За четири години

България успя да върне 190 хил. мини на Гърция, но не и да намери виновни за трагедията в Горни Лом

Сн. БГНЕС, архив

Четири години след трагедията в Горни Лом вътрешното министерство успя да върне на Гърция 190 570 опасни противопехотни мини, които години наред притесняваха хората в района.

Те останаха от завода "Миджур", взрив в който през октомври 2014 година остави след себе си 15 жертви.

Боеприпасите трябваше да бъда унищожени в завода, но след трагичния инцидент той беше затворен, а лицензът за утилизация отнет. Затова те са били върнати на собственика им – Гърция.

Те се оказаха гръцка собственост въпреки договора за утилизация с българското дружество "Видекс".

"След продължили четири години последователни координирани усилия на редица институции от изпълнителната власт и в сътрудничество с Гърция, българското правителство е изпълнило ангажиментите на страната по Конвенцията за забрана на противопехотните мини", съобщиха от МВР.

Противопехотните мини са били транспортирани със специализирана техника и охрана в продължение на 8 седмици.

Първоначално Гърция не беше склонна да си прибере мините, но впоследствие е приела.

В гръмналия завод се обезвреждаха останали мини от Втората световна война, като този бизнес бе апетитна хапка от години. През 2015 година обаче правителството забрани вноса, унищожаването и транспортирането на стари боеприпаси у нас от друга страна член на ЕС.

Без виновни

Четири години след трагедията България не намери виновни за нея. По-рано тази година окръжният съд във Видин оправда и четиримата обвиняеми за взривовете. 

Прокуратурата обвини за трагедията собственика на завода "Миджур" Валери Митков, бившия началник на отдел "Контрол на общоопасните средства" в МВР Божидар Василев, инспектора по безопасност на труда в завод "Миджур" Палма Иванова и Ивелина Бахчеванова, която е бивш директор в икономическото министерство, но не успя да докаже вината на нито един от тях.

Мерки, мерки и тук там взрив 

Серията взривове в подобни заводи през годините разкриха системни проблеми, които обаче и досега не са решени: липса на квалифицирани кадри, липса на ефективни контролни и санкциониращи механизими, безхаберие на собствениците и отговорните институции. 
 
След всяка трагедия се набелязват купища мерки, които след това бързо се забравят, само за да влязат отново в медиите след следващия инцидент. 
 
Бизнесът с взривни материали е рисков и подобни инциденти стават и в други държави, но в България те се превърнаха в практика.  
 
На този фон в сряда правителството съобщи, че обмисля създаване на център за утилизация на боеприпаси. Междуведомствена работна група ще анализира действащата нормативна уредба за работа с боеприпаси и ще прецени дали тя може да се оптимизира.
 
Ще се прецени и дали има необходимост от специален център, който да се занимава с тези дейности. 
 
Българската армия всяка година освобождава нови количества ненужни боеприпаси, които подлежат на обезвреждане. 
 
Споделяне

Още по темата

Още от България

Съгласни ли сте влизането на обществени места да става само със сертификат за ваксиниране, преболедуване или тест?