Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

България трябва да има национални правила за сертифициране и да не допуска да й се бъркат

0 коментара

Г-н Тагарев, как ще коментирате решението на министерството на отбраната да прекрати процедурата за модернизация на хеликоптерите Ми - 24 и Ми -17, както и атаките на Русия спрямо спечелилия кандидат Елбит системс, че няма законно право да извършва тази модернизация, тъй като не ѝ е издаден сертификат от производителя?

Модернизацията на хеликоптерите трябваше да стартира още в началото на това десетилетие. През 2001 г. вече се говореше за възлагане на тази модернизация, през 2002 г. разговорите бяха много интензивни, а през декември 2004 г. вече бе обявен победител. Самият факт, че се прекратяват разговорите с класираната на първо място фирма, според мен означава, че процедурата не е достатъчно добре издържана. Най-вероятно критериите не са били формулирани достатъчно ясно и комисията (в министерството на отбраната) не е могла да оцени офертите съгласно тези критерии, поради което в много кратък срок след обявяването на победителя се стига до прекратяване на процедурата.

Русия има интерес да участва в този проект за модернизация на техника, която е бивше съветско производство, и в други проекти за модернизация. Този интерес - икономически и в малка степен и политически - е ясно разбираем. Дали обаче тази процедура и една такава модернизация би била законосъобразна, зависи от законите на страната, която прави модернизацията, в случая България, а не от някакви други закони. В тази област няма универсално действащи закони.

Има ли България национални правила за сертифициране в тази сфера?

България трябва да има национални правила за сертифициране. Установяването на правила за даване на летателна годност, например, е държавна политика, която изисква поддържането на известни компетенции. Ако една страна има съответната държавна политика и има възможност да я прилага, то друга страна не би трябвало да може да и се бърка в такъв случай.

Това означава, че ако България има такива ясни правила на сертифициране, тя би могла сама да си сертифицира модернизираната техника ...

Не можем по презумпция да заложим, че ако дадена система въоръжение е произведена от някой, то само той може да каже как би могла да бъде модернизирана. В крайна сметка, тези хеликоптери са собственост на България поне от 15 години - България решава какво да прави с хеликоптерите. В случай, че България реши да не се позове на някои правила, които се създават от производителя и конструктора на дадената техника, то тя вече сама носи отговорност за състоянието на тази техника. Това би било нормално за една уважаваща себе си страна с компетентни кадри в тази област.

А имат ли основание надеждите на Русия, при провал на настоящия търг и чрез спечелване на евентуален втори търг, да възстанови изгубените си позиции в модернизирането на съветска техника ?

Това не мога да коментирам поне по две причини. Първо, въпрос на България е дали ще продължи конкурса за модернизация на тази техника и какви правила ще установи в този конкурс. Второ, съдейки от опита и то от съвсем близкото минало, аналогичният случай с модернизацията на изтребителите МиГ-29 се провали, въпреки че руска фирма беше изпълнител на договора.

Вие изразихте съмнение, че не е имало ясно регламентирани процедури - това като че ли не се случва за пръв път пред последните години при сключването и планирането на договори за модернизация на въоръжените сили?

Определено не се случва за първи път. Най-лошото е, че дори самите процедури не са публични, не само резултатите и решенията по тях. В България такъв тип задачи се регламентират от Закона за обществени поръчки, но той изключва отбраната и МО практика само създава правила как да реализира такъв тип проекти и само се контролира. Така, че обществото няма достатъчно информация. Дали Народното събрание има, е друг въпрос. Допустимо е в някои случаи обществото да няма достатъчно пълна информация, но Народното събрание със сигурност трябва да има и трябва да може да контролира процеса, тъй като става въпрос за огромен обем публични средства, средства на данъкоплатеца.

По повод искането на опозицията временна комисия да провери сделки за над 5 милиарда лева за модернизация, министърът на отбраната наскоро каза, че не е правомерно парламентът да изземва правомощия на изпълнителната власт, и че не Народното събрание е мястото, където да се дискутират взаимоотношения и параметри на договорите.

Какви са правилата в една парламентарна република установява парламентът. Ако той е позволил на изпълнителната власт и е дал пълни правомощия тя да движи тези въпроси, това тогава е така - отговорът на министъра е коректен, но това не можем да считаме за добра практика. При една добра практика, в страни като САЩ, Великобритания, Холандия и практически всички страни на Запад, проекти от такъв тип са под много стриктен контрол на парламента в няколко фази в така наречения "жизнен цикъл" на проекта, не само при възлагането на поръчката.

Прозрачност на отбранителната политика

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.