България спазва само един критерий за еврозоната, Естония влиза през 2011

За момента България спазва само един от критериите за присъединяване към единната европейска валута, според представените в сряда пролетни прогнози за икономиките на страните извън еврозоната. Критериите за въвеждане на еврото се оказват непостижими за България, предаде БНТ.

При таван от 3%, българският бюджетен дефицит за 2009-а е 3.9% от БВП. Очаква се тази година да падне под 3%, но това е само прогноза. Инфлацията също е проблем - при 1% референтна база, България има само до март инфлация от 1.7%, а до края на годината цифрата ще нарасне още. Дългосрочните лихвени проценти също не са в крак с европейските - при 6% таван, в България те възлизат на 6.9%.

Единствената светлина в тунела идва от държавния дълг, където българските 17% са доста под тавана 60% от БВП.

Натрупаният от България свръхдефицит за 2009 г. е резултат от неблагоприятната икономическа среда и има временен характер, се посочва в конвергентния доклад на ЕК.

Същевременно ЕК препоръча Естония да въведе еврото от 1 януари догодина, защото вече втора година успява да поддържа стриктна бюджетна дисциплина.

Дисциплинарна процедура

Европейската комисия започна в сряда дисциплинарна процедура срещу България, Кипър, Дания и Финландия, тъй като бюджетните дефицити на четирите страни надхвърлят изисквания в ЕС таван от 3% от БВП.

България достигна дефицит от 3.9% през 2009 г., а Кипър – 6.1%. Дания прогнозира 5.4% дефицит за тази година, Финландия – 4.1%.

Еврокомисарят по икономическите и монетарните въпроси Оли Рен заяви, че стриктното прилагане на бюджетните правила от Пакта за стабилност и растеж на ЕС "е най-добрият начин да бъдат уверени финансовите пазари, че намалението на нивата на дефицита и дълговете ще бъде извършено правилно" и в навременен срок.

Предстои Съветът на ЕС да отправи препоръки към България и останалите страни в нарушение и да определи сроковете за предприемане на ефективни действия за корекция на дефицитите. Ако те бъдат изпълнени, процедурата се прекратява. В противен случай може да се прибегне до финансови санкции на страната.

Значителна несигурност за овладяването на бюджетния дефицит

Последно Евростат отчете бюджетен дефицит от 3.9 на сто в България за 2009 г., който бе обяснен от премиера Бойко Борисов и правителството с възникнали внезапно плащания по сключени от предишния кабинет необезпечени договори.

Оценката на Брюксел се опира на няколко показателя: средносрочната икономическа ситуация на страната, средносрочната бюджетна позиция, други фактори, влияещи на дефицита според българското правителство, и други свързани според Еврокомисията влияния. До момента София не е изпратила свой анализ на влияещите фактори, сочи докладът.

Според ЕК сред причините за превишаване на бюджетния дефицит у нас са твърде оптимистичните очаквания, на които правителството е базирало прогнозите си за дефицита през 2009 г.

Брюксел отбелязва, че дупката в българския бюджет е продължила да нараства и в началото на 2010 г. заради слаба събираемост на приходите и по-големи от очакваните разходи.

Заключението е, че има значителна несигурност за овладяването на бюджетния дефицит на страната. Отделно е записано, че България не изпълнява още три критерия – за ценова стабилност, защото инфлацията остава над допустимите стойности, както и за обменните курсове и за дългосрочните лихвени равнища.

Според финансовите министри на ЕС, "планираната за 2010 г. консолидация не е подкрепена напълно от мерките, заложени в конвергентната програма. Тяхното изпълнение зависи от оптимистичен макроикономически сценарий". Съветът посочи още, че изпълнението на програмата е в риск, ако не се намали бюджетния дефицит.

Като друг проблем е отбелязано разминаване с европейското законодателство по отношение на БНБ, което може да ѝ попречи да се интегрира в европейската финансова система.

Констатациите в конвергентния доклад се разминават съществено с настроенията в България, където правителството счита, че въпреки проблемите с бюджета и продължаващото свиване на икономиката, се запазват шансовете за влизане в Еврозоната.

Естония става 17-та членка на еврозоната

Естония, за която се смяташе, че ще приеме еврото заедно с България и Румъния, получи зелена светлина. ЕК препоръчва тя да въведе еврото догодина, ако финансовите министри на ЕС също се съгласят. Ако това стане, балтийската република ще стане 17-та страна, която приема еврото.

"Днес е повече от ясно, че Естония отговаря на изискванията и би трябвало да въведе еврото на първи януари 2011-а година. Нека подчертая - в момента никой не иска да изостави еврото, напротив - други искат да го въведат", заяви председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу.

"Естония постигна висока степен на устойчива икономическа конвергенция и е готова да приеме еврото на 1 януари 2011 г.”, заяви еврокомисарят по икономическите и монетарни въпроси Оли Рен.

Той посочи, че за да гарантира успешното приемане на еврото, Естония трябва да продължи своите усилия за поддържа разумна фискална политика.Оли Рен призова естонските власти да бъдат в готовност и да реагират бързо при възникването на проблеми. Еврокомисарят каза още, че това решение е силно послание за еврозоната и подчертава значението на еврото.

Естония се надяваше да влезе в зоната още през 2007 година, но високите нива на инфлацията не ѝ позволиха.