България си задава въпроси за ролята си в Ирак

Парламентът забрани малките партии, като гласува съдът да регистрира само политически формации с минимум 5000 члена. Така политически формации с по-малка членска маса няма да могат да се явяват на избори. В четвъртък депутатите въведоха и изискването поне 500 учредители да приемат устава на новосъздаващата се политическа формация.

След гласуването на тези текстове от Закона за политическите партии на второ четене един от инициаторите на промените в закона - Емил Кошлуков повтори, че след като законът влезе в сила, от българския политически живот автоматично ще изчезнат поне 200 от сегашните над 340 партии, регистрирани в България.

Представители именно на малките политически формации в НС бяха и най-яростните противници на тези рестрикции в пленарна зала -Теодора Литрова от движение "Оборище" и Йордан Нихризов, единствен депутат от БСДП, взеха активно участие в дебатите. "Ако тази могъща двойка не ни умори до припадък с логореята си, ще успеем вероятно да приемем закона и да ликвидираме партиите-фантоми, както и формациите с по един файтон хора," коментира иронично Кошлуков, видимо изнервен от протакането на проекта. В пленарната зала той открито даваше знаци с ръка и кимане от трибуната към депутатите как да гласуват "правилно".

След дълги спорове по количествените изисквания, депутатите решиха, че политическите партии ще се регистрират само в Софийския градски съд, като за целта ще представят удостоверение за уникалност на името и списък с трите имена и ЕГН-та на не по-малко от 5000 членове, част от които са и учредителите на партията.

Молбата за регистрация на партията трябва да се подаде до три месеца след учредителното събрание. Същият е и предходния срок - от приемането от инициативен комитет на декларация за основните принципи и цели на партията до учредяването ѝ.

Рационалното в проекта, според нововремеца Кошлуков, е че се въвеждат много ясно и подробно разписани процедури за учредяване на една партия, както и че се дава публичност на изискванията, които формацията трябва да има като функции, правомощия и устав и това превантивно предпазва от злоупотреби.

Йордан Нихризов обаче оспори това "престараване" на законотворците и определи изричното указване в закона на подготвителен етап преди учредяването на партията като ненужно, сравнявайки го с "предпране". Независимата Елка Анастасова и Теодора Литрова също определиха като правен абсурд задължаването със закон на един доброволен акт преди официалното учредяване.

Въпреки това депутатите решиха партиите ще се учредяват по инициатива на най-малко 50 български граждани с избирателни права, които ще образуват инициативен комитет. Комитетът ще приема учредителна декларация, в която трябва да бъдат определени основните принципи и цели на партията.

Декларацията ще трябва да се публикува най-малко в един национален всекидневник.

Инициативният комитет ще открива подписка за набиране на членове-учредители и всеки избирател ще може да се присъедини към подписката чрез саморъчно попълнена и подписана декларация. В декларацията ще се заявява, че лицето приема принципите и целите на партията от учредителната декларация, както и че не членува в друга партия.

До три месеца след приемането на учредителната декларация трябва да се проведе и учредителното събрание, което ще се смята за валидно, ако на него присъстват поне 500 български граждани и да гласуват устава на партията.

Парламентът реши още, че учредители могат да бъдат само хора, които не членуват в друга политическа формация. Срещу това възнегодува от трибуна отново Нихризов, според който текстът всъщност е ограничение на гражданските права със закон. Възможното двойно членство трябва да се преценява и одобрява от самата партия, е мнението на депутатът от БСДП.

След продължителни дебати за имената и абревиатурите на партиите, депутатите отложиха приемането на този текст, за да бъде намерена най-приемливата формулировка за забрана на повтарянето на вече съществуващи имена, към които с тирета се добавят думи, цифри или други знаци.

В залата стана ясно, че закона не указва процедурата, по която ще става пререгистрацията на сега съществуващите партии, както и коя формация има предимство да се регистрира при дублиране на името.

Кражбата на авторитета на големите партии от фантомни формации трябва да се прекрати, категоричен бе Емил Кошлуков. Мирослав Севлиевски пък смята, че "партиите с тирета и цифри" били провокирани от хора, свързани с бившата Държавна сигурност.

В петък работна група ще обсъди вариант за тази разпоредба, за да се реши проблема със съществуващите и сега много партии с близки имена, или при които разликата е в едно тире или точка.

Според Бойко Радоев от БСП в закона трябва да залегне "предимството на първия" при повторната регистрация, т.е. формацията да докаже пред съда, че е реалния носител на името сред дубликатите.

Засега депутатите не можаха да разрешат казуса с пререгистрацията. "Ще се наложи земеделците на Мозер да се състезават за името си още 18 БЗНС-та", предупреди разтревожения Нихризов.

Същевременно депутати припознаха в текста разчистване на сметки на ДПС с НДПС на Гюнер Тахир.

ДПС предлагат в този текст да се добави, че всички партии с подобни наименования и абревиатури трябва да се преименуват и пререгистрират най-късно до 3 месеца след влизането в сила на закона. Според Четин Казак с този текст се прави опит да се освободи българският народ от политическите шарлатания и паразитизъм от последните 15 години, от които пострадали всички големи партии, включително и НДСВ, "които може би сега щели да имат самостоятелно мнозинство".