България ще отстоява пред Европа да получи 1 млрд. лева за ремонт на пътища

България ще се бори до последно с Европейската комисия да не бъдат спрени парите за ремонт на втори и трети клас пътища през следващия програмен период. Програмата максимум е да договорим 1 млрд. лева за това, а минимум - поне сегашният размер от 500 млн. лв., съобщи министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова при подписването на поредната порция договори за ремонт на пътища по оперативна програма “Регионално развитие” за 29 млн. лв.

Проблемът е, че Брюксел не предвижда финансиране на ремонт на пътища и културно-историческо наследство през следващия програмен период 2014–2020 г. Това беше ясно заявено и при пристигането на представители на Европейската комисия у нас през октомври за старта на преговорите по новия договор за сътрудничество.

Навярно това е причината пътищата да не фигурират въобще и в първия вариант на бъдещата оперативна програма, представен от министър Павлова през септември по време на форум на строителната камара.

Двоен ефект

Днес министър Павлова обаче заяви, че страната ни ще представи няколко много силни аргумента. Единият е, че това са пътища, които ще водят до големи туристически атракции и обекти, каза тя.

Другият много важен аргумент, според нея, е, че се цели разширяване на обхвата като се добавят и първокласните пътища, които са извън коридорите на трансевропейската транспортна мрежа. Първокласните пътища са тези, които водят до големите туристически обекти и дават свързаност между големите градове, обясни министър Павлова. Освен това първокласните пътища осигуряват достъп до магистралите и скоростните пътища, които ще се финансират по линия на оперативна програма “Транспорт”, допълни министър Павлова.

Най-силният аргумент обаче е постигнатото удвояване на ефекта през този програмен период. При планиран ремонт на 400 км пътища срещу 501 млн. лв., с днешна дата вече са над 860 км, изтъкна министър Павлова.

Председателят на Управителния съвет на агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров отбеляза, че благодарение на тази програма се прави рехабилитация на пътища, които не са виждали ремонт повече от 40 години. Въпреки, че първоначално бяха планирани две фази, в резултат на спестените при търговете средства днес се стига до пета фаза с включени 5 лота. Това са ремонт на пътя Камен – Драганово и Чешма – Кесарево (лот 49), Драгомирово – Царевец (лот 51), граница Русе – Опака (лот 54), Светлина – Тополовград (лот 56), Джебел – Църквица – Синчец (лот 57) и в Хасковско (лот 59).

Плановете на Пътната агенция са до пролетта да има избрани изпълнители и в началото на лятото да започнат ремонтите. Ако няма обжалване на процедурите и има добра организация, обектите могат да бъдат изпълнени в рамките на 6 до 9 месеца, показва натрупаният опит до момента.

“Региони в растеж” с амбиция за 2.4 млрд. евро

Бъдещата оперативна програма “Региони в растеж” си е поставила амбициозната задача да извоюва 2.4 млрд. евро бюджет, което е с 0.8 млрд. евро повече спрямо настоящия програмен период.

Основният фокус в нея е градското развитие, като предвидените средства към момента са 1.5 млрд. евро. С тях първоначално беше планирано да бъдат финансирани 36 общини, които вече разработиха интегрираните си планове за градско възстановяване, въз основата на които ще се дават парите. След натиск от депутати от различни парламентарни групи общините бяха увеличени до 54, а с днешна дата броят им нарасна до 67 общини. Това поставя под въпрос доколко средствата ще стигнат за реализацията на амбициозните интегрирани планове, които направиха големите градове.

Очаква се на заседанието на правителството в сряда да има вече окончателно яснота колко и кои общини ще останат за финансиране по програмата. Това ще стане с приемането на Националната концепция за пространствено развитие, която ще посочи критериите за избор на градска община, каза министър Павлова.

Следващият приоритет е “Енергийната ефективност”, за която са предвидени 256 млн. евро. Това е реализиращата се в момента програма за енергийно обновяване на домовете, по която в момента тече одобрението на проектите и се очаква напролет реално да започне самото саниране.

За опазване и развитие на културното и природното наследство са предвидени 204 млн. евро.

Другите два приоритета са за държавната здравна и социална инфраструктура – 179 млн. евро и държавната образователна инфраструктура – 102 млн. евро.