За четири години

България успя да върне 190 хил. мини на Гърция, но не и да намери виновни за трагедията в Горни Лом

Сн. БГНЕС, архив

Четири години след трагедията в Горни Лом вътрешното министерство успя да върне на Гърция 190 570 опасни противопехотни мини, които години наред притесняваха хората в района.

Те останаха от завода "Миджур", взрив в който през октомври 2014 година остави след себе си 15 жертви.

Боеприпасите трябваше да бъда унищожени в завода, но след трагичния инцидент той беше затворен, а лицензът за утилизация отнет. Затова те са били върнати на собственика им – Гърция.

Те се оказаха гръцка собственост въпреки договора за утилизация с българското дружество "Видекс".

"След продължили четири години последователни координирани усилия на редица институции от изпълнителната власт и в сътрудничество с Гърция, българското правителство е изпълнило ангажиментите на страната по Конвенцията за забрана на противопехотните мини", съобщиха от МВР.

Противопехотните мини са били транспортирани със специализирана техника и охрана в продължение на 8 седмици.

Първоначално Гърция не беше склонна да си прибере мините, но впоследствие е приела.

В гръмналия завод се обезвреждаха останали мини от Втората световна война, като този бизнес бе апетитна хапка от години. През 2015 година обаче правителството забрани вноса, унищожаването и транспортирането на стари боеприпаси у нас от друга страна член на ЕС.

Без виновни

Четири години след трагедията България не намери виновни за нея. По-рано тази година окръжният съд във Видин оправда и четиримата обвиняеми за взривовете. 

Прокуратурата обвини за трагедията собственика на завода "Миджур" Валери Митков, бившия началник на отдел "Контрол на общоопасните средства" в МВР Божидар Василев, инспектора по безопасност на труда в завод "Миджур" Палма Иванова и Ивелина Бахчеванова, която е бивш директор в икономическото министерство, но не успя да докаже вината на нито един от тях.

Мерки, мерки и тук там взрив 

Серията взривове в подобни заводи през годините разкриха системни проблеми, които обаче и досега не са решени: липса на квалифицирани кадри, липса на ефективни контролни и санкциониращи механизими, безхаберие на собствениците и отговорните институции. 
 
След всяка трагедия се набелязват купища мерки, които след това бързо се забравят, само за да влязат отново в медиите след следващия инцидент. 
 
Бизнесът с взривни материали е рисков и подобни инциденти стават и в други държави, но в България те се превърнаха в практика.  
 
На този фон в сряда правителството съобщи, че обмисля създаване на център за утилизация на боеприпаси. Междуведомствена работна група ще анализира действащата нормативна уредба за работа с боеприпаси и ще прецени дали тя може да се оптимизира.
 
Ще се прецени и дали има необходимост от специален център, който да се занимава с тези дейности. 
 
Българската армия всяка година освобождава нови количества ненужни боеприпаси, които подлежат на обезвреждане. 
 
Още по темата
Още от България