България ще спечели $1-1,75 млрд. от продажба на парникови газове

До края на 2005 г. България ще сключи първата сделка за продажба на емисии на парникови газове на държавно ниво. Канада, Япония и развитите европейски държави проявяват голям интерес към покупката на емисии от парникови газове, които страната ни не е изхвърлила в околната среда и има право да търгува, съобщи за Mediapool Ивона Грозева, старши експерт в отдел "Стратегия и програми по околна среда" в екоминистерството.

Продажбата на емисии на парникови газове на държавно ниво официално ще бъде възможна след 16 февруари 2005 г., когато Протоколът от Киото влиза в сила, след като в края на 2004 г. Русия го ратифицира. Всяка държава, която е страна по този междуправителствен документ, трябва да спазва определени нива на изхвърляни в атмосферата парникови газове в периода на действие на Протокола - 2008-2012 г.

Въпреки, че срокът още не е дошъл, присъединилите се към документа от Киото държави трескаво търсят начини да започват да се вместват в определените им квоти. Затова всяка страна, която надхвърля квотата си, тръгва на преговори с държави, които замърсяват под допустимото околната среда, за да купи техните т. нар. свободни или редуцирани емисии и да ги ползва по време на действието на Протокола.

На международния пазар в момента тон въглероден диоксид еквивалент струва между 4 и 7 долара. Към тази емисионна единица се приравняват шестте парникови газа, емитирани в атмосферата и обект на търговията. Основните парникови газове са въглероден диоксид, метан и диазотен оксид, обясни Ивона Грозева. България към момента може да предложи на страните-замърсителки между 200 и 250 млн.т свободни емисии или около 40 млн. т средногодишно за целия петгодишен период на действие на Протокола от Киото. Тези количества страната ни не е изхвърлила в атмосферата, не само поради свитото след 1989 г. производство, но и заради приложените мерки за опазване на околната среда, поясни Грозева. Така България е на 50 процента под задължителната си квота.

Продавайки на световния пазар тези количества, по пазарни цени това прави общо между 1 и 1,75 млрд. долара приходи за държавата ни от редуцираните парникови газове. Цената на еквивалентния тон е по договаряне между държавите. Очакванията са през тази и следващата година тя да расте над сегашните 4-7 долара, но излезе ли Русия на пазара с огромните си количества свободни емисии - цената ще падне драстично заради нарасналото предлагане. Затова България се стреми да се възползва възможно най-бързо от възможностите за търговия, обяснява Грозева. Руската федерация и Украйна са най-големите ни конкуренти в емисионната търговия.

Очакванията са през тази година да продадем около 25 млн. т свободни емисии и да получим за тях между 100 и 175 млн. долара, прогнозират от екоминистерството.

Парите от държавната продажба на свободни парникови емисии най-вероятно ще постъпят в Националния доверителен екофонд. Те ще се използват само за зелени инвестиции - тоест за финансиране на фирмени екопроекти за намаляване на въглеродните газове, отделяни от инсталациите им. Целта е България по този начин допълнително да редуцира годишните си количества, определени ѝ в държавната квота, и да излиза на пазара с нови тонове въглероден диоксид еквивалент за продажба.

България е първата държава - страна по Протокола от Киото, която въвежда тази схема.

Самите предприятия също ще могат да продават, ако спестяват парникови газове. Предвижда се от 2007 г. всяка фирма, чието производство изпуска въглеродни емисии, да има пределна квота на годишно изхвърляните в атмосферата газове. Тепърва ще се изчисляват количествата за отделните предприятия, обясни Ивона Грозева.

Още не е избран методът, по който ще се определят квотите за предприятията. Те трябва да станат ясни до началото на 2006 г. Единият от начините е да се изчисли колко енергия се използва при производството на единица продукция и съответно какъв е еквивалентът на изхвърляните вредни газове при добива на самата енергия. Другият е на базата на историческите емисии - тоест какви въглеродни газове са били изхвърляни за определен период от време, това количество се намалява процентно до определени норми за постигане и така се получава задължителната квота, която трябва да се спазва от определените заводи.

Ако дадено предприятие изхвърля под тези количества, то може да продава спестените емисии на друго, което замърсява над допустимото.

След определянето на квотите ще се създаде регистър на парниковите газове на отделните предприятия и те ще могат да ги продават помежду си, за да се вместват в нормите. Няма да има задължение за фирмите, които са продали свободните си емисии, да влагат приходите си отново в екопрограми. Логиката е, че щом разполагат с редуцирани газове, значи производствата им щадят околната среда и те могат да разполагат с приходите от парниковите газове както преценят за най-добре, обясни Грозева. Дали този вид сделки ще се облагат с данък и какъв би бил евентуалният налог, ще реши финансовото министерство, допълни тя.

При всички положения обаче фирмите ще бъдат следени дали се вместват в квотите си. Контролът ще се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда, която ще разработи специална система за мониторинг на парниковите емисии. Самите заводи обаче ще трябва да си закупят съоръженията за мониторинг, които ще засичат дали се вместват в нормите. Не искаме да плашим бизнеса с нови задължителни инвестиции, но по-добре е отсега да имат едно наум, че трябва да направят тези разходи, коментира Ивона Грозева.