България, Унгария и Хърватия признаха Косово

България, Унгария и Хърватия станаха първите съседни на Сърбия държави, които в сряда признаха независимостта на Косово в обща декларация. Същия ден Будапеща и Загреб обявиха решението си за установяване на дипломатически отношения с новата държава. Българското правителство ще приеме решение на редовното си заседание в четвъртък. Дясната опозиция определи решението на управляващите като закъсняло, а президентът коментира, че съвместната декларация е "разумен подход".

Макар и трите държави да подчертават намерения за развитие на отношенията си със Сърбия и подкрепа за нейната европейска интеграция, сръбският външен министър Вук Йеремич предупреди, че страните, признали Косово, “не могат да разчитат на добри отношения с нас”.

Белград настоява, че Косово все още е южна провинция на Сърбия.

"Аз призовавам всички държави, специално тези в региона, да не предприемат тази стъпка. Не застрашавайте териториалната цялост и суверенитет на нашата страна", заяви Йеремич по повод съвместното заявление.

Външното министерство в Будапеща обяви, че заедно с мнозинството страни от ЕС и НАТО, Унгария е решила, че "международно наблюдавана независимост (на Косово) може да предложи най-добрия начин за изход от кризата".

Хърватия е втората бивша югославска република след Словения, която признава отделянето на Косово.

Сръбският президент Борис Тадич вече предупреди Загреб, че това може да има незабавен негативен ефект върху двустранните отношения. Отделянето на Хърватия от Сърбия през 1991 г. бе предшествано от четиригодишен военен конфликт, след което връзките между двете страни се подобриха, но сега се очаква Белград да предприеме дипломатически действия.

Сърбия отзова посланиците си от 30 държави, които признаха Косово. Макар че повечето страни от ЕС вече направиха това, Испания, Словакия, Румъния и Кипър отказват да признаят новата държава на Балканите.

В декларацията на България, Унгария и Хюрватия, която е публикувана на сайта на българското МВнР, се посочва поетият от косовските институции ангажимент, включително чрез приемането на съответното законодателство, изцяло да приложат принципите и предписанията от плана Ахтисаари, освен това декларираха готовността си да приемат дългосрочно международно присъствие в Косово в съответствие с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.

Решението за признаване на Косово се основава и на решенията на ЕС. Трите страни ще продължат "да подкрепят активния ангажимент на ЕС и НАТО към стабилността и изграждането на демокрация в Косово".

"Косовските институции следва да гарантират изграждането на мултиетническа държава, основана на принципите на демокрацията, върховенството на закона, осигуряването на широки права на сръбската и другите общности в Косово, включително тяхното ефективно участие във всички институции. Този процес ще бъде под наблюдението на международната общност.".

Трите държави подкрепят по-нататъшното укрепване на връзките между Сърбия и ЕС, включително преговори за либерализация на визовия режим, подписване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Сърбия и ЕС във възможно най-кратък срок, за да може Сърбия да стане своевременно страна кандидат, а впоследствие - и пълноправен член на ЕС.

Без натиск

Говорителят на БСП и шеф на парламентарната военна комисия Ангел Найденов отрече решението за признаване на Косово да е взето под натиск на ЕС и НАТО. По повод на Сърбия той обясни, че позицията е да се развиват добри отношения, което означава "много по-силен ангажимент и застъпничество и на България, на ЕС и НАТО за интеграцията на Сърбия, и на страните от Западните Балкани".

Президентът Георги Първанов оцени, че в съвместното заявление на България, Унгария и Хърватия "го има и регионалният поглед, особено когато става дума за две страни членки на ЕС, и една страна, която е на прага на членството".

Аргументите в полза на подобна стъпка са свързани с усилията на Косово да се приеме необходимото законодателство, гарантиращо толерантното отношение към различните националности, стабилността на държавата, правата на малцинствата и отношенията със съседите, посочи държавният глава. На въпрос за напрежението в Косовска Митровица, той каза, че обстановката там продължава да бъде обезпокоителна и това трябва да бъде отчетено, когато се взема окончателното решение по признаването на новата държава.

Зам.-министърът на външните работи Любомир Кючуков се е срещнал по-рано в сряда със сръбския посланик в София Данило Вучетич и го е информирал за заявлението. Изразено бе очакване, че сръбските власти, в дух на добросъседство, ще предприемат мерки по недопускането на инциденти спрямо българското посолство в Белград и българските граждани, пребиваващи в Сърбия.

Борисов: Защо шикалкавеха толкова време?

"Защо шикалкавеха толкова време за Косово, след като от първия ден е ясно, че ще го признаят", попита столичният кмет и припомни, че ГЕРБ още в първия ден е излязла с декларация относно признаването на независимостта, въпреки непопулярността на тази мярка. Според Борисов правителството през цялото време "се е крило" зад решения на съвместни комитети, международни форуми, вместо да признае независимостта, както всички останали. "Трябваше ли да се заблуждава обществото толкова време", попита столичният кмет.

Според десните решението е взето късно

ДСБ настояват премиерът да информира депутатите за позицията на правителството за Косово, заяви пред журналисти Константин Димитров от ДСБ. Според него изразяването на позиция от София е закъсняло, което води до загуби за страната. По думите му ДПС, като член на управляващата коалиция, подкрепило признаването на Косово, трябва да излезе с декларация, с която да заяви, че няма да използва прецедента от признаването на Косово за насърчаване на автономистки или сепаратистки тенденции за сметка на части от територията на България.

Заради късното признаване на Косовската независимост страната ни няма да попадне в учредения на 28 февруари международен комитет от 15 държави, който ще взема решенията за конституирането на Косово, каза депутатът от ОДС и бивш външен министър Надежда Михайлова. Тя обясни, че тези държави ще бъдат ключови фактори при вземането на решения от НАТО и ЕС за стабилността на Западните Балкани.

Депутатът от ДПС и зам.-председател на парламента Юнал Лютфи определи решението като "важен и правилен политически акт" и след 10 години то ще бъде оценено положително. Той приветства правителството, в което ДПС участва, за неговата добре обмислена и правилна стъпка.

Лютфи коментара, че постепенно емоционалността на политиците на съседна и приятелска Сърбия ще отстъпи място на разума с оглед на бъдещата евроинтеграция на страната.

Запитан за евентуален риск за българския бизнес и въпросите около движението на български граждани през сръбска територия, Ангел Найденов каза, че очаква Сърбия да отиде на крайния вариант, застрашавайки по някакъв начин движението на стоки и пътници през своята територия.

Председателят на външната комисия в НС и бивш външен министър Соломон Паси (НДСВ) обяви, че правителството трябва да бъде поздравено за решението си. Министър-председателят Сергей Станишев и външният министър Калфин изиграха много важна роля, каза Паси.

По думите му България винаги е подкрепяла и разбирала Сърбия в годините от косовската криза насам. Според Паси това, че трите съседни държави заедно признават Косово, означава, че съществува много добър европейски синхрон в действията им.

Оттук нататък на Сърбия се дава възможност да опита една "писта" за бърза интеграция с ЕС, това е уникална възможност, бих казал - привилегия, която не е била давана на нито една страна, кандидатстваща за ЕС преди това, обясни Паси.

По думите му и на Косово трябва да бъде дадена ясно европейска перспектива.

Проф. Андрей Пантев: Признаването на Косово е опасен прецедент

В открито писмо до медиите леви интелектуалци се обявиха срещу "продажната политика на българското правителство и незачитането на националните интереси на България" по повод признаването на Косово. Сред подписалите писмото са Леда Милева, Огнян Сапарев, Георги Калоянчев, Нешка Робева, Евтим Евтимов, Христина Ангелакова, Иван Маразов, Любомир Левчев и др.

Историкът и депутат от Коалиция за България проф. Андрей Пантев също заяви, че това е "много опасен прецедент".

"Той е почти непознат досега, доколкото едно етническо прочистване и едно насилствено налагане може да получи международно признание", каза той. По думите му случващото се "на един балкански народ, рано или късно се случва и на друг. Тревожа се, че днешното ни неохотно заявление за едно неохотно признаване може да бъде много сериозен аргумент към нашия собствен двор".

Според Пантев България е доста уязвима, ако се възприеме подходът на сепарация и затова е могла да изчака и да бъде една от последните страни, признали независимо Косово.