България си задава въпроси за ролята си в Ирак

Тялото нa българския войник, убит при бомбен атентат в Ирак в неделя, бе върнато в София снощи. Това даде повод за нов пристъп на душевни терзания сред българите за приноса на тяхната страна във войната.

Старши сержант Владимир Пашов е седмият български войник, убит в Ирак. Бившата комунистическа държава изпрати преди година и половина 480 военнослужещи в Ирак, в рамките на водената от Съединените щати коалиция.

Смъртта на Пашов последва обезглавяването на двама български шофьори през юли и засили натиска, оказван от социалистическата опозиция върху правителството, да изтегли контингента от Ирак до края на януари 2005 г.

Западни дипломати в София смятат, че призивите за изтегляне вероятно ще се увеличат с приближаването на парламентарните избори идната пролет.

Според някои проучвания на общественото мнение, социалистите, бившите комунисти, водят с дванайсет пункта.

Дясноцентристкото правителство, начело с бившия цар Симеон Сакскобургготски, засега успява да избегне политическите негативни последици от разполагането на войските в Ирак и изглежда твърдо решено да не изтегля контингента, въпреки проучванията на общественото мнение, които показват, че почти две трети от избирателите са против войната.

"Трябва да запазим позицията си на активен член на коалицията и да спомогнем за установяването на демокрация в Ирак", заяви Тошо Пейков, лидер на движението Оборище, което е част от управляващата коалиция.

Според анализаторите е малко вероятно тази позиция да се промени, отчасти защото, за разлика от САЩ и Великобритания, изпращането на войските в Ирак бе оправдано предимно с прагматични, а не с морални подбуди.

След 45 години комунизъм от съветски вид, България се очерта като една от най-проамерикански настроените страни в Югоизточна Европа. България превърна подкрепата за САЩ щати в ключова част от външната си политика. Най-спорно бе даването на позволение на НАТО да използва въздушното пространство на страната за бомбардировките на съседна Югославия през 1999 г.

Последователната подкрепа на София за западните ѝ съюзници бе възнаградено по-рано тази година, когато страната бе приета за член на алианса.

Цената на евентуалния отказ да бъдат изпратени войски в Ирак, заяви Пейков, "щеше да бъде неуспехът на страната да получи членство в НАТО през април, тъй като САЩ и Великобритания имаха решаващата дума".

Според Иван Кръстев, политически анализатор и директор на Центъра за либерални стратегии, правителството се е възползвало от представата, че България няма друг избор, освен да подкрепи своите съюзници.

"Това не е коалиция на желаещите, а на нежелаещите", заяви Кръстев. "Обществото разбира това."

Близките контакти между български оръжейни компании и Ирак до самото навечерие на войната, рискуваха да развалят отношенията със САЩ и ограничаваха възможността на София за маневри.

Български фирми продължаваха да продават на Багдад оръжия, технологии с двойна употреба и ракетни технологии през 2001 и 2002 г.

Ирак дължи над два милиарда долара за покупка на оръжия, произведени от България по време на иранско-иракската война - пари, които българското правителство би искало да бъдат изплатени някой ден.

Разпространеният по-рано този месец доклад на ЦРУ за иракските оръжия за масово унищожение показа, че наследниците на Българската комунистическа партия, социалистите, са получили през 90-те години милиони под формата на петролни кредити.

Въпреки това, призивите за изтегляне на контингента се увеличават.

От лятото насам се появиха две нови граждански групи, които водят кампания против войната, а жената, живяла на съпружески начала с един от убитите шофьори, се обяви в подкрепа на социалистите.

"Това не е начинът да се води борбата срещу тероризма", заяви Людмила Алексова. "Разбира се, ние не можем да останем изолирани, но не това е пътят да бъдем част от международната общност."

Социалистическата партия изрази също така опасения, че България може да е изложена на по-голям риск от атентат заради участието си в Ирак, страхове, които изглеждаха немислими преди войната.

Но поради явната си преднина в проучванията на общественото мнение, до момента социалистите нямат нужда да превръщат войната в Ирак в ключов въпрос от изборната кампания. Като се прибави и относително безмълвното обществено недоволство, на правителството не му се налага да променя политиката си.

"Българските протести против войната могат да бъдат видени в проучванията, но не и на улицата", отбеляза Кръстев. "А ако те не излязат по улиците, просто нямат значение."

По БТА

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?