България ще се справи по-добре с реформите, ако е член на НАТО

Господин Мейкънс, как си обяснявате промяната през последната година към кандидатурите на България и Румъния за членство в НАТО?

На първо място мисля, че правителствата на страните-членки бяха много впечатлени от усилията, които полагат двете страни за вътрешни и военни реформи, както и за изпълнението на други задачи, които се изискват от плана за постигане на членство в НАТО. Беше оценено, че двете държави постигат прогрес и са сериозни по отношение на изпълнение на поставените задачи.

На второ място, оставянето на България и Румъния извън алианса и при този тур на разширяване би било вредно от политическа гледна точка. Двете страни могат да почувстват, че за втори път са отпратени от вратата на организацията и това може да има политически последствията, които биха били неприятни.

На трето място, и което може би е най-важно, са събитията от 11 септември миналата година. И Българи и Румъния дадоха своята силна подкрепа на САЩ и на съюзниците в кампанията срещу международния тероризъм.

Аз мисля, че има разбирането, че за да бъде тази кампания успешна, то Европа трябва да бъде колкото се може по- интегрирана и обединена в своята подкрепа. И за тази цел, доколкото и другите причини накланят везните в тази посока, бе желателно България и Румъния да бъдат включени в тази вълна на разширяването.

Как оценявате прогреса на реформите в българската армия и тайните служби?

Трябва да кажа, че не съм информиран в детайли по този въпрос. Това, което знам е, че във Вашингтон са окуражени от сериозността, с която българското правителство осъществява реформите.

Има усещане за това, че предстои още работа, но също така, че е по-вероятно процесът да продължи, ако България стане членка на Алианса и стане обект на очакванията и изискванията, които се отнасят за членките на НАТО, отколкото ако остане още веднъж извън организацията.

При такова развитие може да се почувства разочарование, че може би не си струват усилията за реформи за постигане на членство в алианса.

Какво можем да очакваме да се случи след евентуалното получаване на покана за членство в НАТО?

Това, което ще се случи е, че ще има преговори с НАТО с всяка от седемте страни, които аз очаквам да бъдат поканени да се присъединят. Тези преговори ще бъдат доста бързи, защото не са толкова сложни като преговорите за членство в Европейския съюз.

Един компонент от тях ще бъде дискусията по конкретен план за продължаване на реформите и адаптация след като България се присъедини към НАТО. Мисля, че това също ще бъде въпрос, който ще бъде част от дебата по ратификацията в Американския конгрес.

Ще бъде добре, ако има необратим процес на военна и институционална реформа. В преговорите трябва да стане ясно, че планът за постигане на членство трябва да продължи и след като новите страни се присъединят към Алианса.

Трябва да признаем, че в някои отношения програмите за реформи не са стигнали толкова далеч, колкото всички бихме искали. Затова трябва да има съвместно задължение да се продължи работата след самото приемане.

Очакването е, че преговорите ще се проведат през 2003 година и ще приключат до края на същата година. Ратификацията от страните-членки ще стане в началото на 2004 г. и новите страни формално ще станат членки през тази година.

Какво ще промени за българския гражданин членството в НАТО?

От формална гледна точка, България ще бъде включена в зоната на сигурност на НАТО и ще бъде защитена от северноатлантическия договор, чиито чл.5 гласи, че атака срещу всеки от членовете ще бъде смятана за атака срещу всички държави - членки на НАТО.

Днес България може да очаква, че Алиансът ще бъде загрижен за всичко, което може да застраши сигурността ѝ, но формално няма поето задължение от страните -членки.

Атака спрямо България може да не изглежда вероятна точно сега, но една от целите на Алианса е страните да бъдат под един общ чадър на сигурността. Много страни смятат, че това е изключително важно.

Но може би още по-важно е, че България ще има равноправен глас в дискусиите в НАТО по отношение на европейската сигурност и ролята на Алианса в защитата на сигурността извън континента.

Едно от най-големите предизвикателства през следващите години ще бъде това, доколко организацията е убедена да играе важна роля в защитата на Европа и света срещу заплахи, които идват извън европейския континент.

Това ще бъде едновременно възможност и предизвикателство за България и за другите нови членки. Възможност, защото те ще могат да правят политиката на Алианса по въпроси, свързани с Иран, Ирак, проблеми в залива и Близкия изток, но и предизвикателство, защото аз вярвам, че вероятно НАТО ще трябва да предприеме много агресивна програма за развитие на военни възможности и обучение, които да му позволят да бъде по-ефективен в справянето с някои от изброените заплахи.

Затова не мисля, че ще има ситуация, в която някои от новите страни-членки може да влезе в Алианса и да се отпусне и да си каже - ние вече станахме пълноправни членове и можем да обърнем вниманието си към нещо друго.

НАТО ще трябва или да мобилизира и трансформира военните си възможности и политиката за да отговори на новите заплахи или ще атрофира и ще стане не толкова значителна организация, колкото аз смятам, че трябва да бъде.

Колко важна е икономическата ситуация в България за членството в НАТО?

Много важно за Алианса е страните-членки да бъдат икономически силни и да показват ръст в съответствие с техния потенциал, защото колкото са по-силни икономически, толкова по-силни ще бъдат социално, политически и във военно отношение.

Затова за НАТО е много важно България да продължи своето икономическо развитие и да го ускори. Твърдейки това не казвам, че членството в НАТО като такова е възможно да има голям ефект върху икономическото положение в България. То може да има известен ефект, но аз смятам, че гледането на членството като нещо, което ще реши икономическите проблеми е грешка.

Много по-важно в това отношение ще бъде адаптирането на българската икономика, закони и институции към тези на ЕС. Затова България трябва да се приготви да се възползва от възможностите, които ще и даде ЕС след евентуалното приемане през 2007 година.

Ако през оставащите четири години България предприеме необходимите за това реформи, то тя ще може да извлече ползи от процеса още преди да приключи преговорите и се присъедини към ЕС.

Ако трябва да обясните накратко на работещите в българската армия какво ще означава за тях членството в НАТО, то какво бихте им казали?

Българската армия ще бъде постепенно намалявана като състав, ще се наложи промяна на техниката и обучение за мисии, които са релевантни на целите на алианса.

Мисля, че това ще бъде труден процес за военните, както е бил и досега, но те ще успеят да го изпълнят и той ще им се изплати, защото ще постигнат по-високи ниво на професионализъм и на интеграция в по-напредналите военни структури на другите съюзници.

Какво значат събитията от 11 септември за сигурността на България и на другите страни кандидатки и на членките на НАТО?

Ясно е, че атаките от 11 септември целяха САЩ по един директен начин. В този смисъл сред някои от нашите съюзници в Европа съществува мнението, че терористите се интересуват от САЩ и затова те не трябва да се притесняват от тях. Аз мисля, че това е грешка.

На първо място ние знаем, че същите терористи са планирали операции в Европа. Не мисля, че европейците могат да спят спокойно нощем и да си мислят, че всички действия на терористите ще бъдат насочени и за в бъдеще само срещу САЩ.

Ние трябва да гледаме на целите на терористите като насочени срещу нашия начин на живот и казвайки нашия, имам пред вид западния начин на живот. Това включва цялата евроатлантическа общност, в това число и България. Затова смятам, че всички имаме общ в интерес да сме сигурни, че терористите не могат да действат ефективно или в идеалния случай въобще в целия свят.

Това е проблем на вътрешната сигурност, сътрудничество между разузнаванията и т.н. Много от това, което трябва да се направи не е в сферата на НАТО, но ако мислите за сигурността като широко понятие, което включва много заплахи и предизвикателства, то НАТО трябва да бъде центъра на широка политика по сигурността. Тя може би няма да покрива цялото поле от въпроси, но ще бъде най-важната структура по отношение на сигурността в евроатлантическто пространство.

Тогава може би ще видите, че за България и нейните граждани терористичните заплахи са нещо, за което трябва да са загрижени и нещо, за което чрез НАТО и те могат да допринесат.

*Интервюто е осъществено със съдействието на Фондация “Отворено общество” - София