България става отрицателен пример за ЕС

Българското правителство има само няколко седмици, за да предотврати загубата на милиони евро от субсидиите на ЕС и безпрецедентни санкции от страна на Брюксел, пише в. "Интернешънъл херал трибюн".

Става дума за почти половин милиард евро, които бяха замразени през юли след остро критичен доклад на Европейската комисия, според който тези пари са обект на измами и злоупотреби. Европейски представители пристигат в София тази седмица, за да проведат одит. Ако той бъде неуспешен, България ще загуби 220 млн. евро.

Бавният напредък на България в борбата с нередностите и липсата са присъди в делата за корупция по високите етажи на властта напомнят постоянно за проблемите, свързани с интеграцията на нестабилните бивши комунистически страни, пише излизащият в Париж вестник. Преди десетина дни "Интернешънъл хералд трибюн" съвместно с "Ню Йорк таймс" публикува убийствена статия за размаха на престъпността и корупцията в България, предупреждавайки, че мафията навлиза директно в политиката.

Когато България се присъедини към ЕС миналата година, се смяташе, че това ще постави началото на амбициозен тласък за модернизирането на тази страна от бившия съветски блок, така че накрая тя да бъде вкарана в общото европейско политическо русло. Сега, 22 месеца по-късно, авторът на статията Стивън Касъл посочва, че България се превръща в отрицателен пример и "обица на ухото" на ЕС по отношение на бъдещето разширяване.

С влошаването на отношенията между ЕС и Русия след руската военна инвазия в Грузия, Европа иска да подобри връзките със страните от източния си фланг. Очевидната стратегия е да им предложи членство, но страните от ЕС се въздържат от подобни обещания.

На срещата на върха ЕС-Украйна миналия месец ЕС обеща по-тесни връзки, но избегна всякакъв ангажимент към Киев за ясен път към членство в Съюза, припомня изданието. Българското и румънското членство е пример за това защо европейските представители предпочитат да бъдат предпазливи.

Една от неизказаните на глас причини за приемането на България и Румъния през 2007 г. беше те да бъдат задържани извън растящата сфера на влияние на Москва, пише "Интернешънъл хералд трибюн". Това стана на определена цена - около 11 млрд. евро субсидии между 2007 и 2013 г., а европейските представители се боят, че повечето от тези средства може да са били източени от престъпници. От юли насам българското правителство иска да създаде впечатление, че води сериозна кампания за преодоляване на слабостите, като идентифицира 101 случая на предполагаеми злоупотреби със земеделските фондове.

В статията се припомня, че по-рано този месец стартира съдебното дело срещу Марио Николов и още група бизнесмени, обвинени за източване на програма САПАРД.

В изтекъл доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) бизнес - империята на Николов беше окачествена като "мрежа от престъпни компании".

Критици от опозицията като Николай Младенов - дясноцентристки депутат в Европейския парламент, не е убеден, че правителството извършва необходимите реформи. Хората трябва да бъдат убедени, че не само в Брюксел, но и в България са взети мерки това да не се повтаря и тези, които са виновни, ще бъдат изправени пред съда, казва той. Проблемът е, че тази ситуация се отразява негативно на проекти, които не са корумпирани.

Говорителят на ОЛАФ Алесандро Бутиче изрази подобно мнение в понеделник. Според него все още има въпросителни около работата на съдебната система. Все още твърде често има отхвърляне на дела в съда без необходимото убедително обяснение, допълни той.

В статията се отбелязва загрижеността на ЕК и за Румъния, която наскоро бе предупредена от Жозе Мануел Барозу да гледа на борбата с корупцията по високите етажи на властта като на въпрос от национална важност.

"Интернешънъл хералд трибюн" цитира говорителя на ЕК Марк Грей, който подчертава, че при присъединяването си към ЕС България и Румъния са поели ангажименти, а ЕС твърдо държи тези ангажименти да бъдат спазени.

Министри от България и Румъния твърдят, че двете страни са подложени на по-строг контрол от другите, присъединили се към ЕС през 2004 г., защото европейското обществено мнение се е настроило против разширяването.

Марк Грей обаче казва, че другите страни също имат слабости, но "в тези две държави има нужда от специални механизми" за справяне с проблемите.

В статията се посочва, че присъединяването на България и Румъния преди двете страни да са осъществили необходимите реформи вече е накарало ЕК да гледа по-строго към потенциални нови кандидатури за членство, включително на Хърватия. Българският евродепутат Николай Младенов казва, че случилото се с България и Румъния е "променило правилата на играта."