България смята да дава по-лесно гражданство на инвеститори

Правителството смята да улесни процедурата за даване на българско гражданство заради инвестиции в страната. В сряда Министерският съвет прие поредните промени в Закона за българското гражданство, които предвиждат да се осигури възможност на инвеститори да кандидатстват при облекчени условия за гражданство.

Министрите на икономиката и на финансите ще трябва да изготвят специална наредба, която да определи условията, на които да отговаря инвестицията, в това число и какъв да е нейният размер. Подобна възможност има в много страни, в България и в момента се допуска кандидатстване за гражданство с подобен мотив. Наскоро вицепрезидентът Маргарита Попова съобщи, че вече е отказала гражданство на претендиращ за крупен инвеститор чужденец, тъй като е преценила, че не заслужава.

Въвеждането на точен размер инвестиции и в България отдавна се обсъжда, като досега имаше предложения той да бъде над 500 хиляди лева. Парламентът обаче досега не е приемал идеята за даването на гражданство срещу пари.

Докато Божидар Димитров бе министър за българите в чужбина обясняваше обаче, че по бързата процедура за гражданство минават инвеститори, вкарали 1 млн. лв., както и направили дарение от поне 100 хиляди евро на културна институция. Официално няма регламентирани такива възможности.

Новите промени в закона предвиждат още граждани на държави-членки на Европейския съюз, на Швейцария и други страни да могат да получават българско гражданство без да се отказват от досегашното си. Същото е предвидено и за граждани на държави, с които България има сключени двустранни договори да нямат подобни изисквания.

Законопроектът предвижда също да не се изисква освобождаване от досегашното гражданство, когато лицето е подало молба за това, но обективно не може да получи освобождаването, тъй като в съответната държава няма произнасяне по молбата.

Такава практика има в страни като Сирия, Иран и др.

Предлаганите промени дават възможност и за опростена процедура за хора, получили чуждо гражданство по силата на двустранните договори между България и бившите социалистически страни.

Поради допуснати от общините грешки, голяма част от хората, попадащи под действието на отменените конвенции и които живеят в България, са вписани в регистрите на населението като български граждани, издавани са им български лични документи, отбили са военна служба в Българската армия, но не са български граждани по силата на международните договори. За целта в петгодишен срок от влизането в сила на закона те трябва да направят формално искане до министъра на правосъдието.

България за последните 10 години е дала гражданство на повече от 70 000 души, като най-много са на база български произход. Става дума за македонци, молдовци и други.

В сряда правителството прие и Закон за българите и българските общности извън България. Според него българската държава вече има задължение да създаде условия за осъществяването на контакти и установяването на трайни връзки с българите и българските общности извън страната. Те ще бъдат подпомагани при осъществяване на индивидуалните и колективните им права, както и за съхраняването и развитието на българската им идентичност, език и култура.

Организационната дейност на българските общности в съответната държава ще бъде подкрепяна от дипломатическите и консулските ни представителства в нея. Предвижда се задължение за БНР и БНТ да създават и разпространяват специални програми за тези общности.

Министерството на образованието, младежта и науката пък ще подкрепя изучаването на български език и литература, история, география и други дисциплини чрез преподаватели, учебни пособия, материални средства.

Законопроектът предвижда всяко правителство занапред да определя вицепремиер, който отговаря за държавната политика по отношение на българите и българските общности извън България.

Ще бъде конституирано и Национално представителство на българите и българските общности, живеещи извън България, като независим консултативен орган на обществени начала.