България трябва да има план за икономия на около 300 млн. куб. м газ

Във вторник влиза в сила регламентът на Европейската комисия за 15-процентните доброволни спестявания на природен газ от страните членки до края на март 2023 г., които при необходимост може да се превърнат в задължителни ограничения, но от тях ще е засегнат основно бизнесът. Документът бе публикуван ден по-рано в официалния вестник на Европейския съюз и според него всички държави от Общността трябва да разработят национални планове за газовите спестявания.

Изискването е за средно 15 на сто свиване спрямо средното потребление за месеците от август до април в последните пет години. За България това означава да намали газовото си потребление, което през зимните месеци е около 2 млрд. куб. м, с около 300 млн. куб. м.

У нас най-големият потребител на природен газ са топлофикациите и най-вече столичното дружество, на което се пада около 1/3 от газовата консумация. Следват химичните торови заводи и металургичните. Битовото отопление с газ обаче не влиза в регламента за спестяванията, но това не означава, че потребителите не може да бъдат призовани да намалят температурата в домовете си чрез информационна кампания и за икономическата полза от това.

Предишното правителство на Кирил Петков не е е коментирало какво ще бъде предприето по отношение на изискваната доброволна газова икономия, служебното също все още е прекалено заето да се занимава с осигуряването на синьото гориво, за да мисли за икономисването му. Макар че това също би могло да е част от организирането на доставки след спирането на руския газ.

Редица европейски държави, сред които и съседна Гърция, която е доста добре снабдена и има необходимата свързаност в европейските мрежи, успяха да договорят с ЕК изключения от това изискване. България обаче не смята да иска такова, заявяваха предишните управляващи. Предстои да се види позицията на настоящите, които трябва да предприемат мерки, за да не се губи времето до сформирането на редовен кабинет, а и да се използват топлите месеци преди зимата, за реализирането на икономиите.

От регламента, който включва и осигуряването на газовите запаси на Европа за зимата, става ясно, че държавите ще са солидарни и ако някоя има повече от изискваните 80 процента запълняемост на газохранилищата, ще трябва да сподели резервите с тези, които не са успели за постигнат изискваните обеми.

Според документа страните членки ще имат правото да изключват потреблението на газ на определени отрасли, за да се задоволят критичните нужди. За целта ще се определят квоти за задължителното намаляване на търсенето. Националните ограничения обаче не трябва да водят до неоправдани изкривявания на вътрешния пазар на съответната европейска държава.

Държавите членки следва също така да могат да ограничат обема на своето задължително намаляване на търсенето, когато такова ограничаване е необходимо за максимизиране на доставките на газ за други държави членки и когато са в състояние да представят доказателства, че капацитетът на междусистемните им връзки за износ към други държави членки или вътрешната им инфраструктура за втечнен природен газ се използват за пренасочване на газ към други държави членки в най-голяма степен, посочва се в регламента.

В същото време държавите могат да предвидят компенсации и помощи за засегнатите от газовите спестявания отрасли. Допуска се и въвеждането на търгове за спестяване на природен газ, при които на предприятията, приели да ограничават по поискване производството си и съответно потреблението на газ, да им се плаща.

Засега обаче не е ясно какво предвижда България по въпроса, което накара Българската стопанска камара (БСК) да излезе с питане към правителството какви са планираните действия и как те ще засегнат предприятията с непрекъсваеми производствени процеси, изискващи постоянно подаване на природен газ.

В писмо от председателя на БСК се посочва, че за редица индустриални производства подобно намаление е невъзможно или при възможност за алтернативни на газа горива трябва дълъг период на преход от едната суровина към другата. "Непредвиденото и непланирано намаляване на потреблението на природен газ ще се отрази негативно върху изпълнението на вече сключени договори или в нарушаване на изпълнение на поръчки и свиване на производството на индустриалните предприятия", посочват от БСК.

Членовете на камара искат да знаят какви механизми за намаляване на потреблението са предвидени, как засягат индустрията и дали ще има защитени сектори, за което няма да се отнасят спестяванията. Питат още дали при намаляване или спиране на доставките, бизнесът ще бъде информиран предварително и ще има ли компенсации за времето на престой на предприятията.

"В плановете за осигуряване на необходимите за икономическата дейност количества природен газ, предвижда ли се при достигане на ценови нива над определен праг, да се предоставят компенсации на незащитените потребители", питат още индустриалците и отбелязват, че следващото поскъпване на газа ще доведе до естествено намаляване на консумацията, заради спиране работата на заводи.

По данни на Европейската комисия, за постигане на 15-процентните газови съкращения ЕС трябва общо да спести 45 милиарда кубични метра газ.

Само за Германия намаляването на консумацията на синьо гориво трябва да е около 10 милиарда кубични метра.

След като Москва значително намали доставките на газ за европейски държави през последните месеци, с този си ход Брюксел се подготвя за евентуално пълно спиране на доставките за ЕС, припомня ДПА.