България трябва да влезе в банковия съюз, само ако това е залогът за еврото

Какви са реалните и скрити опасения от евронадзора

България трябва да влезе в банковия съюз, само ако това е залогът за еврото

България трябва да се присъедини към банковия съюз, ако това е залогът за придвижване напред към еврозоната. Това не отменя факта, че банковият съюз крие известни рискове и недостатъци за страните извън общата валута. Около тази позиция се обединиха експерти, с които Mediapool се свърза по повод обявяването на двугодишния конвергентен доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) на 23 май, който се очаква да излезе със заключение, че България отново не е готова да приеме еврото.

В края на април министър-председателят Бойко Борисов за пръв път публично обяви, че европейските партньори настояват България първо да се присъедини към банковия съюз, а после да влезе в чакалнята за еврото – Валутно-курсовия механизъм II (ERMII). Българската позиция е, че първо трябва да влезем в чакалнята на еврозоната, а още на следващия ден ще подадем заявка за членство в банковия съюз, каза тогава премиерът.

Съпротивата на правителството на БНБ за банковия съюз като предусловие за еврозоната може да има различни обяснения. Официалните доводи са, че това крие рискове за страната. Неофициалните, които БНБ и правителството не биха признали публично, са опасенията, че ЕЦБ може да открие пропуски в българския банков надзор, обслужващи банки с български собственици.

Държавите извън еврото нямат достъп до повечето спасителни фондове

У нас за пръв път се заговори за членство на България в банковия съюз през юли 2014 г., след затварянето на КТБ, когато политиците се обединиха на среща при президента Росен Плевнелиев, че това трябва да е една от мерките за предотвратяване на следваща банкова криза. Към онзи момент обаче самият банков съюз още не беше стартирал дори в еврозоната, защото де факто той започна да функционира от ноември 2014 г.

От 2014 г. насам банковият съюз си стои незавършен и на този етап се свежда основно до два елемента. Първият е единният надзорен механизъм, чрез който ЕЦБ контролира директно трите най-големи банки в съответната страна, но може да прави проверки и на по-малките. Вторият е единният механизъм за преструктуриране на банки, чиято цел е фалитите да бъдат съпътствани от минимални щети за данъкоплатците и икономиката. В този случай ЕЦБ взима крайното решение да определи и обяви, ако дадена банка е във фалит или е вероятно да фалира. Въпросният механизъм разполага със специален фонд за преструктуриране, който се пълни от вноски на банките и понася щетите при кризи.

Това, за което държавите в еврозоната не могат да се разберат, е обща схема за гарантиране на влоговете, защото тя изисква създаването на общ фискален капацитет в еврозоната, тоест правителствата на едни държави да плащат влоговете в други, за което няма консенсус.

Според договорите за ЕС, България е длъжна да се присъедини към банковия съюз към момента на присъединяване към еврозоната. Въпреки това обаче държавите извън еврото могат да влязат частично в банковия съюз и преди това чрез механизма на т. нар. "тясно сътрудничество". В този случай те са длъжни да изпълняват решенията на ЕЦБ, включително за обявяване на фалит на голяма банка, като в същото време нямат достъп до всички спасителни фондове, достъпни само за страните от еврозоната. Друг голям проблем са възможните финансови загуби, които може да претърпи държава извън еврото от участието си във фонда за преструктуриране.

Именно тези асиметрии са официалният аргумент на Българската народна банка (БНБ) да твърди, че присъединяването към банковия съюз на държави извън еврозоната крие рискове. Те се признават и от чужди експерти.

Вероятно по подобни причини до момента няма държава извън еврото, която да е част от банковия съюз.

Калин Христов, БНБ: Участието в банковия съюз крие рискове

"Съществуват явни непривлекателни фактори, заложени в "тясното сътрудничество" - механизмът, предназначен за държави членки, чиято парична единица е различна от еврото, за включване в единния надзорен механизъм", посочва подуправителят на БНБ Калин Христов в статия, публикувана на интернет страницата на БНБ.

"Страна с "тясно сътрудничество" ще бъде изправена пред изключително асиметрично третиране. Тя ще остава изключена от окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на местния надзорен орган. Последният ще носи отговорност при спорове. Ще остава без достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ. Няма да има достъп до единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за пряка и непряка рекапитализация на банките", изброява Христов.

По думите му "асиметриите и неравнопоставеността между държавите членки от еврозоната и тези извън нея допълнително се задълбочават в единния механизъм за преструктуриране, в който присъединилата се към единния надзорен механизъм с "тясно сътрудничество" страна автоматично се включва".

Затова той смята, че "тясното сътрудничество" с банковия съюз преди членство в еврозоната е "рисково".

Любомир Дацов: Ако залогът е влизането в еврозоната, това трябва да се направи

"Доводите на БНБ не бива да бъдат подценявани, действително има рискове от присъединяването към банковия съюз, но ако залогът е влизането в еврозоната, това трябва да се направи и този въпрос не бива да подлежи на обсъждане", коментира финансистът и бивш зам.-министър на финансите Любомир Дацов пред Mediapool.

По думите му поне от октомври – ноември 2017 г. насам се знае, че присъединяването към банковия съюз е поставено в преговорите като условие за отваряне на вратата на българския лев към ERMII. Затова според него дори членството в банковия съюз да има известни рискове, които са предимно институционални и административни, това трябва да бъде изпълнено. "Всичко е въпрос на политическа сделка", посочи Дацов.

Той разясни, че присъединяването към банковия съюз не е бърз и лесен процес. Той ще изисква огромна институционална работа и значителни ресурси от страна на търговските банки, които за втори път ще трябва да бъдат подложени на мащабен преглед на активите по подобие на този, който преминаха през 2016 г.

Любомир Дацов смята, че са несериозни коментарите, че БНБ се страхува от прехвърлянето на надзора върху банките от себе си към Европейската централна банка, за да не излязат на повърхността евентуални проблеми на банки с български собственици.

Георги Ангелов: Банки фалират и под надзора на ЕЦБ

"За мен не е съвсем ясно кой и защо поставя членството в банковия съюз като условие за ERMII. Едно е да се каже, че това е необходима стъпка за присъединяване на лева към ERMII, чието изпълнение ще гарантира влизане в ERMII, а друго е да не се поемат никакви ангажименти от страна на европейските партньори и в същото време да се изисква членство в банковия съюз", коментира Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество", пред Mediapool.

Ангелов също смята, че ако членството в банковия съюз е условие за чакалнята за еврозоната, България може да го "преглътне" и да го изпълни: "Крайната цел все пак е еврозоната, а е доказано, че влизането в нея има положителен ефект върху кредитния рейтинг, лихвите, инвестициите, притока на капитали и т. н."

На въпрос дали надзорът върху българските банки ще стане по-ефективен, ако се прехвърли към ЕЦБ, Георги Ангелов отговори, че добрият банков надзор не означава, че занапред няма да фалират банки. "Добрият банков надзор открива проблемите навреме и отнема лиценза на банките много бързо, за да минимизира щетите", поясни той. По думите му целта е ненадеждни банки да фалират рано, за да не създават проблеми. "От създаването на Единния надзорен механизъм в ЕЦБ досега са фалирали доста банки в еврозоната – в Италия, Латвия и т. н.", посочи Ангелов.

Георги Ганев: Трябва да влезем в банковия съюз възможно най-скоро

Икономистът от Софийския университет Георги Ганев смята, че е от полза за България да се присъедини към банковия съюз възможно най-скоро. Това бе договорено още на срещата при президента Росен Плевнелиев през 2014 г., а оттогава насам нищо не се е променило, отбеляза Ганев.

"Банков надзор" на БНБ се провали с КТБ и затова е резонно българските граждани да имат допълнителна гаранция за по-безпристрастен и по-опитен надзор, който да хвърля око на най-големите български банки, каза Георги Ганев пред Mediapool.

Той допълни, че членството в банковия съюз означава допълнителна гаранция и още едно ниво на надзор, което не би пречило на БНБ да изпълнява правомощията си. "Това е още по-сериозен стимул да няма фалирали български банки", каза Ганев.

Димитър Чобанов: Наднационалният надзор не е гарантирано безпристрастен

Има аргументи в полза на участието на България в банковия съюз, но има и недостатъци, твърди икономистът от УНСС Димитър Чобанов в статия за в. "Труд".

"Най-голямото очаквано предимство от тясното сътрудничество с банковия съюз е повишаването на ефективността на надзора върху банките. Това може да бъде стъпка в правилната посока и би трябвало да допринесе за намаляване на вероятността за възникване на банкови и финансови кризи", твърди икономистът.

Сред недостатъците той изброява необходимостта от нов преглед на активите на банковата система, което изисква сериозни ресурси и е административен стрес за бранша.

"Изнасянето на надзора на наднационално ниво не гарантира неговата безпристрастност", смята Чобанов. По думите му възможностите на по-малките банки да влияят върху ЕЦБ безспорно ще са по-ограничени, но това не се отнася за големите транснационални групи. "В крайна сметка надзорът се извършва от хора, които са податливи на различни въздействия", твърди икономистът.

"Също така остава въпросът с поемането на отговорност. Надзорните решения от страна на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат изпълнявани от националния орган и той ще носи отговорност за това. По-сериозни проблеми биха могли да възникнат при решенията, свързани с преструктуриране на банки", посочва още Чобанов.

Според него минус е и това, че България няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за рекапитализация на банките. Също така българските банки не биха могли да получават ликвидна подкрепа от ЕЦБ в случаи на необходимост.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес