България скоро може да търси кой да й пази небето

България отново е силно затруднена да охранява въздушното си пространство и много скоро може да търси помощ от чужди страни, ако не бъдат взети спешни мерки. България продължава да пази небето си със съветските изтребители МиГ 29, чиято поддръжка в последните години перманентно е на ръба.

Най-сериозният проблем към момента обаче е липсата на изправни радари. За проблема се знае от години, но кризата вече се е изострила.

Радиолокационните комплекси от основния компонент на системата за наблюдение на въздушното пространство работят с частични неизправности и вече са занижени основните им технически параметри. До това положение се стигна, след като от 2009 година не са извършвани доставки на резервни части и не са извършвани ремонти съгласно техническите изисквания на тези радари.

"В краткосрочен план, съществува реален риск от невъзможност за осигуряване с радиолокационна информация на системата за командване и управление на Военновъздушните сили. Това ще доведе до невъзможност за изпълнение на задачите по контрола и охраната на въздушното пространство в национален и съюзен аспект и застрашаване безопасността на полетите на авиацията", предупреждават от военното министерство.

МО подготвя проект за закупуването на нови радари, но към момента няма яснота кога той може да се реализира.

В доклада за състоянието на армията, който предстои да бъде разгледан от парламента, за пореден път е очертана дълбоката технологична криза във военната авиация.

Въпреки че през последните години бяха сключени рамкови споразумения за поддръжката на изтребителите МиГ 29 и щурмовиците Су 25 за общо над 150 млн. лева, а миналата година бяха закупени 8 нови изтребители F-16 за около 2.1 млрд. лева, към момента картината във Военновъздушните сили е мрачна.

През миналата година планираният брой летателни часове е бил изпълнен едва на 80%. Основни причини за това са били забавянето при сключване на договори за интегрирана логистична поддръжка на авиационната техника, както и закъснението и неритмичните доставки на резервни части, консумативи и авиационно-техническо имущество.

"Това създава реална заплаха за нивото на безопасност на полетите, способностите за изпълнение на поетите съюзнически ангажименти и ограничава възможностите за приучаване на млад летателен състав по типове авиационна техника и за изпълнение на дежурството по "Air Policing", предупреждават от военната авиация.

По-рано от авиобазата "Граф Игнатиево" алармираха, че е общият нальот на летците през 2019 г. е най-нисък за последните 7 години.

През 2019 г. са били допуснати 37 авиационни инцидента и един сериозен инцидент с участието на военно въздухоплавателно средство. Около 60% от авиационните произшествия са заради откази на авиационната техника, по-голяма част от която е съветско производство (58%), произведена през 80-те години на миналия век и намираща се на предела на назначения технически ресурс по време.

Налице е и технологична изостаналост на зенитно-ракетната техника и ниско ниво на оперативна съвместимост със съюзните държави от НАТО.

Въпреки всичко това през миналата година дежурството по "Air Policing" не е било усилвано със сили и средства на съюзни държави и се носеше само от български изтребители.

В момента се подготвят двустранни споразумения с Румъния и Турция, които да позволят презгранични операции. Обсъжда се възможността за изпълнение на "Air Policing" във въздушното пространство на Република Северна Македония.