България смекчила позицията си върху данъка за финансовите транзакции

България, която категорично беше против данъка върху финансовите транзакции, вече е смекчила позицията си. Това стана ясно от изказване на началник-отдела в дирекция “Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите Ирен Русинова по време на форум за многогодишната финансова рамка на ЕС, организиран от Института за икономическа политика.

“Ако бъде взето решение данъкът върху финансовите транзакции да бъде използван като собствен източник в европейския бюджет, България няма да възрази”, каза Русинова, цитирана от euinside.eu.

Русинова е уточнила, че не знае да има промяна в официалната българска позиция относно въвеждането на данъка, а по-скоро е добавен нов елемент - “ако все пак данъкът бъде приет, България не е против той да се използва като собствен ресурс в европейския бюджет”.

Председателят на комисията по еврофондовете в парламента Моника Панайотова не е коментирала защо е променена българската позиция. Тя обаче е изтъкнала, че Европейската комисия дава все по-убедителни аргументи в подкрепа на данъка. Последният такъв силен аргумент беше изразен от комисаря по бюджета Януш Левандовски, според когото въвеждането на данъка ще намали националните вноски наполовина, каза Панайотова, цитирана от euinside.eu.

Българската позиция по въвеждането на данъка върху финансовите транзакции е важна, защото той, заедно с единна ставка по ДДС за всички страни от ЕС, е сред новите източници на приходи, на които ще разчита Брюксел в периода 2014 – 2020 г. Досега българската позиция беше категорично против въвеждането на двата данъка.

Според Института за икономическа политика България не трябва да се притеснява от въвеждането на такъв данък, защото той не би оказал съществено влияние върху икономиката ни, нито би отблъснал потенциални инвеститори от българския финансов пазар.

Очакванията са въвеждането на данъка върху финансовите транзакции да донесе приходи от 57 млрд. евро до 2020 г. Предложението на Европейската комисия е две трети от приходите от данъка да влизат в европейския бюджет, като със същите суми се намаляват вноските на страните-членки на базата на техния брутен национален доход. Оставащата една трета от данъка пък ще се задържа от страните - членки.

Ако данъкът бъде въведен, вноската на България ще намалее със 176 милиона евро през 2020 г., показват изчисленията на Брюксел.

Страните членки в ЕС също са разделени по отношение на данъка. Една част от държавите подкрепят въвеждането на данъка върху финансовите транзакции, но други са категорично против.

Дори подкрепящите въвеждането на данъка нямат единна позиция. Една част от страните смятат, че приходите от данъка върху финансовите транзакции трябва да остават в националните бюджети, други обаче искат да отиват в европейския бюджет. Трети пък са за, но само ако данъкът бъде приет на европейско ниво.

Франция и Германия държат данъкът да се въведе поне за страните от еврозоната. Против обаче са Люксембург, която разчита силно на финансовия си сектор, и Ирландия, която се притеснява, че ако Великобритания не приложи данъка, бизнесът може лесно да се премести от Дъблин в Лондон. Доводите на Холандия пък са, че данъкът ще засегне сериозно пенсионните фондове и така ще се окаже, че вместо финансовите институции, той наказва пенсионерите.

До края на юни трябва да се намери компромисния вариант, който да удовлетвори страните членки на ЕС. За това настоя Германия. Европейският парламент също трябва да е готов с позицията си по въпроса.

Споделяне
Още от Европа

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?