Балканската политика влиза в парламента

България ще определи "червени линии" в отношенията си със съседните страни

Николай Младенов:Няма да позволим да се шикалкави с историята и идентичността ни

Сн. БГНЕС

Парламентът ще определи в доклад "червените линии" и принципите в отношенията със съседните страни. Документът ще бъде изготвен от външния министър Николай Младенов и трябва да доведе до последователна и трайна политика към страните от Балканите без значение моментната политическа и икономическа обстановка.

Идеята за доклада дойде, след като се стигна до обтягане на отношенията с Македония заради тълкуването на историята от страна на Скопие и казуса със Спаска Митрова. В сряда Младенов отказа да посочи конкретни "червени линии", но уточни, че България не е страна, "която ще позволи да се шикалкави с нейната история, с нейната идентичност".

"Не е мястото на политиците да се опитват сега да измислят някакви тълкувания. Всички такива опити са довеждали до крах, затова е по-важно да гледаме напред", посочи Младенов след правителственото заседание.

"Имаме трайни, културни, исторически, политически интереси като българска държава, които трябва да бъдат защитени в региона в един нормален и конструктивен диалог с нашите съседи. Развитието на българските общности, запазването на българския език, на българската култура във всички тези страни е основен приоритет за нашето общество не от вчера", каза още Младенов.

В документа трябва бъдат фиксирани основни устои на българската политика, като те да са резултат на сериозен дебат в обществото и Народното събрание.

Следващата седмица ще се проведе редовната среща на българските посланици от балканските страни, за да започнат обсъжданията на параметрите на документа и цялостен преглед на отношенията.

"Пет години след като страната ни стана член на Европейския съюз и осем години откакто сме в НАТО, има нужда да се определят трайно българските интереси и виждания по отношение на това как наши съседи, които са наши приятели и имат договорни отношения с НАТО и с ЕС, ще се движат към тези две организации", каза Младенов.

Той посочи, че София подкрепя евроатлантическата интеграция на съседите си.

Малко по-рано тази година премиерът Бойко Борисов заплаши, че България може да се присъедини към Гърция, която блокира членството на Скопие в НАТО и ЕС заради спора за името на бившата югославска република. Причината бе решението на Върховния съд на Македония да отнеме детето на Спаска Митрова.

"Както ние сме се възползвали и се възползваме от членството в ЕС, за да подобряваме постепенно качеството на живот в България, така трябва да помогнем на нашите съседи, които искат да извървят същия път, да го извървят, за да могат и те да видят предимствата на това да спазваш общите принципи, да имаш достъп до общия пазар на ЕС и, разбира се, да базираш политиката си на един конструктивен поглед към бъдещето, а не да се ровиш в миналото, там, където е мястото на историците", заяви Младенов.

Само преди ден македонският президент Георге Иванов заяви на пресконференция в Брюксел, че Скопие иска да си сътрудничи на европейска основа с България и политиците трябва да оставят историята на историците.

Спокойният тон на българското правителство по отношение на провокации на Скопие бе нарушен през последните месеци. Премиерът Борисов обяви, че България не е съгласна в името на Македония да има географско понятие, а външният министър Николай Младенов заговори, че планира "конструктивно настъпление" на Балканите.

Преговорите за членството на Македония в НАТО и ЕС до момента са блокирани от Гърция, която не приема името на Македония. Скопие обяви независимост през 1991 г. и веднага влезе в спор за своето име с Гърция, чиято позиция е, че Македония е името на нейна северна провинция и не може да има държава с подобно име.

Още по темата
Още от Балкани

За или против машинното гласуване?