи руския газопровод, "Булгартрансгаз" обяви търг за капацитета му и успя да го запълни 90 процента при входа на границата с Турция и 80 процента на изхода за Сърбия. Договори бяха сключени с руската компания "Газпром" и швейцарската МЕТ. Количествата за всеки от двата "шипъра" не бяха посочени, но се смята, че обемите са на "Газпром", доколкото "Турски поток" от началото си на руския бряг на Черно море е предвиден за пренос на руски природен газ към Турция и Европа. За договора на МЕТ се твърди, че е нищожен.

През "Турски поток" от началото на 2020 г. влизат и количествата за българския пазар, договорени от "Булгаргаз", които са около 3 млрд. куб. м годишно.

... но нямало да се ползва

"Балкански поток" е проект, разработен по пазарен модел, и "Булгартрансгаз" не възнамерява и няма да иска от Европейската комисия дерогация и изключения от общите правила за газопровода. Няма да се отказва достъп на желаещи. Свободните 20 процента от изходния му капацитет, когато пълната мощност бъде постигната през октомври 2021 г., ще бъдат предлагани на платформа за търговия с природен газ", заяви изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов пред Mediapool.

Българското трасе на "Турски поток" бе построено в рекордно кратки срокове и заработи с частична мощност в края на декември 2020 г. Към момента е готова само линейната му част, а двете компресорни станции, с които ще се постигне пълният му капацитет, все още не са въведени в експлоатация.

Свободният капацитет – на търгове

От януари 2021 г. "Булгартрансгаз" има възможност да пренася около 15 млн. куб. м дневно, но транзитира по-малко – около 10 млн. куб. м, колкото са договорените обеми с "Газпром" и МЕТ. След въвеждането на компресорната станция "Расово", която е пред тестове за експлоатация, капацитетът за транзит ще бъде повишен до 20 млн. куб. м дневно. През септември 2021 г., когато стане готова и другата компресорна станция – "Нова Провадия", се очаква да се достигне пълният капацитет на газопровода от 38 млн. куб. м дневно за Сърбия.

Строежът на "Нова Провадия" още не е започнал, макар оборудването за нея да дойде в края на ноември 2020 г. Доставката явно бе ускорена, тъй като производител на оборудването е американската компания "Солар Търбайн" и така бе избегнат риск тя да попадне под наложените от САЩ санкции за фирмите, участващи в проекта.

Екоминистерството е одобрило на 29 декември 2020 г. доклада за оценка за въздействието върху околната среда на проекта за компресорната станция "Нова Провадия", регионалното ведомство пък преди дни е приело подборния устройствен план за площадката. Сега се очаква разрешителното за строеж. Междувременно предстои да бъде променено предназначението на нивите, които са били купени от "Булгартрансгаз" за изграждането на това съоръжение, обясни Малинов.

Той за пореден път защити пазарния смисъл от проекта, но тепърва предстои да се види дали след като заработи изцяло, газопроводът ще има кандидати за останалия свободен капацитет. Той вече бе предлаган в две преки процедури на "Булгартрансгаз", но желаещи за резервирането му в по-дългосрочен план не се появиха.

Редица експерти и анализатори са на мнение, че газопроводът целенасочено е проектиран да остане със свободен капацитет, за да се вмести в изискванията на европейската газова директива и формално да изглежда, че се допускат всички желаещи, но всъщност да се гарантира преносът само на руските количества газ.

Времето ще покаже дали има такъв трик.