България ще плаща на осъден доживот за лошите условия в затворите

България ще плаща на осъден доживот за лошите условия в затворите

България за пореден път бе осъдена пред Европейския съд по правата на човека от затворник за лошите условия в местата за лишаване от свобода. Решението на съда в Страсбург е по дело, заведено от изтърпяващият доживотна присъда в затвора в Ловеч Мирослав Събев, което е защитавано от адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева.

През юни 1995 година Бургаският окръжен съд осъжда на смърт Събев за извършен грабеж и убийство. Присъдата обаче не е изпълнена заради отмяната на смъртното наказание и е приравнена на доживотен затвор без право на замяна, която трябва да бъде изтърпяна при възможно най-строг режим в Ловеч.

Събев е поставен в изолация в килия с размер 10 квадратни метра с други двама души. Това е по-малко от европейските изисквания, които постановяват, че на затворник трябва да се полагат най-малко 4 квадратни метра жизнено пространство. Затворниците имали право да посещават тоалетна три пъти дневно за по 10 минути, а през останалото време били принудени да използват кофа, тъй като помещението не било оборудването с мивка и тоалетна.

Сервираната храна също не отговаряла на елементарни хигиенни изисквания, като Събев често намирал странни парчета и насекоми в чинията си. На моменти му бил забраняван достъпът до вестници, книги и до параклиса в затвора. Не му било позволявано да посещава стола, а храната му била носена в килията.

През 2004 г. Събев подава жалба пред началника на затвора, като посочва тези проблеми. Получава отговор, че всички затвори в България са свръхнаселени и че не може да му бъде осигурен постоянен достъп до тоалетна, както и че качеството на храната покрива нормите.

Затворникът подава жалба по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу правосъдното министерство, което отговаря за затворите. От Ловешкия районен съд е направено посещение в затвора, след което се излиза с решение, че затворниците живият без елементарен достъп до течаща вода и тоалетна. Съдът отсъжда да на Събев бъдат изплатени 280 лв. обезщетение.

Затворник подава втора жалба, но Ловешкият окръжен съд този път отсъжда, че исканията му за по-голямо обезщетение за несъстоятелни. При разглеждането ѝ от Апелативния съд във Велико Търново е отсъдено, че затворникът излежава присъдата си в нехуманни условия - без достъп до течаща вода и тоалетна и при постоянно затворен прозорец на килията, лишаващ го от приток на свеж въздух. Съдът отрежда да му бъдат изплатени 2 000 лв.

През 2006 г. Събев подава трета жалба срещу Министерството на правосъдието, този път пред Софийския градски съд, който също намира условията на затвора за нехуманни и отсъжда да му бъдат изплатени 750 лв.

Въпреки че исковете му са уважени, Събев не получава обезщетението поради диспути между различните съдилища. При нито една от жалбите не е намерено, че нехуманните условия са увредили здравето му.

В крайна сметка Мирослав Събев подава жалба срещу България пред Европейския съд. Съдът намира, че жалбоподателят е бил държан в нехуманни и унизителни условия през периода от 1999 г. до 2008 година, когато затворът в Ловеч най-накрая е ремонтиран.

Поради лошите условия държавата ще трябва да плати на Събев 6 000 евро обезщетение и 1677 евро разноски по делото.

Споделяне
Още от България