България – страна на одържавения подземен свят

В Брюксел прекалено добре знаят, че делът на престъпния свят в Брутния вътрешен продукт (БВП) на България продължава да расте и в момента по най-предпазливи прогнози възлиза на около една трета от заработваните в страната 25 милиарда евро годишно. На базата на тази цифра очевидно се прави неверният извод - или пък политическата сметка го налага, че останалите две трети от БВП не са засегнати от корупцията и организираната престъпност. Това пише берлинският в. Ди Велт”, цитиран от радио Доче Веле, в статия под заглавие "Одържавен подземен свят" , чийто автор е живеещият в България германски публицист Томас Фрам.

Ако действително иска да докаже годността си за Европа, тази държава още преди години трябваше да покаже, че наистина е правова, че законите не само важат за всички, но и се прилагат по отношение на всички, независимо от позицията или личността, се казва в статията.

Но точно в това е проблемът. Вярно, в българското Народно събрание има специална комисия, която час по час уверява пресата, че започва борба срещу организираната престъпност. Босовете на мафията обаче не закачат 240-те парламентаристи. Тъкмо обратното - депутатите ходят при тях и ги молят за милиони, които или си присвояват, или инвестират в частна предприемаческа дейност, или пък насочват за партийно финансиране, доколкото в България 40 на сто от партийното финансиране идва от неясни източници.

Пари се перат чрез фондации, а за регистрирането на фирми не трябват дори подставени лица, понеже обеднялото население се е изхитрило да си набавя средства, продавайки личните си карти, които после се обявяват за изгубени. Та нали на един обикновен черноработник, който няма нито здравна, нито социална осигуровка, никой не му иска документ? С данните от такива лични карти лесно се основава фирма, стига да имаш малко дребни пари за подкупи на чиновници и нотариуси.

В своите доклади еврокомисията настойчиво призовава да се приключи съдебната реформа, за да се сложи край на взаимното облагодетелстване между трите власти и престъпния свят. Но това не е достатъчно. Проблемът не е толкова в липсата на правни норми или в слабостите на правоприлагането. Не, проблемът е в това, че тъкмо когато са необходими, доказателствата изчезват.

По-нататък в статията се разказва за убийството на Иван Тодоров-Доктора и се посочва, че връзката между богатство и престъпност в България е тясна и има дълбоки исторически корени.

Всеки, който бързо е натрупал голямо богатство, автоматично е смятан от народа за измамник, независимо дали става дума за “Мистър Икономика Емил Кюлев или за гангстери като Доктора. В България забогатяването отдавна е било равнозначно на обогатяване за сметка на обикновените хора и богатите са смятани за бандити.

От друга страна е манталитетът, по силата на който една държава, непрекъснато обявяваща се за правова, всъщност се ръководи от подземния свят. За да разберем този манталитет, трябва да констатираме, че хората в България ни най-малко не възприемат правото и законите като утвърдени обществени норми.

Законите според хората обслужват единствено интересите на онези горе, т.е., ако искаш да имаш успех в живота (а в едно патриархално общество като българското това се пада главно на мъжете), ти трябва да докажеш, че си достатъчно хитър и безразсъден да успееш въпреки ограничения на закона.

От тази гледна точка трябва да бъдат оценени положително усилията на Еврокомисията да се отнася към България хем с твърдост, хем с внимание. Защото въпросът не е дали до влизането си в Европейския съюз  в началото на 2007 България ще бъде годна за Европа, а дали в средносрочна перспектива членството в Евросъюза ще направи страната годна за Европа, се посочва в статията на “Ди Велт”, цитирана от радио Дойче веле.

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?