България ще съди Брюксел заради еконормите за ТЕЦ

България се присъединява към заведената от Полша жалба в Съда на Европейския съюз срещу определените от Еврокомисията емисионни нива, които трябва да постигат големите горивни инсталации. Те засягат дейността на въглищните централи в държавите от Евросъюза. Това реши правителството на редовното си заседание в сряда.

Варшава иска от съда да отмени решението на Еврокомисията от 31 юли 2017 г.. В него се посочва какви емисионни нива трябва да покриват големите горивни инсталации в Европа, за да отговарят на приетия по-рано регламент за най-добрите налични техники, на които да отговарят предприятията.

Според Полша определянето на разрешените нива за замърсяване на въздуха е извършено въз основа на погрешни и непредставителни данни. В жалбата се посочва още, че са приети твърде високи нива за пречистване на вредните газове, които не са подходящи и годни за постигане на очакваните ползи и предвидените цели. Освен това според Полша не е изготвена оценка на последиците от обжалваното решение. Страната претендира и за нарушения при гласуването на решението, което станало без предварително обсъждане.

Кабинетът одобри присъединяването на България към жалбата на Полша, тъй като страната ни е сред най-засегнатите от приетия регламент, според който, ако до 2021 г. въглищните централи не покрият поставените изисквания за нива на пречистване на серен двуокис, азотни окиси, живак и др., трябва да прекратят. Този регламент бе одобрен от 20 страни, а останалите, след които Полша и присъединяващата се към съдебния ѝ иск България, гласуваха против.

След заседанието на среща с организациите от въглищния и енергийния отрасъл енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че страната ни вече е гласувала против референтния документ и е налице политически консенсус по темата за защита на въглищните ни централи. " Ще положим всички усилия за защита на въгледобивните предприятия и големите горивни инсталации", допълни тя, цитирана от пресцентъра на ведомството си. По думите ѝ топлоелектрическите централи са от стратегическо значение за българската енергетиката, тъй като произвеждат над 40% от енергията.

Целта на българското правителство е да получи от Брюксел изключение от завишените екостандарти. Такова ще се допуска само в случаите, когато цената на необходимите за намаляване на вредните емисии инвестиции се окаже прекалено голяма и доведе до огромно поскъпване на електроенергията.

Срокът за заявяване на такава дерогация изтича през февруари 2018 г., но българските централи все още не са приключили със замерванията на емисиите от живак, които досега не са били обект на контрол. Тези данни са нужни, за да могат дружествата да изчислят какви инвестиции ще им трябват за екологизация и на тази база да искат изключване от обсега на правилата.

През октомври енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че въглищните централи се нуждаят от удължаване с шест месеца на срока за заявяване на дерогацията, което ще се прави пред българската Изпълнителна агенция по околна среда.

От енергийното министерство посочват, че измерването на живак изисква продължителни изследвания от лицензирани лаборатории и затова искането на българските ТЕЦ е срокът за подаване на заявления за дерогация да се удължи до 16 август 2018 г. Това щяло да позволи на деветте засегнати български въглищни централи да изготвят по-пълна и прецизна документация.

По информация на Mediapool обаче, все още няма решение за удължаването на този срок.

България прави всичко възможно да запази въглищните си централи, тъй като дейността им е свързана не само с енергийната сигурност на страната, но има и социално-икономическо отражение в региона на комплекса "Марица Изток"